Древните писари и Божието слово

ЕВРЕЙСКИТЕ ПИСАНИЯ били завършени в края на пети век пр.н.е. През вековете след това еврейски книжници, особено соферимите, а по–късно и масоретите, се стараели да запазят еврейския текст. Но най–древните части на Библията са от дните на Моисей и Исус Навиев, които живели хиляда години преди соферимите. Материалът, върху който бил писан текстът, бил нетраен, така че свитъците навярно били преписвани многократно. Какво знаем за дейността на писарите в този ранен период? Дали в древния Израил имало умели преписвачи?

Най–старите ръкописи от Библията, съществуващи днес, са части от свитъците от Мъртво море, някои от които са от трети и втори век пр.н.е. Професор Алан Милърд, специалист по езиците и археологията на Близкия изток, казва: „Няма на разположение по–стари преписи от която и да било част на Библията, но от културата на съседните народи можем да разберем каква работа са вършели древните писари и тези знания могат да помогнат в оценяването и разбирането на еврейския текст и неговата история.“

Древните писари

В Месопотамия още преди четири хиляди години били съставяни исторически, религиозни, правни, научни и литературни текстове. Там имало много школи за писари и един от предметите, изучавани в тях, бил точно преписване на различни текстове. Съвременните учени установяват само несъществени промени във вавилонските текстове, преписвани многократно в продължение на хиляда или повече години.

Но тази професия не се срещала само в Месопотамия. В „Оксфордска енциклопедия на археологията в Близкия изток“ се казва: „Вавилонският писар от средата на второто хилядолетие пр.н.е. вероятно бил запознат със способите на работа във всеки един център на писарска дейност в Месопотамия, Сирия, Ханаан и дори Египет.“ *

Писарската професия била високо уважавана в Египет по времето на Моисей. Писарите непрекъснато преписвали различни литературни трудове. Това се вижда от изображенията в египетски гробници отпреди повече от четири хиляди години. В гореспоменатата енциклопедия се казва относно древните писари от този период: „През второто хилядолетие пр.н.е. те вече били преписали и събрали много произведения,  описващи великите цивилизации на Месопотамия и Египет, и били установили редица правила за професионалните писари.“

Сред тези установени правила било изискването за правене на колофони, или приписки към основния текст, в които се упоменавало името на писаря и на собственика на табличката, датата, източникът, от който бил преписан текстът, броят редове и т.н. Често преписвачът добавял: „Записано и проверено според оригинала.“ Тези подробности показват, че древните писари били загрижени за точността на преписите.

Професор Милърд, цитиран по–горе, казва: „Вижда се, че става дума за преписваческа дейност, която включвала проверки и поправки, при която имало установени методи за избягване на грешки. Някои от тях, по–конкретно броенето на редове или думи, се появяват отново при масоретите през ранното Средновековие.“ Така че по времето на Моисей и Исус Навиев в Средния изток се наблягало на полагането на грижи и на точността при преписването на наличните писания.

Дали и сред израилтяните имало обучени писари? Какво разкрива самата Библия по този въпрос?

Писарите в древния Израил

Моисей израснал като част от семейството на фараона. (Изход 2:10; Деяния 7:21, 22) Според учените, занимаващи се с историята на древния Египет, образованието, което Моисей получил, включвало научаване на египетското писмо и овладяване на поне някои от уменията на писарите. В своята книга „Израил в Египет“ професор Джеймс Хофмайер пише: „Можем с основание да вярваме на библейския текст, според който Моисей притежавал умението да документира събития, да записва сведения за пътувания и да извършва други дейности, присъщи за писарите.“ *

 В Библията са споменати и други личности в древния Израил, които имали писарски умения. Според книгата „Кембриджска история на Библията“ Моисей „назначил грамотни началници ... да записват решенията и да ръководят обществените дела“. Това заключение е основано на Второзаконие 1:15, където Моисей казва: „Взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.“ Кои били тези началници?

Еврейската дума за „началник“ се среща неведнъж в библейски текстове, свързани с времето на Моисей и Исус Навиев. Редица учени обясняват, че тази дума означава „секретар, който съхранява информация“, „някой, който ‘записва’ или ‘съхранява информация’“, и „длъжностно лице, което помага на съдията в секретарската работа“. Фактът, че тази еврейска дума се среща многократно, показва, че в Израил имало значителен брой такива секретари и те имали много отговорности във връзка с ръководството на народа.

Да разгледаме също задачите на свещениците в Израил. Според енциклопедия „Юдаика“ „религиозните и светските им задължения изисквали те да са грамотни“. Например Моисей заповядал на синовете на Леви: „В края на всяка седма година ... да прочиташ тоя закон пред целия Израил.“ Свещениците били пазители на официалния препис на Закона. Те давали пълномощията за правенето на още преписи и надзиравали работата по тях. (Второзаконие 17:18, 19; 31:10, 11)

Да разгледаме как бил направен първият препис на Закона. През последния месец от своя живот Моисей казал на израилтяните: „Когато минете през Йордан към земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, постави си големи камъни, измажи ги с вар, и напиши на тях всичките думи на тоя закон.“ (Второзаконие 27:1–4) След унищожението на градовете Йерихон и Гай израилтяните се събрали при планината Гевал, разположена в средата на Обетованата земя. На това място Исус Навиев написал върху камъните на един олтар „препис на Моисеевия закон“. (Исус Навиев 8:30–32) За такива надписи трябвало да има както писатели, така и читатели. Следователно израилтяните в древността имали необходимите познания и умения да запазват с точност свещените писания.

Точността на текста на Свещеното писание

След времето на Моисей и Исус Навиев били написани много други свитъци на еврейски език и от тях били правени преписи на ръка. Когато те остарявали или били унищожавани от влагата или плесента, трябвало да бъдат заменяни. Така дейността по преписването продължила векове наред.

Въпреки старанията на преписвачите на Библията, било неизбежно в текста да се промъкнат някои грешки. Но дали грешките на преписвачите променили значително текста на Библията? Не. Като цяло тези грешки били незначителни и не са се отразили на точността на целия текст на Библията, както се вижда при сравняването му с древни ръкописи.

За християните начинът, по който Исус Христос гледал на първите книги на Библията, е доказателство за точността на текста на Свещеното писание. Изказвания като „Не сте ли чели в книгата на Моисей?“ и „Моисей не ви ли даде Закона?“ показват, че Исус смятал за достоверни направените на ръка преписи, които били на разположение, когато той бил на земята. (Марко 12:26; Йоан 7:19) Освен това следните думи на Исус свидетелстват за точността в целите Еврейски писания: „Всичките неща, записани за мене в Закона на Моисей, в книгите на пророците и в Псалмите, трябва да бъдат изпълнени.“ (Лука 24:44)

Следователно имаме основания да бъдем уверени, че текстът на Свещените писания, който е стигнал до нас от древността, е точен. Това е доказателство за истинността на думите, които пророк Исаия бил вдъхновен да напише: „Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века.“ (Исаия 40:8)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 18]

Писар в Египет

[Снимка на страница 19]

Най–старите книги в Библията са от дните на Моисей