2 Царе 1:1-27

1  След смъртта на Саул Давид се върна от поражението на амаликитците+ и остана в Сиклаг+ два дни.  На третия ден един човек+ дойде от стана на Саул. Той беше с раздрани дрехи+ и главата му беше посипана с пръст.+ И когато дойде при Давид, му се поклони,+ като падна по очи.  И Давид го попита: „Откъде идваш?“ А той му отговори: „Избягах от стана на израилтяните.“  Тогава Давид му каза: „Какво стана? Разкажи ми.“ А той отговори: „Хората побягнаха от битката и мнозина паднаха убити.+ Загинаха също Саул+ и неговият син Йонатан.“+  Тогава Давид каза на младежа, който му разказваше това: „Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са загинали?“+  А младежът, който му съобщаваше това, каза: „Случайно бях на планината Гелвуе+ и видях как Саул се подпира на копието си.+ И ето, колесниците и конницата го настигаха.+  Тогава той се обърна и като ме видя, ме извика, а аз му казах: ‘Ето ме!’  И той ме попита: ‘Кой си ти?’ А аз му отговорих: ‘Аз съм амаликитец.’+  Тогава ми каза: ‘Моля те, ела тук и ме убий, понеже смъртен гърч ме е свил, но животът*+ ми е още в мене.’ 10  И аз се приближих до него и го убих,+ понеже знаех, че няма да остане жив, щом е паднал ранен. Тогава взех короната*,+ която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, за да ги донеса тук на господаря си.“ 11  Тогава Давид хвана дрехата си и я раздра,+ и всички мъже, които бяха с него, също раздраха дрехите си. 12  И до вечерта те жалееха, плачеха+ и постеха+ за Саул и за Йонатан, неговият син, за народа на Йехова и за дома на Израил,+ понеже бяха загинали от меч. 13  След това Давид попита младежа, който му разказа тези неща: „Откъде си ти?“ А той му отговори: „Аз съм син на един пришелец, амаликитец.“+ 14  И Давид му каза: „Как не се боеше+ да вдигнеш ръка срещу помазаника+ на Йехова и да го убиеш?“ 15  Тогава Давид повика един от своите хора и му заповяда: „Ела тук и убий този човек!“ И той го удари, така че човекът умря.+ 16  И Давид му каза: „Вината за твоята кръв нека бъде върху твоята глава,+ защото твоята уста свидетелстваше против тебе,+ когато каза: ‘Аз убих помазаника на Йехова.’“+ 17  И Давид запя тази жалейна песен+ за Саул и неговия син Йонатан+ 18  и каза, че синовете на Юда+ трябва да научат тази „Песен за лъка“.+ Ето, тя е записана в книгата на Яшар*:+ 19  „Красотата ти, о, Израиле, е погубена върху твоите възвишения!+Как загинаха силните мъже! 20  Не разказвайте за това в Гет,+не го разгласявайте по улиците на Аскалон,+за да не се радват дъщерите на филистимците,за да не ликуват дъщерите на необрязаните!+ 21  Гелвуйски планини,+ нека върху вас не пада нито роса, нито дъжд, нека полята ви не раждат за свети приноси!+Защото там щитът на силните беше омърсен,да, щитът на Саул, и вече не се намери щит, намазан с масло.+ 22  Без кръв от убитите, без тлъстина от силнитене се връщаше лъкът на Йонатан,+нито мечът на Саул се връщаше без успех.+ 23  Саул и Йонатан,+ приятни и мили през живота си,и в смъртта си не се разделиха.+От орлите бяха по–бързи+и от лъвовете — по–силни.+ 24  О, Израилеви дъщери, плачете за Саул!Той ви обличаше с разкошни червени дрехии слагаше златни украшения по дрехите ви.+ 25  Как паднаха в битката силните мъже!+Йонатан загина на твоите възвишения!+ 26  Жалея за тебе, брате мой, Йонатане!Колко мил ми беше ти!+Твоята любов към мене превъзхождаше любовта на жените.+ 27  Как паднаха силните+и как изчезнаха бойните оръжия!“

Бележки под линия

Буквално: „душата“.
Или: „диадемата“.
Името Яшар означава „праведен“.