Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Основни моменти от книгата Йеремия

Основни моменти от книгата Йеремия

 Словото на Йехова е живо

Основни моменти от книгата Йеремия

САМО колко страшно трябва да са звучали думите за бедите, които Йеремия пророкувал, че ще постигнат собствения му народ! Величественият храм, който повече от три века бил център на поклонението, щял да бъде напълно опожарен. Йерусалим и цяла Юда щели да останат пусти, а жителите им — отведени в плен. Тези и други присъди са записани във втората по големина книга в Библията — Йеремия. В нея се разказва също за личните преживявания на пророк Йеремия, докато вярно извършвал службата си в продължение на 67 години. Информацията в книгата не е подредена в хронологичен ред, а тематично.

Защо книгата Йеремия представлява интерес за нас? Записаните в нея пророчества, които са се изпълнили, укрепват вярата ни в Йехова като Онзи, който изпълнява обещанията си. (Исаия 55:10, 11) Дейността, която Йеремия вършел като пророк, и нагласата на хората спрямо неговото послание намират своето съответствие в наши дни. (1 Коринтяни 10:11) Освен това разказът за начина, по който Йехова се отнасял към своя народ, подчертава Божиите качества и ни оказва силно въздействие. (Евреи 4:12)

„ДВЕ ЗЛИНИ СТОРИХА МОИТЕ ЛЮДЕ“

(Йеремия 1:1 — 20:18)

Йеремия е назначен да служи като пророк в тринайсетата година от управлението на юдейския цар Йосия, четирийсет години преди унищожението на Йерусалим през 607 г. пр.н.е. (Йеремия 1:1, 2) Изявленията, които Йеремия прави най–вече през останалите осемнайсет години от управлението на Йосия, изобличават злото на жителите на Юда и съобщават за присъдите на Йехова срещу тях. Йехова казва: „Ще обърна Йерусалим на грамади, жилище на чакали, и ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.“ (Йеремия 9:11) Защо ще стане така? Той заявява: „Защото две злини сториха Моите люде.“ (Йеремия 2:13)

В посланието става дума също за възстановяването на един разкайващ се остатък. (Йеремия 3:14–18; 12:14, 15; 16:14–21) Човекът, който носи посланието, обаче не бива приет добре. „Началникът в Господния дом“ удря Йеремия и го държи в стеги цяла нощ. (Йеремия 20:1–3)

Отговори на библейски въпроси:

1:11, 12: Как това, че Йехова ‘бди’ (СИ) по отношение на словото си, е свързано с „бадемова пръчка“? Бадемовото дърво е едно от първите дървета, които разцъфват  напролет. Йехова символично казано ‘ставал рано и пращал’ пророците си, за да предупреди хората относно присъдите си и ‘бдял’, докато те се изпълнят. (Йеремия 7:25)

2:10, 11: Защо постъпките на неверните израилтяни били толкова непонятни? Езическите народи на запад до Китим и на изток до Кидар приемали боговете на други народи и ги прибавяли към своите, но било немислимо да заменят своите богове с чужди. Израилтяните обаче изоставили Йехова, разменяйки славата на живия Бог с безжизнени идоли.

3:11–22; 11:10–12, 17: Защо в пророчествата на Йеремия било включено северното десетплеменно царство, след като Самария вече била паднала през 740 г. пр.н.е.? Причината е, че унищожението на Йерусалим през 607 г. пр.н.е. било израз на присъдата на Йехова над целия израилски народ, не само над Юда. (Езекиил 9:9, 10) Освен това след падането на десетплеменното царство всякаква възможност за повторното му възстановяване все още била свързана с Йерусалим, както личи от факта, че посланието на Божиите пророци продължавало да включва израилтяните.

4:3, 4: Какво означава тази заповед? Неверните израилтяни трябвало да подготвят, смекчат и изчистят почвата на сърцето си. Трябвало да отнемат „краекожието“ на сърцата си, тоест да се освободят от нечисти мисли, чувства и подбуди. (Йеремия 9:25, 26; Деяния 7:51) Това изисквало от тях да променят живота си и вместо да вършат зло, да вършат онова, което им носи Божията благословия.

