Словото на Йехова е живо

Основни моменти от Втора книга на царете

ДАЛИ признаването на върховенството на Йехова изисква от нас съвършено послушание? Дали човек, който проявява морална безкомпромисност, винаги върши това, което е правилно в Божиите очи? Кои хора са „според сърцето“ на истинския Бог? (1 Царе 13:14) Библейското повествование във Втора книга на царете дава удовлетворяващи отговори на тези въпроси.

Втора книга на царете * била писана от Гад и Натан, двама пророци, които били близки на Давид, цар на древния Израил. Книгата била завършена около 1040 г. пр.н.е., към края на 40–годишното царуване на Давид, и в нея се говори главно за Давид и неговите взаимоотношения с Йехова. Във вълнуващото повествование се разказва за това как един разкъсван от борби народ става процъфтяващо, обединено царство, управлявано от храбър цар. Тази увлекателна книга е изпълнена с чувства, изразени с голяма сила.

ДАВИД СТАВА ВСЕ „ПО–ВЕЛИК“

(2 Царе 1:1 — 10:19)

Реакцията на Давид при новината за смъртта на Саул и Йонатан разкрива неговите чувства към тях и към Йехова. В Хеврон Давид е назначен за цар над племето Юда. Исвостей, син на Саул, е поставен за цар над останалата част от Израил. Давид продължава да ‘преуспява и да става по–велик’ и след около седем години и половина се възцарява над целия Израил. (2 Царе 5:10)

Давид превзема Йерусалим от евусейците и го прави столица на царството си. Първият му опит да пренесе ковчега на договора в Йерусалим завършва катастрофално. Вторият опит обаче успява и Давид танцува от радост. Йехова сключва с Давид договор за царство. Давид продължава да покорява враговете си, тъй като Бог е с него.

Отговори на библейски въпроси:

2:18: Защо Йоав и неговите двама братя са наречени тримата синове на Саруия, тяхната майка? В Еврейските писания родословията обикновено били записвани по бащина линия. Може би съпругът на Саруия бил умрял преждевременно или може би бил сметнат за неподходящ да бъде включен в Светото писание. Възможно е Саруия да е била посочена, понеже била родна или природена сестра на Давид. (1 Летописи 2:15, 16) Единственото споменаване на бащата на тримата братя е във връзка с мястото, където бил погребан във Витлеем. (2 Царе 2:32)

 3:29: Какво се има предвид с „мъж, който върти вретено“ (НС)? Обикновено жените се занимавали с тъкане на вълна. Следователно този израз може да се отнася за мъже, които били негодни за дейности, като например воюване, и които поради тази причина били принудени да вършат работа, обикновено извършвана от жените.

5:1, 2: Колко време след убийството на Исвостей Давид се възцарил над целия Израил? Изглежда логично да направим заключението, че Исвостей започнал своето двегодишно царуване скоро след смъртта на Саул, горе–долу по същото време, когато Давид се възцарил в Хеврон. Давид управлявал над Юда от Хеврон седем години и половина. Скоро след като се възцарил над целия Израил, той преместил столицата си в Йерусалим. Следователно изминали около пет години след смъртта на Исвостей, преди Давид да стане цар над целия Израил. (2 Царе 2:3, 4, 8–11; 5:4, 5)

8:2: Колко моавци били убити след войната на израилтяните с тях? Броят им може да е бил определен чрез измерване, вместо чрез преброяване. Изглежда Давид наредил на моавците да легнат един до друг на земята. След това измерил редицата с въже с точно определена дължина. Както изглежда, две дължини, или две трети от моавците, били убити, а една дължина, или една трета от тях, били пощадени.

Поуки за нас:

2:1; 5:19, 23. Давид се допитал до Йехова, преди да се установи в Хеврон и преди да се надигне срещу враговете си. Ние също трябва да търсим ръководството на Йехова, преди да вземем решения, които засягат духовността ни.

3:26–30. Отмъщението води до тъжни последствия. (Римляни 12:17–19)

3:31–34; 4:9–12. Това, че Давид не бил отмъстителен и злонамерен, е пример за нас.

