Матей 27:1-66

27  И като настъпи утрото, всички главни свещеници и старейшини се събраха, за да се съветват как да убият Исус.+  И като го вързаха, го отведоха и го предадоха на управителя Пилат.+  Когато Юда, който го предаде, видя, че го осъдиха, изпита угризения и върна трийсетте сребърника+ на главните свещеници и старейшините,  казвайки: „Извърших грях, като предадох праведен човек*.“+ Те казаха: „Какво ни засяга това? То си е твоя работа!“+  Тогава той хвърли сребърниците в храма, тръгна си оттам, отиде и се обеси.+  А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: „Не е позволено да ги пускаме в свещената съкровищница, защото са цена за кръв.“  И след като се съветваха, купиха с тях нивата на грънчаря, за да погребват чужди хора.  Затова тази нива и до днес се нарича „Кръвна нива“.+  Тогава се изпълниха думите, казани чрез пророк Йеремия*: „И те взеха трийсетте сребърника,+ цената, на която беше оценен онзи, когото някои от Израилевите синове оцениха, 10  и с тях платиха за нивата на грънчаря+ според онова, което Йехова ми беше наредил.“ 11  И ето, Исус стоеше пред управителя и управителят го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“+ Исус отговори: „Ти сам казваш това.“+ 12  Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха,+ той не отговаряше нищо.+ 13  Тогава Пилат му каза: „Нима не чуваш за колко много неща свидетелстват против тебе?“+ 14  Но той не му отговори нито дума, така че управителят се учуди много.+ 15  И управителят имаше обичай на всеки празник да освобождава по един затворник според желанието на множеството.+ 16  По онова време имаше един известен на всички затворник на име Варава.+ 17  Затова когато хората се събраха, Пилат ги попита: „Кого искате да ви освободя — Варава или Исус, за когото се говори, че е Христос?“+ 18  Защото му беше ясно, че го предаваха от завист.+ 19  А докато той седеше на съдийския престол, жена му изпрати хора да му съобщят: „Недей да правиш нищо на този праведен+ човек, защото днес страдах много насън+ заради него.“ 20  Но главните свещеници и старейшините убедиха множеството да поиска освобождаването на Варава+ и смъртта на Исус. 21  Тогава управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви освободя?“ Те отговориха: „Варава.“+ 22  Пилат ги попита: „Тогава какво да направя с Исус, за когото се говори, че е Христос?“ Всички до един извикаха: „Да бъде прикован на стълб!“+ 23  Той каза: „Защо? Какво зло е извършил?“ Те обаче завикаха още по–силно: „Да бъде прикован на стълб!“+ 24  Като видя, че нищо не помага, но дори се надига недоволство, Пилат взе вода,+ изми си ръцете пред множеството и каза: „Нямам вина за кръвта на този човек. Това си е ваша работа!“ 25  А целият народ отговори в един глас: „Нека кръвта му бъде върху нас и нашите деца.“+ 26  Тогава той им освободи Варава, нареди Исус да бъде бит с камшици+ и го предаде на войниците, за да го приковат на стълб.+ 27  После войниците на управителя отведоха Исус в двореца на управителя и събраха около него цялата гвардия.+ 28  Съблякоха го, увиха го в червено наметало,+ 29  сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка сложиха тръстикова пръчка. И като коленичеха пред него, му се присмиваха+ с думите: „Здравей, царю на юдеите!“+ 30  И го заплюваха,+ взеха му тръстиковата пръчка и започнаха да го удрят по главата. 31  И като свършиха с подигравките,+ му свалиха наметалото, сложиха му неговата горна дреха и го отведоха, за да го приковат на стълб.+ 32  И излизайки, срещнаха един човек, родом от Киринея, който се казваше Симон,+ и го накараха да носи мъченическия му стълб*. 33  И като стигнаха до едно място, наречено Голгота,+ тоест Мястото на черепа*, 34  дадоха на Исус да пие вино, смесено с жлъчка,+ но като го опита, той отказа да пие.+ 35  След като го приковаха на стълба,+ си поделиха горната му дреха,+ като хвърлиха жребий,+ 36  и седнаха там да го пазят. 37  И закачиха над главата му надпис с обвинението срещу него: „Това е Исус, царят на юдеите.“+ 38  А заедно с него бяха приковани двама разбойници — единият от дясната му страна, а другият от лявата.+ 39  И хората, които минаваха оттам, го ругаеха+ и клатеха подигравателно+ глава, 40  като казваха: „Ей ти, който щеше да събориш храма+ и да го построиш за три дни, спаси себе си! