Лука 12:1-59

12  Междувременно се насъбраха хиляди хора, толкова много народ, че се тъпчеха един другиго. И Исус се обърна първо към своите ученици: „Пазете се от кваса+ на фарисеите, тоест от лицемерието.+  Няма нищо, скрито грижливо, което да не бъде разкрито, и никаква тайна, която да не стане известна.+  Така че каквото казвате по тъмно, ще бъде чуто на светло, и каквото прошепнете в стаите си, ще бъде проповядвано от покривите на къщите.+  Освен това ви казвам, приятели мои,+ не се страхувайте от онези, които убиват тялото и след това не могат да направят нищо повече.+  Но ще ви кажа от кого да се страхувате: страхувайте се от онзи,+ който след като убие, има власт да хвърли в геената*.+ Да, казвам ви, от него се страхувайте.+  Не се ли продават пет врабчета за два асария*? И въпреки това нито едно от тях няма да бъде забравено от Бога.+  А на вас дори и космите+ на главата ви до един са преброени. Не се страхувайте, вие сте далеч по–ценни от много врабчета.+  Казвам ви тогава, за всекиго, който признае+ пред хората, че е в единство с мене, и Човешкият син ще признае пред Божиите ангели, че е в единство с него.+  Но аз ще се отрека пред Божиите ангели от онзи, който се отрече+ от мене пред хората.+ 10  И на онзи, който каже нещо срещу Човешкия син, ще му бъде простено, но на онзи, който изрече хула срещу светия дух, няма да му бъде простено.+ 11  А когато ви изправят пред някое общо събрание или пред правителствени служители и власти, не се безпокойте как ще се защитите или какво ще кажете,+ 12  защото в същия миг светият дух+ ще ви научи какво трябва да кажете.“+ 13  Тогава един мъж от множеството му каза: „Учителю, кажи на брат ми да раздели наследството с мене.“ 14  Той му отговори: „Човече, кой ме е назначил да съдя+ или да деля сред вас?“ 15  После се обърна към тях: „Внимавайте и се пазете от всякаква алчност,+ защото дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“+ 16  Тогава той им разказа една притча: „Земята на един богат човек раждаше изобилно. 17  Затова той разсъждаваше в сърцето си: ‘Какво да направя, като вече няма къде да събирам зърното си?’ 18  След това каза: ‘Ще направя следното:+ ще съборя житниците си, ще построя по–големи и там ще събера всичкото си зърно и всичките си блага.+ 19  И ще си кажа*:+ „Събрал си много блага за години напред, отпусни се сега и яж, пий и се весели.“’+ 20  Но Бог му каза: ‘Неразумни човече, тази нощ ще дойдат да поискат живота* ти.+ Кой тогава ще притежава всичко, което си натрупал?’+ 21  Така става с човека, който събира съкровища за себе си, но не е богат в Божиите очи.“+ 22  Тогава той каза на учениците си: „Затова ви казвам, престанете да се безпокоите за живота си, за това какво ще ядете, или за телата си, за това какво ще облечете.+ 23  Защото животът е по–ценен от храната и тялото — от дрехите. 24  Вижте гарваните,+ те не сеят, нито жънат, нямат хамбари или житници и въпреки това Бог ги храни. Колко по–ценни сте вие от птиците!+ 25  Кой от вас, като се безпокои, може да удължи дори с малко* живота си?+ 26  Щом не можете да направите и най–малкото нещо, тогава защо се безпокоите+ за останалите неща? 27  Вижте как растат полските кремове+ — те нито се трудят, нито предат, но казвам ви, дори и Соломон в цялата си слава не е бил облечен като който и да е от тях.+ 28  Тогава щом Бог облича така полските растения, които днес са тук, а утре са хвърлени в пещта, то колко повече ще облича вас, маловерци!+ 29  Затова престанете да търсите какво ще ядете и какво ще пиете, и престанете да се тревожите и безпокоите,+ 30  защото към всичко това усърдно се стремят народите в света, а вашият Баща знае, че се нуждаете от всичко това.+ 31  Но търсете неговото царство и тези неща ще ви бъдат прибавени.+ 32  Не бой се,+ малко стадо,+ защото волята на вашия Баща е да ви даде царството.