Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Бог е любов“

„Бог е любов“

„Бог е любов“

„Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.“ — 1 ЙОАН 4:8.

1–3. (а) Какво казва Библията за основното качество на Йехова, любовта, и в какво отношение това изказване е уникално? (б) Защо Библията казва, че „Бог е любов“?

 ВСИЧКИ качества на Йехова са превъзходни, съвършени и привлекателни. Но най–привлекателното качество на Йехова е любовта. Нищо не ни привлича толкова силно към него, колкото любовта му. За щастие, любовта е също и неговото доминиращо качество. Откъде знаем това?

2 Библията казва нещо за любовта, което не е казвала за никое от другите основни качества на Йехова. Писанията не казват, че Бог е сила, или че Бог е справедливост, или дори че Бог е мъдрост. Той притежава тези качества и е върховният източник на трите. Но относно любовта е казано нещо по–дълбоко в 1 Йоан 4:8: „Бог е любов.“ Да, любовта прониква изцяло личността на Йехова. Тя е неговата същност, или природа. Общо взето можем да мислим за това така: Силата на Йехова му дава възможност да действа. Справедливостта и мъдростта му ръководят неговия начин на действие. Но любовта го подбужда да действа. И любовта му винаги присъства в начина, по който той използва другите си качества.

3 Често се казва, че Йехова е самата персонификация на любовта. Затова, ако искаме да научим повече за любовта, трябва да научим за Йехова. Затова нека да изследваме някои от фасетките на забележителната любов на Йехова.

Най–голямата проява на любов

4, 5. (а) Коя е най–голямата проява на любов в цялата история? (б) Защо може да кажем, че Йехова и неговият Син са свързани от най–силната връзка на любов, съществувала някога?

4 Йехова проявява любов по много начини, но има един начин, който се извисява над всички други. Какъв е той? Това, че Бог изпратил своя Син да страда и да умре за нас. Спокойно можем да кажем, че това е най–голямата проява на любов в историята на човечеството. Защо?

5 Библията нарича Исус „първороден преди всяко създание“. (Колосяни 1:15) Представи си само — Синът на Йехова съществувал преди физическата вселена. Тогава колко време били заедно Баща и Син? Някои учени определят възрастта на вселената на 13 милиарда години. Но дори и тези предположения да са правилни, нима този период не е достатъчен, за да покаже колко е дълъг животът на първородния Син на Йехова! С какво се занимавал той през всичкото това време? Синът радостно служел като „майсторски работник“ на своя Баща. (Притчи 8:30; Йоан 1:3) Йехова и Синът му работели заедно, за да започнат да съществуват всички други неща. Какво вълнуващо, радостно време било това за тях! Тогава кой от нас може да започне да разбира силата на една връзка, съществувала толкова дълго време? Ясно е, че Йехова Бог и неговият Син са свързани от най–силната връзка на любов, съществувала някога.

6. Как Йехова изразил чувствата си, когато Исус бил покръстен?

6 Въпреки това Йехова изпратил Сина си на земята, за да бъде роден като човешко бебе. Това означавало, че за няколко десетилетия Йехова трябвало да се лиши от близкото общуване със своя любим Син в небесата. С огромен интерес той наблюдавал от небесата как Исус израснал като съвършен човек. Когато бил на около трийсет години, Исус бил покръстен. При този случай Бащата проговорил лично от небесата: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ (Матей 3:17) Като видял, че Исус вярно извършил всичко, което било пророкувано, всичко, което се искало от него, Бащата трябва да е бил много щастлив! — Йоан 5:36; 17:4.

7, 8. (а) Какво понесъл Исус на 14 нисан 33 г., и как това въздействало на небесния му Баща? (б) Защо Йехова позволил Синът му да страда и да умре?

7 Но какво изпитвал Йехова на 14 нисан 33 г., когато Исус бил предаден и арестуван от една разгневена тълпа? Когато му се подигравали, когато го плюели и удряли с юмруци? Когато бил бичуван, когато гърбът му бил разкъсан от ударите? Когато ръцете и краката му били приковани на дървен стълб и той бил оставен да виси там, докато хората му се присмивали? Какво изпитвал Бащата, когато любимият му Син го призовал в мъките си? Какво изпитвал Йехова, когато Исус издъхнал, и за първи път от началото на цялото сътворение обичният му Син не съществувал? — Матей 26:14–16, 46, 47, 56, 59, 67; 27:26, 38–44, 46; Йоан 19:1.

8 Тъй като Йехова изпитва чувства, мъката, която изстрадал при смъртта на Сина си, не може да бъде описана с думи. Това, което може да бъде изразено, е подбудата, поради която Йехова позволил то да се случи. Защо Бащата си причинил това? Йехова ни разкрива нещо прекрасно в Йоан 3:16 — библейски стих, който е толкова важен, че е наречен евангелието в миниатюра. Той гласи: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Следователно подбудата на Йехова да направи това е любовта. Никога не е била проявявана по–голяма любов от тази.

Как Йехова ни уверява в любовта си

9. Какво иска да ни накара да мислим Сатан относно начина, по който Йехова гледа на нас, но в какво ни уверява Йехова?

9 Но възниква един важен въпрос: Дали Бог обича тебе лично? Някои хора са съгласни, че Бог обича човечеството като цяло, както се казва в Йоан 3:16. Но иначе мислят нещо подобно на това: „Бог никога не би могъл да обича мене лично.“ В действителност Сатан Дяволът има огромно желание да ни накара да мислим, че Йехова не ни обича, нито ни цени. От друга страна, колкото и да мислим, че никой не може да ни обича или че сме лишени от всякаква стойност, Йехова ни уверява, че вижда нещо ценно у всеки един от своите верни служители.

10, 11. Как словесната илюстрация на Исус за врабчетата показва, че ние имаме стойност в очите на Йехова?

10 Например да разгледаме думите на Исус, записани в Матей 10:29–31. Когато искал да онагледи с пример стойността на своите ученици, Исус казал: „Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочее, вие сте много по–скъпи от врабчетата.“ Да разгледаме какво означавали тези думи за слушателите на Исус от първи век.

11 По времето на Исус врабчето било най–евтината от всички птици, продавани за храна. За една дребна монета купувачът получавал две врабчета. Но по–късно Исус казал, според Лука 12:6, 7, че ако човек похарчи две монети, ще получи пет врабчета, а не четири. Допълнителната птичка била прибавяна така, сякаш нямала никаква стойност. Може би тези птички нямали никаква стойност в очите на хората, но как гледал на тях Създателят? Исус казал: „Ни едно от тях [дори и добавеното допълнително врабче] не е забравено пред Бога.“ Може би вече започваме да разбираме мисълта на Исус. Ако за Йехова едно–единствено врабче има такава стойност, то колко по–ценен ще е един човек! Както обяснил Исус, Йехова знае всяка подробност за нас. Да, дори космите на главата ни са преброени!

12. Защо можем да бъдем сигурни, че изказването на Исус за това, че космите на главата ни са преброени, е реалистично?

12 Някои хора може да смятат, че това изказване на Исус не е реалистично. Но помисли само за надеждата за възкресение. Колко отблизо трябва да ни познава Йехова, за да може да ни пресътвори! Той ни цени толкова много, че помни всяка подробност, включително и сложния ни генетичен код, и всичките ни години със спомени и натрупан опит. В сравнение с това преброяването на космите на главата ни — които са средно 100 000 — би било проста работа. По какъв прекрасен начин думите на Исус ни уверяват, че Йехова се грижи за всеки един от нас поотделно!

13. Как случаят с цар Йосафат показва, че Йехова търси доброто в нас, макар че сме несъвършени?

13 Библията разкрива още нещо, което ни уверява в любовта на Йехова. Той търси и цени доброто в нас. Да вземем например добрия цар Йосафат. Когато царят извършил глупост, пророкът на Йехова му казал: „Затова, гняв от Господа има върху тебе.“ Каква отрезвяваща мисъл! Но посланието на Йехова не завършило дотук. То продължило с думите: „Все пак, обаче, намериха се в тебе добри неща.“ (2 Летописи 19:1–3) Така че праведният гняв на Йехова не го заслепил относно „добрите неща“ в Йосафат. Не е ли насърчаващо да знаем, че нашият Бог търси доброто в нас, макар че сме несъвършени?

Бог, който е ‘готов да прощава’

14. Какви тежки чувства може да изпитваме, когато сгрешим, но каква полза може да извлечем от прошката на Йехова?

14 Когато съгрешим, разочарованието, срамът и вината, които изпитваме, може да ни карат да мислим, че никога няма да сме достойни да служим на Йехова. Но помни, че Йехова е ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5) Ако се разкаем от греховете си и полагаме усилия да не ги повтаряме, може да извлечем полза от прошката на Йехова. Да разгледаме как Библията описва тази чудесна фасетка на любовта на Йехова.

15. Колко отдалечава Йехова от нас греховете ни?

15 Псалмистът Давид използвал един ярък израз, за да опише прошката на Йехова: „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“ (Курсивът е наш; Псалм 103:12) Колко далече е изток от запад? В известен смисъл изтокът е винаги максимално далече от запада, двете точки никога няма да могат да се срещнат. Един учен отбелязва, че този израз означава „колкото се може по–далече; колкото е възможно да бъде отдалечено нещо“. Вдъхновените думи на Давид ни казват, че когато прощава, Йехова отдалечава греховете ни на най–голямото възможно разстояние.

16. Защо, след като Йехова ни е простил греховете, можем да сме сигурни, че сме чисти в неговите очи?

16 Опитвал ли си някога да изчистиш петно от светла дреха? Може би въпреки всичките ти усилия от петното е останало да се вижда нещо. Обърни внимание как Йехова описва своята способност да прощава: „Ако греховете ви са като пурпур, ще станат бели като сняг; ако са алени като червено, ще станат като бяла вълна.“ (Курсивът е наш; Исаия 1:18, Ве–2000) Думата „алени“ обозначава яркочервен цвят. a Пурпурът е наситен цвят на обагрена тъкан. Ние никога не можем да успеем чрез своите усилия да премахнем петното на греха. Но Йехова може да вземе нашите грехове, които са като аленочервено и пурпур, и да ги направи бели като снега или небоядисаната вълна. Когато Йехова прости греховете ни, няма нужда да смятаме, че ще носим петното на тези грехове до края на живота си.

17. В какъв смисъл Йехова хвърля греховете ни зад гърба си?

17 В една вълнуваща песен на благодарност, която написал, след като бил пощаден от смъртоносна болест, Езекия казал на Йехова: „[Ти] си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.“ (Исаия 38:17) Тук Йехова е изобразен как взема греховете на разкайващите се грешници и ги хвърля зад гърба си, където нито ги вижда, нито ги забелязва повече. Според един източник идеята, която е предадена тук, може да бъде изказана по следния начин: „Ти направи така, че все едно [греховете ми] никога не са се случили.“ Нима това не е утешително?

18. Как пророк Михей показва, че когато прости, Йехова премахва греховете ни безвъзвратно?

18 В едно обещание за възстановяване пророк Михей изразил увереността си, че Йехова ще прости на своя разкайващ се народ: „Кой е Бог като Тебе, Който ... не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? ... Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.“ (Михей 7:18, 19) Представи си какво са означавали тези думи за хората, живели в библейски времена. Дали тогава съществувала някаква възможност за изваждането на нещо, което било хвърлено в „морските дълбочини“? Следователно думите на Михей показват, че когато прости, Йехова премахва греховете ни безвъзвратно.

„Нежното състрадание на нашия Бог“

19, 20. (а) Какво е значението на еврейския глагол, превеждан като „показвам милост“ или „смилявам се“? (б) Как Библията използва чувствата, които една майка изпитва към своето бебе, за да ни научи какво представлява състраданието на Йехова?

19 Състраданието е друга фасетка на любовта на Йехова. Какво представлява то? В Библията съществува тясна връзка между състрадание и милост. Има няколко еврейски и гръцки думи, които предават смисъла на състрадание. Например еврейският глагол раха̀м често се превежда като „показвам милост“ или „смилявам се“. Този еврейски израз, който Йехова отнася към себе си, е свързан с думата за „утроба“ и може да бъде описан като „майчино състрадание“.

20 Библията използва чувствата, които една майка изпитва към своето бебе, за да ни научи какво представлява състраданието на Йехова. В Исаия 49:15 се казва: „Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да се не смили [ раха̀м] за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.“ Трудно е да си представим, че майката ще забрави да нахрани своето кърмаче или да се погрижи за него. Та нали бебето е безпомощно, то денонощно се нуждае от вниманието на майка си. За жалост обаче, има случаи на пренебрегване от страна на майката, особено в тези „усилни времена“. (2 Тимотей 3:1, 3) Но Йехова казва: „Аз все пак няма да те забравя.“ Нежното състрадание, което Йехова изпитва към своите служители, е неизмеримо по–силно и от най–нежното естествено чувство, което можем да си представим — състраданието, което майката нормално изпитва към своето невръстно детенце.