4:10; 15:18: В какъв смисъл Йехова измамил бунтовния си народ? В дните на Йеремия имало пророци, които ‘пророкували лъжливо’. (Йеремия 5:31; 20:6; 23:16, 17, 25–28, 32) Йехова не ги възпрял да прогласяват заблуждаващи послания.

16:16: Какво означава това, че Йехова ‘пратил за много рибари и за много ловци’? Това може да се отнася за изпращането на вражески войски, които да издирят неверните юдеи, върху които Йехова щял да изпълни присъдата си. Но с оглед на думите в Йеремия 16:15 това може да се отнася и за търсенето на разкайващите се израилтяни.

20:7: Как Йехова „надмогнал“ Йеремия и го измамил? Тъй като се сблъсквал с безразличие, враждебност и преследване, когато известявал присъдите на Йехова, Йеремия може би си мислел, че няма сили да продължава. Но Йехова използвал своята сила срещу такива мисли, като го укрепвал. Така той образно казано измамил Йеремия, като му помогнал да извърши онова, което самият пророк мислел, че няма да може да извърши.

Поуки за нас:

1:8. Йехова може да избави служителите си при преследване, като например издигне непредубедени съдии, като замени враждебно настроени държавни служители с по–разумни или като даде сили на служителите си да издържат. (1 Коринтяни 10:13)

2:13, 18. Неверните израилтяни извършили две лоши неща. Те оставили Йехова,  сигурният източник на благословии, ръководство и защита. Освен това си изсекли свои собствени символични щерни, като се опитали да се съюзят с Египет и с Асирия. Ако днес някой остави истинския Бог заради човешки философии и теории и заради светска политика, сякаш заменя „извора на живите води“ с „разпукнати щерни“.

6:16. Йехова увещава хората от бунтовния си народ да спрат, да изследват себе си и да се върнат към „древните пътеки“ на верните си прадеди. Нима и ние не трябва от време на време да изследваме себе си, за да видим дали наистина вървим по пътя, по който Йехова иска да вървим?

7:1–15. Това, че юдеите разчитали на храма и гледали на него като на талисман, не ги спасило. Трябва да живеем според онова, в което вярваме, а не според онова, което виждаме. (2 Коринтяни 5:7)

15:16, 17. Подобно на Йеремия и ние можем да се справим с обезсърчението. Ще успеем, като намираме удоволствие в задълбоченото лично изучаване на Библията, като възхваляваме името на Йехова в проповедната служба и като страним от лоши другари.

17:1, 2. Греховете на юдеите правели жертвите им неугодни за Йехова. Моралната нечистота прави нашите жертви на възхвала неприемливи.

17:5–8. Хората и човешките организации заслужават доверие само дотолкова, доколкото постъпват в хармония с волята и принципите на Бога. Когато става въпрос за спасение и истински мир и безопасност, е мъдро да разчитаме единствено на Йехова. (Псалм 146:3)

20:8–11. Не бива да позволяваме на безразличието, на противопоставянето и на преследването да намалят пламенността ни в проповядването на Царството. (Яков 5:10, 11)

„НАВЕДЕТЕ ВРАТОВЕТЕ СИ ПОД ХОМОТА НА ВАВИЛОНСКИЯ ЦАР“

(Йеремия 21:1 — 51:64)

Йеремия произнася присъди срещу последните четирима царе на Юда, както и срещу фалшивите пророци, безотговорните пастири и покварените свещеници. Йехова оприличава верния остатък на добри смокини и казва: „[Ще] насоча очите Си върху тях за добро.“ (Йеремия 24:5, 6) Три пророчества в 25 глава обобщават присъдите, обяснени подробно по–нататък.

Свещениците и пророците замислят да убият Йеремия. Посланието, което той носи, е, че трябва да служат на вавилонския цар. Йеремия казва на цар Седекия: „Наведете вратовете си под хомота на вавилонския цар.“ (Йеремия 27:12) Но Онзи, ‘Който е разпръснал Израиля, Той ще го събере’. (Йеремия 31:10) Поради своята вярност рихавовците получават обещание да имат Божията благословия. Йеремия е предаден „да бъде пазен в двора на стражата“. (Йеремия 37:21) Йерусалим е унищожен и повечето от жителите му са взети в плен. Йеремия и секретарят му Варух са сред онези, които са оставени в страната. Въпреки предупрежденията на Йеремия да не ходят в Египет, изплашените хора бягат там. В 46–51 глава е записано посланието, което Йеремия известява относно народите.