5:12. Никога не бива да забравяме, че Йехова ни е научил на пътищата си и ни е дал възможността да имаме добри взаимоотношения с него.

6:1–7. Въпреки че Давид имал добри намерения, неговият опит да пренесе ковчега с каруца бил в нарушение на заповедта на Бога и завършил с неуспех. (Изход 25:13, 14; Числа 4:15, 19; 7:7–9) Това, че Оза хванал ковчега, също показва, че добрите намерения не променят изискванията на Бога.

6:8, 9. В трудна ситуация Давид първо се ядосал, след това се уплашил, като може би дори обвинявал Йехова за трагедията. Трябва да внимаваме да не обвиняваме Йехова за проблеми, които са резултат от пренебрегването на неговите заповеди.

7:18, 22, 23, 26. Смирението, изключителната преданост и желанието на Давид да възвеличава Божието име са качества, на които трябва да подражаваме.

8:2. Изпълнява се пророчество, изречено около 400 години по–рано. (Числа 24:17) Думите на Йехова винаги се сбъдват.

9:1, 6, 7. Давид удържал на обещанието си. Ние също трябва да се стараем да държим на думата си.

ЙЕХОВА ПОВДИГА ЗЛИНИ ПРОТИВ ПОМАЗАНИКА СИ

(2 Царе 11:1 — 20:26)

„Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини — казва Йехова на Давид, — и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.“ (2 Царе 12:11) Каква е причината за тези думи? Това е грехът на Давид с Витсавее. Макар че се разкайва и получава прошка, Давид не може да избегне последствията от греха си.

Първо умира детето, което Витсавее ражда. След това дъщерята на Давид Тамар, която е девица, е изнасилена от природения си брат Амнон. Нейният роден брат Авесалом убива Амнон като отмъщение. Авесалом заговорничи против собствения си баща и се провъзгласява за цар в Хеврон. Давид е принуден да избяга от Йерусалим. Авесалом има сексуални отношения с десет от наложниците на баща си,  които били оставени да се грижат за къщата. Давид се връща на трона си едва след като Авесалом е убит. Бунт, повдигнат от вениаминеца Савей, завършва със смъртта му.

Отговори на библейски въпроси:

14:7: Какво символизира ‘въгленът’? Огънят на бавногорящ въглен означавал жив потомък.

19:29: Защо Давид реагирал по такъв начин на обяснението на Мемфивостей? Докато слушал Мемфивостей, Давид трябва да е осъзнал, че е сгрешил, вземайки думите на Сива за чиста монета. (2 Царе 16:1–4; 19:24–28) Най–вероятно това раздразнило Давид и той не искал да слуша нищо повече по въпроса.

Поуки за нас:

11:2–15. Откровеното повествование за недостатъците на Давид потвърждава факта, че Библията е вдъхновеното Слово на Бога.

11:16–27. Когато извършим сериозен грях, не бива да се опитваме да го прикриваме, както направил Давид. По–скоро трябва да признаем греха си пред Йехова и да търсим помощ от старейшините в сбора. (Притчи 28:13; Яков 5:13–16)

12:1–14. Натан оставил чудесен пример за назначените старейшини в сбора. Те имат задачата да помагат на тези, които извършват грях, да поправят пътя си. Старейшините трябва да изпълняват умело тази отговорност.

12:15–23. Това, че имал правилен възглед за случилото се с него, помогнало на Давид да реагира подходящо в случай на беда.

15:12; 16:15, 21, 23. Когато изглеждало, че Авесалом щял да се възкачи на трона, гордостта и амбицията накарали превъзходния съветник Ахитофел да стане предател. Притежаването на интелигентност без смирение и лоялност може да бъде капан.

19:24, 30. Мемфивостей бил истински признателен за любещата милост на Давид. Той охотно се подчинил на царското решение относно Сива. Ако ценим Йехова и неговата организация, ще бъдем подтикнати да сме послушни.

