2 Царе 14:1-33

14  А Йоав,+ синът на Саруя,+ разбра, че сърцето на царя е благосклонно към Авесалом.+  И Йоав изпрати хора в Текое,+ за да доведат оттам една мъдра жена,+ и той ѝ каза: „Престори се на жена, която се е отдала на жалеене, и се облечи в дрехи за жалеене, и не намазвай тялото си с маслиново масло,+ но бъди като жена, която вече много дни жалее за някой умрял.+  После отиди при царя и му кажи това и това.“ И Йоав ѝ каза какво да говори.+  И жената от Текое дойде при царя и като му се поклони+ и падна по очи, каза: „О, царю! Помогни!“+  Тогава царят я попита: „Какво ти се е случило?“ А тя отговори: „Ето, аз съм вдовица,+ защото мъжът ми умря.  Твоята робиня имаше двама синове. Веднъж те се скараха в полето,+ но нямаше кой да ги раздели.+ Накрая единият удари другия и го уби.  И сега всички от семейството се надигат против твоята робиня и казват: ‘Предай ни онзи, който уби своя брат, за да го погубим заради душата на брат му,+ когото той уби.+ И нека унищожим наследника!’ Така ще угасят жарта, която ми остана, и няма да оставят на моя мъж нито име, нито потомство* на земята.“+  Тогава царят каза на жената: „Отиди си вкъщи, а аз ще издам заповед в твоя полза.“+  И жената от Текое каза на царя: „Господарю мой, царю, нека вината за прегрешението падне върху мене и върху дома на моя баща,+ а царят и неговият престол нека останат невинни.“ 10  Тогава царят добави: „Ако някой ти каже нещо, доведи го при мене и той повече няма да те обезпокоява.“ 11  Но тя каза: „Моля те, нека царят помни своя Бог, Йехова,+ така че отмъстителят за кръвта+ да не причини повече зло и да не погубят сина ми.“ А той отговори: „Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно,+ че нито един косъм+ от главата на сина ти няма да падне на земята!“ 12  Но жената каза още: „Моля те, позволи на своята робиня+ да каже още нещо+ на моя господар, царят.“ А той каза: „Говори!“+ 13  И жената продължи: „Защо тогава ти си замислил подобно нещо+ против Божия народ?+ Когато царят говори така, той сам осъжда себе си,+ понеже не е върнал обратно онзи, когото е прогонил.+ 14  Всички ние ще умрем+ и ще бъдем като вода, която пада на земята и не може да бъде събрана. Бог обаче не отнема душата,+ но намира основания, поради които онзи, който е прогонен, да не бъде отхвърлен от него. 15  И аз дойдох да кажа това на моя господар, царят, защото хората ме уплашиха. Затова твоята робиня си каза: ‘Ще говоря с царя. Може би царят ще постъпи според думите на своята робиня. 16  Понеже царят ще послуша своята робиня и ще я избави от ръката на онзи, който иска да лиши мене и единствения ми син от наследството, което Бог ни даде.’+ 17  И твоята робиня си каза: ‘Нека ме успокоят думите на моя господар, царят.’ Защото моят господар, царят, е като ангел+ на истинския Бог и различава какво е добро и какво е зло.+ Нека Йехова, твоят Бог, бъде с тебе!“ 18  Тогава царят каза в отговор на жената: „Моля те, не крий от мене това, за което ще те попитам.“+ А жената каза: „Нека моят господар, царят, говори.“ 19  Тогава царят я попита: „Дали ръката на Йоав+ е с тебе във всичко това?“+ А жената отговори: „Както е сигурно, че е жива душата ти,+ господарю мой, царю, така и никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от всичко онова, което казва моят господар, царят! Да, твоят служител Йоав ми заповяда това и каза на робинята ти какво да говори.+ 20  Твоят служител Йоав направи това, за да изглеждат нещата по по–различен начин. Но господарят ми е мъдър, както е мъдър ангелът+ на истинския Бог, и знае всичко, което става по земята.“ 21  Тогава царят каза на Йоав: „Добре, ще направя това.+ Отиди и върни обратно сина ми Авесалом!“+ 22  И Йоав се поклони, като падна по очи, и благослови царя.+ И Йоав каза: „Господарю мой, царю, днес твоят служител знае, че е намерил благоволение в очите ти,+ защото царят постъпи според думите на своя служител.“ 23  После Йоав тръгна и отиде в Гесур,+ и доведе Авесалом в Йерусалим.+ 24  Царят обаче каза: „Нека се върне в своята къща, но не може да вижда лицето ми.“+ И Авесалом се върна в своята къща, но не видя лицето на царя. 25  А в целия Израил нямаше друг мъж, който беше хвален толкова много за своята красота,+ както Авесалом. От главата до петите той нямаше никакъв недостатък. 26  Когато стрижеше косата си — а я стрижеше в края на всяка година, защото много му тежеше+ и трябваше да я стриже, — претегляше косата от главата си и тя тежеше двеста сикъла*, според царската теглилка*. 27  И на Авесалом му се родиха трима синове+ и една дъщеря. Тя се казваше Тамар и беше много красива жена.+ 28  Авесалом живееше в Йерусалим две години, но не видя лицето на царя.+ 29  Затова Авесалом изпрати да повикат Йоав, за да го изпрати при царя, но той не искаше да дойде при него. И втори път изпрати хора при него, но той пак не искаше да дойде. 30  Накрая Авесалом каза на служителите си: „Знаете, че до моята нива е нивата на Йоав, а на нея расте ечемик. Отидете и я запалете!“+ И служителите на Авесалом запалиха нивата.+ 31  Тогава Йоав стана и отиде при Авесалом в неговата къща и го попита: „Защо служителите ти запалиха нивата ми?“ 32  А Авесалом отговори на Йоав: „Ето, изпратих служителите си при тебе с думите: ‘Ела при мене, за да те изпратя при царя да му кажеш: „Защо се върнах от Гесур?+ По–добре да бях останал там. Затова позволи ми сега да видя лицето на царя, но ако съм извършил някакво прегрешение,+ нека той ме накаже със смърт.“’“ 33  И Йоав отиде при царя и му каза това. Тогава царят повика Авесалом, който дойде при него и му се поклони, като падна по очи. И царят целуна Авесалом.+

Бележки под линия

Или: „някой оцелял“. Буквално: „остатък“.
Около 2,3 кг. Виж Приложение № 16.
Вероятно става дума за стандартна мярка за тежест, която била пазена в царския дворец, или за „царски“ сикъл, който се различавал от обикновения. Виж Из 30:13, бел. под линия към израза „светия сикъл“.