Отговори на библейски въпроси:

22:30: Дали това постановление отнело правото на Исус Христос да се възкачи на Давидовия престол? (Матей 1:1, 11) Не. Постановлението забранявало потомък на Йехония „да седи на Давидовия  престол ... [в] Юда“. Исус щял да управлява от небето, а не от престол в Юда.

23:33: Какво представлява „бремето от Господа“ (СИ)? В дните на Йеремия сериозните послания от пророка относно унищожението на Йерусалим били товар, или бреме за съотечествениците му. От своя страна, хората, които не откликвали на посланието, били голям товар за Йехова и той щял да ги отхвърли. По подобен начин библейското послание относно наближаващото унищожение на псевдохристиянството е бреме за него, а хората, които не обръщат внимание на това предупреждение, са тежък товар за Бога.

31:33: Как Божият закон е написан в сърцата? Когато човек обича Божия закон толкова силно, че има голямо желание да върши волята на Йехова, може да се каже, че законът на Бога е написан в сърцето му.

32:10–15: С каква цел били изготвени два записа, или договора, за една и съща сделка? Незапечатаното споразумение било за справка. Запечатаният договор бил запазен като резервен екземпляр, който да потвърди достоверността на първия, ако се наложи. Йеремия ни е дал хубав пример, като предприел разумни правни стъпки в отношенията си със своя роднина и събрат по вяра.

33:23, 24: Кои са „двата рода“, за които се говори тук? Единият е царският род, произхождащ от Давид, а другият е свещеническият род, произхождащ от Аарон. Когато Йерусалим и храмът на Йехова били унищожени, изглеждало така, сякаш Йехова е отхвърлил тези два рода и повече няма да има негово царство над земята, нито поклонението към него ще бъде възстановено.

46:22, СИ: Защо гласът на Египет е оприличен на гласа на змия? Това може да се отнася за съскащия звук на змия при отстъпление или за тихия стон при сполитаща беда. Аналогията показва също колко безсмислено било египетските фараони да носят образа на свещена змия на главата си, смятайки, че така ще бъдат защитавани от богинята змия Уаджит.

Поуки за нас:

21:8, 9; 38:19. Дори когато оставало съвсем малко време до унищожението на Йерусалим, Йехова дал на израилтяните, които заслужавали смърт, възможност за избор. Наистина, „Неговите милости са много“. (2 Царе 24:14; Псалм 119:156)

31:34. Колко е утешително да знаем, че Йехова не помни греховете на онези, на които прощава, и не предприема действия срещу тях в бъдеще!

38:7–13; 39:15–18. Йехова не забравя вярната ни служба, включително и ‘грижите ни за нуждите на светите личности’. (Евреи 6:10)

45:4, 5. Както било и в последните дни на Юда, в „последните дни“ на тази система не е време да се търсят „големи неща“, като богатство, известност или материална сигурност. (2 Тимотей 3:1; 1 Йоан 2:17)

ЙЕРУСАЛИМ Е ОПОЖАРЕН

(Йеремия 52:1–34)

Годината е 607 пр.н.е. Тече единайсетата година от царуването на Седекия. Йерусалим е обсаден от вавилонския цар Навуходоносор вече осемнайсет месеца. На седмия ден от петия месец в деветнайсетата година от царуването на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан ‘идва’, или стига до Йерусалим. (4 Царе 25:8) Може би от стана, разположен извън градските стени, Навузардан проучва нещата и изготвя план за действие. Три дена по–късно, на десетия ден от месеца, той влиза в Йерусалим и го опожарява. (Йеремия 52:12, 13)

Йеремия описва подробно падането на Йерусалим. Това описание обяснява тъжните песни, които се съдържат в библейската книга Плачът на Йеремия.

[Снимка на страница 8]

Сред изявленията на Йеремия е присъдата на Йехова над Йерусалим

[Снимка на страница 9]

Как Йехова „надмогнал“ Йеремия?

[Снимка на страница 10]

„Както на тия добри смокини, така ще погледна за добро на пленените из Юда“ (Йеремия 24:5)