1. Как Йехова се разкрил пред Моисей и защо това е от значение за нас?

ВЕДНЪЖ Бог се разкрил пред Моисей, като известил името и качествата си. Първите качества, които посочил, били милосърдието и добротата. (Прочети Изход 34:5–7.) Йехова можел да наблегне на силата или мъдростта си. Моисей обаче се нуждаел от уверение в Божията подкрепа, затова Йехова споменал качества, които подчертавали желанието му да помага на служителите си. (Из. 33:13) Нима не е насърчително, че Бог първо посочил именно тези привлекателни качества? В тази статия ще се съсредоточим върху състраданието, което представлява съчувствие към нечие страдание или нещастие, съчетано с желание да помогнеш.

2, 3. а) Защо можем да кажем, че състраданието е част от човешката природа? б) Защо е нужно да научим какво казва Библията за състраданието?

² Човекът е създаден по Божия образ. Затова, тъй като Йехова е състрадателен, загрижеността за другите е част от човешката природа. Често дори онези, които не познават истинския Бог, са състрадателни. (Бит. 1:27) Библията съдържа много разкази за хора, които проявили състрадание.  Припомни си случката за двете блудници, които спорели пред Соломон коя от тях е майката на едно дете. Когато Соломон ги подложил на изпитание, като наредил бебето да бъде разсечено на две, подбудена от състрадание, истинската майка помолила царя да даде детето на другата жена. (3 Царе 3:23–27) Или да вземем за пример дъщерята на фараона, която спасила живота на малкия Моисей. Макар да съзнавала, че детето, което била намерила, е едно от еврейските деца и трябвало да бъде убито, „на нея ѝ дожаляло за него“ и решила да го отгледа като свое дете. (Из. 2:5, 6)

³ Защо е нужно да научим повече за състраданието? Защото Библията ни подканя да подражаваме на Йехова. (Еф. 5:1) Макар да сме създадени така, че да проявяваме състрадание, заради наследеното от Адам несъвършенство имаме склонност към егоизъм. Понякога не е лесно да решим дали да помогнем на другите, или да направим нещо за себе си. Някои постоянно водят подобна вътрешна борба. Какво ще ни помага да сме по–състрадателни? Първо ще разгледаме как Йехова и други са проявявали състрадание. След това ще обсъдим как да подражаваме на Бога и защо това ни носи полза.

4. а) Защо Йехова изпратил ангели в Содом? б) Какво научаваме от разказа за Лот и дъщерите му?

⁴ Библията съдържа много примери за състраданието на Йехова. Да разгледаме какво направил за Лот. Този праведен човек „се измъчвал много“ заради разпуснатото поведение на жителите на Содом и Гомор. Бог решил, че тези неморални хора заслужават да умрат. (2 Пет. 2:7, 8) Йехова изпратил ангели да спасят Лот. Те подканили него и семейството му да бягат от обречените на унищожение градове. В Библията се казва: „Понеже той се бавеше, [ангелите] хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, тъй като Йехова го пожали, изведоха го и го оставиха извън града.“ (Бит. 19:16) Нима този пример не показва, че Йехова е наясно с трудните ситуации, в които понякога попадат верните му служители? (Иса. 63:7–9; Як. 5:11, бел. под линия; 2 Пет. 2:9)

5. Как Божието Слово, например в 1 Йоан 3:17, ни учи да проявяваме състрадание?

⁵ Йехова не само проявява състрадание, но и учи служителите си да правят същото. Да помислим например за закона, даден на израилтяните, относно вземането в залог на нечия дреха. (Прочети Изход 22:26, 27.) Един коравосърдечен заемодател може да е бил склонен да задържи дрехата на длъжника си, оставяйки го по този начин без завивка през нощта. Йехова обаче учел народа си да не допуска подобна безчувствена нагласа и поведение, а да проявява състрадание. Нима принципът, заложен в този закон, не ни подбужда към действие? Бихме ли оставили братята си на студено, така да се каже, ако можем да направим нещо, за да облекчим страданието им? (Кол. 3:12; Як. 2:15, 16; прочети 1 Йоан 3:17)

6. Какво научаваме от усилията, които Йехова полагал да поправи грешните израилтяни?

