2 Царе 11:1-27

11  В началото на следващата година*,+ по времето, когато царете излизат на война,+ Давид изпрати Йоав, а с него и своите служители и целия Израил, за да погубят синовете на Амон+ и да обсадят Рава.+ А Давид остана в Йерусалим.  Една вечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива+ на царския дворец. И от покрива видя+ една жена, която се къпеше. И тази жена беше много красива.+  И Давид изпрати свои служители да разпитат за жената+ и те му казаха: „Нима това не е Витсавее,+ дъщерята на Елиам*+ и жената на хета+ Урия?“+  И Давид изпрати хора да му я доведат.+ Така че тя дойде при него+ и той легна с нея,+ а тя точно се освещаваше от своята нечистота.+ След това тя се върна в дома си.  И жената забременя и изпрати известие на Давид, като му каза: „Бременна съм.“  Тогава Давид изпрати хора при Йоав, за да му каже: „Изпрати при мене хета Урия.“ И Йоав изпрати Урия при Давид.  Когато Урия дойде при Давид, той започна да го пита как е Йоав, как са воините и как напредва войната.  Накрая Давид каза на Урия: „Отиди си вкъщи и си почини*.“+ И Урия си тръгна от царския дворец, а зад него носеха подаръка, който му даде царят.  Но Урия остана да спи при входа на царския дворец с всички други служители на своя господар и не отиде в къщата си. 10  Затова казаха на Давид: „Урия не си отиде вкъщи.“ Тогава Давид попита Урия: „Нима не си дошъл от път? Защо не отиде в своята къща?“ 11  А Урия отговори на Давид: „И ковчегът,+ и Израил и Юда живеят в шатри, моят господар Йоав и служителите на моя господар+ са разположени на стан в открито поле, та нима аз ще вляза в своята къща, за да ям и да пия, и после да легна с жена си?+ Както е сигурно, че ти си жив и че е жива душата ти, така е сигурно,+ че няма да направя това!“ 12  Тогава Давид каза на Урия: „Остани тук и днес, а утре ще те изпратя обратно.“ И Урия остана в Йерусалим през този и през следващия ден. 13  И Давид го повика да яде и да пие с него, така че го напи.+ Въпреки това вечерта Урия излезе и легна да спи със служителите на своя господар, но в къщата си не отиде. 14  Сутринта Давид написа писмо+ до Йоав и го изпрати по Урия. 15  И писмото гласеше:+ „Поставете Урия отпред, където битката е най–ожесточена,+ и се оттеглете от него, за да го ударят и да умре.“+ 16  И докато обсаждаше града, Йоав постави Урия на място, за което знаеше, че там са най–храбрите мъже.+ 17  И хората от града излязоха да воюват срещу Йоав. Тогава загинаха някои от служителите на Давид, загина и хетът Урия.+ 18  После Йоав изпрати известие до Давид, за да му съобщи за хода на войната. 19  И заповяда на пратеника следното: „Щом съобщиш на царя всичко за хода на войната, 20  царят може да се разгневи и да ти каже: ‘Защо се доближихте толкова много до града, за да воювате? Нима не знаехте, че ще пускат стрели по вас от стената? 21  Кой уби Авимелех,+ синът на Йерувесет*?+ Не беше ли една жена, която хвърли от стената горен мелничен камък върху него,+ така че той умря в Тевес?+ Защо се приближихте толкова много до стената?’ А ти тогава кажи: ‘Загина и хетът Урия, твоят служител.’“+ 22  И пратеникът тръгна, дойде при Давид и му каза всичко, което му заповяда Йоав. 23  И пратеникът каза на Давид: „Тези хора бяха по–силни от нас, така че излязоха срещу нас в полето, но ние ги притискахме чак до градската порта. 24  Но от стената стрелците стреляха+ по твоите служители и някои от служителите на царя загинаха, загина и хетът Урия, твоят служител.“+ 25  Тогава Давид каза на пратеника: „Ето какво ще кажеш на Йоав: ‘Нека това не те смущава, защото мечът поваля+ ту един, ту друг. Засили боя срещу града и го разруши!’+ И ти насърчи Йоав.“ 26  А когато жената на Урия чу, че мъжът ѝ Урия загинал, започна да жалее+ за своя мъж*.+ 27  Когато времето на жалеене+ свърши, Давид изпрати хора и я взе в своя дом. И тя му стана жена+ и след време му роди син. Но онова, което направи Давид, беше лошо+ в очите+ на Йехова.

Бележки под линия

Или: „През следващата пролет“.
В 1Ле 3:5 е Амиил.
Буквално: „измий краката си“.
В Съд 6:32; 7:1; 9:1, 16, 24, 28 е Йероваал.
Буквално: „собственик“, „господар“.