20:21, 22. Мъдростта на един човек може да предотврати нещастието на мнозина. (Еклисиаст 9:14, 15)

НЕКА ДА ПАДНЕМ ‘В РЪКАТА НА ЙЕХОВА’

(2 Царе 21:1 — 24:25)

В продължение на три години цари глад поради кръвната вина, която си навлякъл Саул, като изтребил гаваонците. (Исус Навиев 9:15) За да отмъстят за тази кръвна вина, гаваонците искат да екзекутират седем от синовете  на Саул. Давид ги предава в ръцете на гаваонците и сушата завършва с проливен дъжд. Четирима филистимски великани ‘падат чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му’. (2 Царе 21:22)

Давид извършва сериозен грях, като нарежда преброяване на народа. Той се разкайва и избира да падне „в ръката на Господа [Йехова — НС]“. (2 Царе 24:14) В резултат на това 70 000 души умират от епидемия. Давид се вслушва в заповедта на Йехова и бедствието е спряно.

Отговори на библейски въпроси:

21:8: Как може да се каже, че дъщерята на Саул Михала имала петима синове, след като във 2 Царе 6:23 се казва, че умряла бездетна? Най–широко приетото обяснение е, че това били синовете на сестрата на Михала Мерава, която се омъжила за Адриил. Вероятно Мерава умряла рано и бездетната Михала отгледала момчетата.

21:9, 10: Колко дълго бдяла Ресфа за двамата си синове и за петимата внуци на Саул, които били убити от гаваонците? Тези седем мъже били обесени „в първите дни на жетвата“ — март или април. Мъртвите им тела били оставени на една планина. Ресфа пазела седемте тела ден и нощ, докато Йехова не показал, че гневът му е преминал, като прекратил сушата. Било много малко вероятно преди края на жетвата през октомври да има силни проливни дъждове. Следователно Ресфа може да е продължила с бдението пет или шест месеца. След това Давид наредил костите на мъжете да бъдат погребани.

24:1: Защо преброяването на народа представлява сериозен грях от страна на Давид? Преброяването само по себе си не било забранено от Закона. (Числа 1:1–3; 26:1–4) Библията не казва с каква цел Давид преброил хората. Но в 1 Летописи 21:1 се посочва, че Сатана го подбудил да направи това. Във всеки случай, неговият военачалник Йоав знаел, че решението на Давид да преброи хората било погрешно, и се опитал да го разубеди.

Поуки за нас:

22:2–51. Колко чудесно песента на Давид описва Йехова като истинския Бог, достоен за нашето безрезервно доверие!

23:15–17. Давид изпитвал толкова дълбоко уважение към закона на Бога за живота и кръвта, че в този случай се въздържал да направи нещо, което само изглеждало като нарушаване на този закон. Ние също трябва да развиваме подобно отношение към всички заповеди на Бога.

24:10. Съвестта на Давид го подтикнала да се разкае. Дали нашата съвест е достатъчно чувствителна, за да реагира по този начин?

24:14. Давид знаел добре, че Йехова е по–милостив от хората. Дали ние имаме същото убеждение?

24:17. Давид съжалявал, че неговият грях донесъл страдание за целия народ. Един разкайващ се грешник трябва да чувства угризения относно укора, който неговите действия може да са донесли върху сбора.

Можем да бъдем ‘според сърцето на Бога’

Вторият цар на Израил се оказал ‘човек според сърцето’ на Йехова. (1 Царе 13:14) Давид никога не поставял под въпрос праведните стандарти на Йехова и никога не следвал линия на поведение, независима от Бога. Всеки път, когато грешал, Давид признавал греха си, приемал дисциплиниране и поправял пътя си. Давид проявявал морална безкомпромисност. Не е ли мъдро да бъдем като него, особено когато сгрешим?

Историята на живота на Давид показва ясно, че да признаваме върховенството на Йехова означава да приемаме неговите стандарти за добро и зло и да се стремим да живеем според тях, като запазваме моралната си безкомпромисност. Това е напълно възможно за нас. Колко благодарни трябва да сме за поуките, които извлякохме от Втора книга на царете! Вдъхновеното послание, намиращо се на нейните страници, е наистина живо и оказва силно въздействие. (Евреи 4:12)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 16]

Това, че помнел кой го е поставил за цар, помогнало на Давид да остане смирен

[Снимки на страница 18]

„Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини“

Витсавее

Тамар

Амнон