21, 22. Какво преживели израилтяните в древния Египет, и как Йехова откликнал на техните викове?

21 Как Йехова, като любещ родител, показва състрадание? Това качество се вижда ясно в начина, по който той се отнасял към народа на Израил. Към края на 16–и век пр.н.е. милиони израилтяни били поробени в Египет, където били потискани жестоко. (Изход 1:11, 14) В своето тежко положение израилтяните викали към Йехова за помощ. Как откликнал Богът на състраданието?

22 Сърцето на Йехова било развълнувано. Той казал: „Видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им ..., защото познах неволите им.“ (Изход 3:7) Не било възможно Йехова да види страданията на хората или да чуе техните викове, без да изпита съчувствие. Йехова е Бог на съчувствието. А съчувствието — способността да изпитваш болката на другите — е тясно свързано със състраданието. Но Йехова не само съчувствал на хората си, той бил подтикнат да направи нещо за тях. В Исаия 63:9 се казва: „Поради любовта Си и поради милосърдието [състраданието — НС] Си Той сам ги изкупи.“ Със „силна ръка“ Йехова избавил израилтяните от Египет. (Второзаконие 4:34) След това им осигурил по чудодеен начин храна и ги въвел в една плодородна земя, която им дал за притежание.

23. (а) Как думите на псалмиста ни уверяват, че Йехова е много загрижен за нас като отделни личности? (б) По какви начини ни помага Йехова?

23 Йехова не проявява състрадание само към народа си като група. Нашият любещ Бог е много загрижен за всеки един от нас поотделно. Той вижда всички страдания, които понасяме. Псалмистът казал: „Очите на ГОСПОДА са към праведните и ушите Му — към техния вик. ГОСПОД е близо до съкрушените по сърце и спасява сломените по дух.“ (Псалм 34:15, 18, Ве–2000) Как Йехова помага на всеки един от нас? Не е задължително да премахне причината за страданията ни. Но той осигурява изобилна помощ за онези, които викат към него. Неговото Слово предлага практични съвети, които могат да помогнат. В сбора той осигурява духовно годни надзорници, които се стремят да отразяват състраданието му, като помагат на другите. (Яков 5:14, 15) Като Онзи, ‘Който слуша молитва’, Йехова дава „Светия Дух на ония, които искат от Него“. (Псалм 65:2; Лука 11:13) Всички тези мерки са израз на „нежното състрадание на нашия Бог“. — Лука 1:78, НС.

24. Как ще отвърнеш на любовта на Йехова?

24 Нима не е вълнуващо да размишляваме върху любовта на небесния ни Баща? В предишната статия ни беше напомнено, че Йехова упражнява силата, справедливостта и мъдростта си по любещи начини, които ни донасят полза. А в тази статия видяхме, че Йехова директно е проявил любовта си към човечеството — и към нас лично — по забележителни начини. Днес всеки един от нас трябва да си зададе въпроса: „Как ще откликна аз на любовта на Йехова?“ Отвърни на любовта му, като го обичаш с цялото си сърце, ум, душа и сила. (Марко 12:29, 30) Нека начинът, по който живееш всеки ден, да отразява твоето искрено желание да се приближаваш все повече до Йехова. И нека Йехова, Богът, който е любов, да се приближава все повече до тебе — през цялата вечност! — Яков 4:8.

[Бележки под линия]

a Един учен казва, че аленочервеното „е траен, неизбеляващ цвят. Нито роса, нито дъжд, нито пране, нито дълга употреба могат да го изтрият“.

Спомняш ли си?

Откъде знаем, че любовта е доминиращото качество на Йехова?

Защо може да се каже, че най–големият израз на любов, проявяван някога, е това, че Йехова изпратил своя Син да страда и да умре за нас?

Как Йехова ни уверява, че обича всеки един от нас поотделно?

По какви ярки начини Библията описва прошката на Йехова?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

„Бог ... даде Своя единороден Син“

[Снимка на страница 16, 17]

„Вие сте много по–скъпи от врабчетата“

[Източник]

© J. Heidecker/VIREO

[Снимка на страница 18]

Чувствата, които една майка изпитва към своето бебе, могат да ни научат какво представлява състраданието на Йехова