⁶ Йехова проявявал състрадание към израилтяните дори когато грешали. В Библията четем: „Йехова, Богът на прадедите им, непрестанно ги предупреждаваше чрез своите пратеници, които изпращаше при тях, защото му беше жал за неговия народ и за неговото обиталище.“  (2 Лет. 36:15) Не би ли трябвало и ние да изпитваме състрадание към хората, които може да се разкаят за грешното си поведение и да спечелят Божието благоволение? Йехова не иска никой да бъде унищожен при предстоящото изпълнение на неговата присъда. (2 Пет. 3:9) Затова, докато Бог не действа, за да премахне злите, нека продължаваме да известяваме предупредителното му послание.

7, 8. Защо едно семейство е убедено, че Йехова е проявил състрадание към тях?

⁷ Много случки свидетелстват за Божието състрадание. Да обърнем внимание какво се случило със семейството на едно 12–годишно момче, което ще наречем Милан. Историята се развива по време на етническите конфликти в началото на 90–те години на XX век. Милан, брат му, родителите им и други Свидетели пътували с автобус от Босна до Сърбия. Те били на път за конгрес, на който родителите на Милан трябвало да се покръстят. На границата обаче войниците свалили членовете на това семейство от автобуса заради произхода им, но позволили на другите братя и сестри да продължат. След като задържал семейството за два дни, главният офицер попитал по радиото началника си какво да прави с тях. Офицерът стоял точно пред тях, затова те чули отговора: „Просто ги отведи настрани и ги застреляй!“

⁸ Докато той говорел с подчинените си, двама непознати мъже отишли до семейството и тихо се представили като Свидетели. Те били разбрали за ситуацията от другите в автобуса. Те казали на Милан и брат му да влязат в колата им, за да минат границата, тъй като документите на децата не се проверявали. Двамата непознати казали на родителите да минат зад граничния пункт и да се срещнат с тях от другата страна. Щом чул предложението им, Милан не знаел дали да се смее, или да плаче. Родителите му попитали: „Да не мислите, че просто ще ни пуснат да си ходим?“ Но когато тръгнали, войниците сякаш гледали през тях. Семейството се събрало отново от другата страна на границата. Те били убедени, че Йехова е отговорил на отчаяните им молби за помощ. От Библията знаем, че понякога Йехова не се намесва да защити служителите си. (Деян. 7:58–60) Милан обаче обяснява как се чувствал: „Сякаш ангелите заслепиха войниците и Йехова ни спаси.“ (Пс. 97:10)

9. Как реагирал Исус, когато видял състоянието на множествата, които го следвали? (Виж илюстрацията в началото.)

⁹ Можем да научим нещо и от Исус. Той изпитвал състрадание към множествата, които срещал, защото били „измъчени и разпръснати като овце без пастир“. Какво бил подбуден да направи? Той започнал „да ги учи на много неща“. (Мат. 9:36; прочети Марко 6:34) Отношението му било в ярък контраст с поведението на фарисеите, които нямали никакво желание да помагат на обикновените хора. (Мат. 12:9–14; 23:4; Йоан 7:49) Нима и ти не изпитваш силно желание, подобно на Исус, да помагаш на духовно гладните?

10, 11. Винаги ли е уместно да проявяваме състрадание? Обясни.

¹⁰ Това не означава, че трябва да проявяваме състрадание във всяка ситуация. В библейските примери, които разгледахме, било уместно Бог да бъде състрадателен. Цар Саул обаче не послушал Йехова, когато проявил криворазбрано състрадание. Той пощадил живота на Агаг, враг на Божия народ, както и най–доброто от добитъка. Впоследствие Йехова  отхвърлил Саул като цар на Израил. (1 Царе 15:3, 9, 15) Разбира се, Йехова е праведен Съдия. Той може да чете сърцата на хората и знае кога не заслужават състрадание. (Плачът 2:17; Езек. 5:11) Наближава времето, когато той ще изпълни присъда върху всички, които не му се подчиняват. (2 Сол. 1:6–10) Тогава няма да прояви състрадание към злите. По–скоро премахването им ще бъде израз на неговото състрадание към праведните, които ще спаси.

¹¹ Знаем, че не ние отсъждаме кой да бъде унищожен и кой да остане жив. Вместо това трябва да правим всичко по силите си, за да помагаме на хората. Тогава по какви практични начини можем да помагаме на ближните си? Нека разгледаме някои предложения.

12. Как можем да проявяваме състрадание в отношенията си с другите?

