Исаия 63:1-19
63 Кой е този, който идва от Едом,+ от Восора,+ облечен с дрехи в ярки цветове? Кой е този с величествена дреха, който върви, изпълнен със сила?
„Аз съм този, който говори според праведността+ и притежава голяма сила да спасява.“+
2 Защо дрехата ти е червена и е като на онези, които тъпчат гроздето в лина?+
3 „Сам тъпках гроздето в лина,+ нито един човек от народите не беше с мене. Тъпках ги в гнева си+ и ги мачках в яростта си.+ Кръвта им пръскаше по дрехите ми+ и аз изцапах цялата си дреха.
4 Денят на отмъщението е в сърцето ми+ и дойде годината за откупуването на онези, които са мои.
5 Гледах, но нямаше помощник. Чудех се, но нямаше кой да осигури подкрепа.+ Тогава моята ръка донесе спасение+ и моят гняв+ ме подкрепи.
6 Тъпчех народите в гнева си, напивах ги с яростта си+ и проливах кръвта им по земята.“+
7 Ще говоря за милостта* на Йехова,+ ще възхвалявам Йехова за всичко, което Йехова направи за нас,+ за голямата доброта, която прояви към дома на Израил+ поради милосърдието+ си и голямата си милост*.
8 Той каза: „Те са мой народ,+ синове, които няма да проявят невярност.“+ Така стана техен Спасител.+
9 Всеки път, когато страдаха, и той страдаше заедно с тях.+ Неговият пратеник ги спаси.+ Поради любовта и състраданието си той ги откупи,+ вдигаше ги и ги носеше през всички минали дни.+
10 Но те се бунтуваха+ и оскърбяваха неговия свети дух.+ Затова Той се превърна в техен враг+ и воюваше против тях.+
11 Тогава те си спомниха за миналите дни и за служителя му Моисей: „Къде е онзи, който ги изведе от морето+ с пастирите на стадото си?+ Къде е онзи, който постави в него светия си дух,+
12 онзи, който с прекрасната си ръка+ водеше десницата на Моисей, онзи, който раздели на две водите пред тях,+ за да си създаде вечно име,+
13 онзи, който ги водеше през бушуващите води, така че те не се спъваха, както не се спъва конят в пустинята?+
14 Както дивото животно слиза в долината, така духът на Йехова ги водеше към почивка.“+
Така ти водеше народа си, за да си създадеш прекрасно име.+
15 Погледни от небето+ и виж от своето свято и прекрасно обиталище!+ Къде са пламенността+ ти и всичката ти сила, къде са дълбоките ти чувства+ и милосърдието ти?+ Въздържал си ги от мене.+
16 Ти си наш Баща.+ Дори ако Авраам не иска да знае за нас и Израил не иска да ни признае, ти, Йехова, си наш Баща. Наш изкупител от древността — това е твоето име.+
17 О, Йехова, защо позволяваш да се отклоняваме от пътищата ти? Защо позволяваш сърцата ни да упорстват и да не се боят от тебе?+ Върни се заради служителите си, заради племената, които са твое наследство!+
18 Твоят свят народ+ притежаваше за кратко своето владение. Нашите противници стъпкаха светилището ти.+
19 Отдавна станахме като онези, над които не владееш, като онези, които не се наричат с името ти.+
