3 Царе 3:1-28
3 И Соломон се обедини с фараона, царят на Египет, чрез брачен съюз,+ като взе дъщерята на фараона за жена+ и я доведе в Давидовия град.+ И тя живееше там, докато той не завърши строежа на двореца си,+ на дома на Йехова+ и на стената около Йерусалим.+
2 По това време народът принасяше жертви по свещените височини,+ понеже още не беше построен дом за името на Йехова.+
3 Соломон обичаше+ Йехова и живееше* според постановленията на баща си Давид.+ Но принасяше жертви по свещените височини+ и там ги изгаряше.
4 И царят отиде в Гаваон,+ за да принесе жертви там, защото това беше главната свещена височина.+ Соломон принесе на този олтар хиляда животни като принос за изгаряне.+
5 И в Гаваон Йехова се яви+ на Соломон в сън+ през нощта. И Бог му каза: „Поискай какво да ти дам!“+
6 А Соломон отговори: „Ти прояви голяма милост*+ към служителя си Давид, моят баща, защото той ти служеше* вярно* и праведно+ и сърцето му беше честно спрямо тебе. И ти не престана да проявяваш тази голяма милост към него и му даде син, който да седи на неговия престол, както това е днес.+
7 И сега, Йехова, Боже мой, ти направи своя служител цар вместо Давид, моят баща, но аз съм още момче+ и нямам опит.+
8 И служителят ти е сред твоя народ, който си избрал,+ един многочислен народ, който не може да се преброи, нито броят му да се пресметне.+
9 Дай на служителя си послушно сърце, за да може да съди+ твоя народ и да различава кое е добро и кое зло,+ защото кой може да съди+ този твой труден* народ?“+
10 А на Йехова му хареса, че Соломон поиска точно това.+
11 И Бог му каза: „Понеже поиска това и не поиска за себе си дълъг живот, нито богатство,+ нито душите на своите врагове, а поиска разбиране*, за да можеш да съдиш справедливо,+
12 ето, ще постъпя според думите ти+ — ще ти дам мъдро и разумно* сърце,+ така че преди тебе няма да е имало такъв човек като тебе, и след тебе няма да се издигне друг човек като тебе.+
13 Ще ти дам и онова, което не поиска,+ както богатство,+ така и слава. И през всичките дни на живота ти няма да има такъв цар като тебе.+
14 И ако ходиш в моите пътища, като спазваш моите наредби+ и заповеди, точно както ходеше баща ти Давид,+ тогава ще продължа дните ти.“+
15 Когато се събуди,+ Соломон разбра, че това беше сън. После отиде в Йерусалим, застана пред ковчега+ на договора на Йехова и принесе приноси за изгаряне и жертви на общението,+ и направи угощение+ за всички свои служители.+
16 По онова време две жени, блудници,+ дойдоха при царя и застанаха пред него.+
17 И едната жена каза: „Прости ми, господарю мой!+ Аз и тази жена живеем в една къща и аз родих при нея в къщата.
18 И на третия ден след като родих, тази жена също роди и бяхме заедно. Освен нас нямаше друг човек в къщата, бяхме само ние двете.
19 И една нощ синът на тази жена умря, защото тя беше легнала върху него.
20 Тогава тя станала посред нощ и докато твоята робиня спеше, взела моя син, който беше до мене, и го сложила в своята прегръдка, а мъртвия си син сложила в моята прегръдка.
21 И на сутринта, като станах да кърмя+ сина си, ето, той беше мъртъв! А когато се развидели, го погледнах внимателно, и ето, това не беше моят син, когото бях родила.“
22 Но другата жена каза: „Не е така, моят син е живият, а твоят е мъртвият!“ Първата жена обаче казваше: „Не е така, твоят син е мъртвият, а моят син е живият!“ И те продължаваха да спорят пред царя.+
23 Накрая царят каза: „Едната казва ‘Моят син е живият, а твоят син е мъртвият!’, а другата казва ‘Не е така, твоят син е мъртвият, а моят син е живият!’“
24 И царят нареди:+ „Донесете ми един меч.“ И донесоха пред царя меч.
25 А царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте едната половина на едната жена, а другата половина на другата жена.“
26 Тогава жената, чийто син беше живият, каза на царя (защото дълбоко в себе си тя изпита жал+ за сина си):+ „Прости ми,+ господарю мой! Дайте живото дете на нея! Само не го убивайте!“ А другата жена казваше: „Нека не бъде нито мое, нито твое. Разсечете го!“+
27 Тогава царят каза: „Дайте живото дете на първата жена, не го убивайте! Тя е майка му.“
28 И целият Израил чу за съдебното решение,+ което взе царят. И всички започнаха да се боят от царя,+ защото видяха, че в него има Божия мъдрост,+ за да съди справедливо.
Бележки под линия
^ Буквално: „ходеше“.
^ Буквално: „ходеше пред тебе“.
^ Или: „според истината“.
^ Или: „многочислен“. Буквално: „тежък“.