¹² Оказване на помощ в ежедневието. Проявяването на състрадание към ближните и към християнските събратя е основно изискване за всички, които се стремят да подражават на Исус. (Йоан 13:34, 35; 1 Пет. 3:8) Буквалното значение на думата състрадание е страдание заедно с някого. Човек, който изпитва състрадание, е подбуден да облекчи болката на другия, може би като му помогне да се справи с трудностите. Нека търсим подобни възможности! Например дали не можем да помогнем на някого, като му предложим да свършим нещо вместо него? (Мат. 7:12)

13. Кои качества на Божия народ личат особено при бедствия?

¹³ Оказване на помощ при бедствие. Мъката на сполетените от бедствие хора събужда състрадание в мнозина. Свидетелите на Йехова са познати с това, че се притичват на помощ в такива ситуации. (1 Пет. 2:17) Една сестра в Япония живеела в област, която била сериозно засегната от земетресението и цунамито през 2011 г. Тя споделила, че била „много насърчена и утешена“ от усилията, които положили многото доброволци от Япония и други страни да поправят нанесените щети. Сестрата писала: „Случилото  се ми помогна да разбера, че Йехова наистина е загрижен за нас. Събратята ни Свидетели също проявяват загриженост. Много братя и сестри по целия свят се молят за нас.“

14. Как можем да помагаме на болните и възрастните?

¹⁴ Оказване на помощ на болните и възрастните. Когато виждаме другите да понасят последствията от греха на Адам, изпитваме състрадание към тях. Копнеем да видим как болестите и старостта ще изчезнат и затова се молим да дойде Божието Царство. Дотогава правим каквото можем да помагаме на хората в нужда. Обърнете внимание какво разказва един автор за възрастната си майка, която страдала от болестта на Алцхаймер. Един ден тя не успяла да стигне до тоалетната навреме и изцапала дрехите си. Докато се опитвала да се почисти, на вратата се позвънило. Оказало се, че са две Свидетелки, които редовно посещавали жената. Сестрите попитали дали могат да ѝ помогнат с нещо. „Малко ми е неудобно, но да“ — отвърнала тя. Свидетелките ѝ помогнали да се почисти. След това ѝ направили чаша чай и останали да си поговорят. Синът на жената бил много благодарен. Той писал: „Свалям шапка на Свидетелите. Те вършат каквото проповядват.“ Дали състраданието ти към болните и възрастните подбужда и тебе да правиш всичко по силите си да облекчиш болката им? (Флп. 2:3, 4)

15. Как помагаме на другите с проповедната си служба?

¹⁵ Оказване на духовна помощ. Проблемите и тревогите, които имат хората, ни подбуждат да им оказваме духовна помощ. Най–добрият начин е да ги учим за Бога и за онова, което Божието Царство ще направи за човечеството. Друг начин е да им помагаме да осъзнаят колко мъдро е да живеем според Божиите стандарти. (Иса. 48:17, 18) Можеш ли да увеличиш участието си в службата, с която носим слава на Йехова и проявяваме състрадание към другите? (1 Тим. 2:3, 4)

16. Каква полза имаме, когато сме състрадателни?

¹⁶ Много психолози казват, че проявяването на състрадание може да подобри здравето ни и отношенията ни с другите. Когато облекчаваме страданията на околните, сме по–щастливи, по–оптимистично настроени, не се чувстваме самотни и по–рядко ни идват отрицателни мисли. Проявяването на състрадание наистина е от полза за тебе. (Еф. 4:31, 32) Християните, които любещо се стремят да помагат на другите, се радват на чиста съвест, тъй като знаят, че така постъпват в съгласие с Божиите принципи. Това им помага да са по–грижовни родители, по–добри брачни партньори и приятели. Нещо повече, онези, които не се колебаят да бъдат състрадателни, е по–вероятно да получат помощ и подкрепа в нужда. (Прочети Матей 5:7; Лука 6:38.)

17. Защо искаш да развиваш и проявяваш състрадание?

¹⁷ Макар че състраданието е полезно за нас, това не бива да е основната причина да го развиваме. По–скоро трябва да сме подбудени от желание да подражаваме на източника на любовта и състраданието, Йехова Бог, и да го прославяме. (Пр. 14:31) Той ни дава съвършен пример. Затова нека даваме всичко от себе си да му подражаваме, като проявяваме състрадание, и така ще се радваме на сърдечна атмосфера в сбора и добри отношения с ближните ни. (Гал. 6:10; 1 Йоан 4:16)