+ 33  Продайте+ притежанията си и парите раздайте като милостиня.+ Направете си кесии, които не се износват, едно неизчерпаемо съкровище на небесата,+ където крадец не може да припари, нито молец може да съсипва. 34  Защото където е съкровището ви, там ще бъдат и сърцата ви.+ 35  Подгответе се*+ и нека светилниците+ ви горят, 36  за да бъдете като роби, които очакват господарят+ им да се върне от сватбата,+ та когато при пристигането си той почука на вратата,+ да му отворят веднага. 37  Щастливи са онези роби, чийто господар при завръщането си ги намери да бдят!+ Казвам ви истината, самият той ще се препаше+ и като ги настани край трапезата, ще остане при тях, за да им прислужва.+ 38  И ако се върне по време на втората стража*, или дори на третата, и ги завари да бдят, те ще са щастливи!+ 39  Но знайте, че ако стопанинът знаеше в кой час ще дойде крадецът, щеше да остане буден и да не позволи той да се промъкне в дома му.+ 40  Затова и вие бъдете готови, защото Човешкият син ще дойде в час, за който не предполагате.“+ 41  Тогава Петър попита: „Господарю, на нас ли казваш тази притча, или на всички?“ 42  А Господарят каза: „Кой всъщност е верният управител,+ разумният,+ когото господарят ще назначи да се грижи за служителите му и да им дава определената за тях храна навреме?+ 43  Щастлив е онзи роб, чийто господар при завръщането си го завари да прави това!+ 44  Казвам ви истината, той ще го назначи да се грижи за всичките му притежания.+ 45  Но ако робът каже в сърцето си ‘Господарят ми се бави’+ и започне да бие другите роби и робини, и да яде, да пие и да се напива,+ 46  то господарят на този роб ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, за който той не знае,+ и ще го накаже най–сурово и ще го прати при неверните хора.+ 47  Така че онзи роб, който разбира каква е волята на господаря му, но не се приготвя, нито постъпва в съгласие с нея, ще бъде наказан с много удари.+ 48  А онзи, който не разбира+ и заради това направи нещо, заслужаващо бой, ще бъде наказан с малко удари.+ Наистина, от всекиго, на когото е дадено много, ще се изисква+ много, и от онзи, на когото е поверено много, ще се изисква повече от обикновеното.+ 49  Аз дойдох да запаля огън+ на земята, и какво повече да искам, щом той вече е запален? 50  Има покръстване, с което трябва да се покръстя, и колко се измъчвам, докато не се свърши!+ 51  Мислите ли, че дойдох да донеса мир на земята? Не, казвам ви, не за това дойдох, а за разделение.+ 52  Защото отсега нататък в един дом петима ще са разделени помежду си — трима срещу двама и двама срещу трима.+ 53  Те ще бъдат разделени: баща срещу син и син срещу баща, майка срещу дъщеря и дъщеря срещу майка, свекърва срещу снаха и снаха срещу свекърва.“+ 54  Тогава той се обърна и към множествата: „Когато виждате, че на запад се надига облак, веднага казвате ‘Идва буря’, и наистина става така.+ 55  И когато виждате, че духа южнякът, казвате ‘Ще дойде жега’, и става така. 56  Лицемери, знаете как да тълкувате вида на земята и небето, но защо тогава не знаете как да разтълкувате настоящото време?+ 57  Защо не съдите сами за себе си какво е праведно?+ 58  А когато със своя противник в спора отиваш при владетеля, постарай се още по пътя да разрешиш спора с него, за да не те заведе при съдията и съдията да те предаде на съдебния изпълнител, а съдебният изпълнител да те хвърли в затвора.+ 59  Казвам ти, изобщо няма да излезеш оттам, докато не платиш и последната лепта*.“+

Бележки под линия

Виж Приложение № 9.
Асарият бил дребна монета, равняваща се на една шестнайсета от динария.
Буквално: „ще кажа на душата си“.
Буквално: „душата“.
Буквално: „с един лакът“.
Буквално: „Слабините ви нека бъдат препасани“.
Виж Мр 13:35, бел. под линия.
Монета с много ниска стойност. Виж Приложение № 16.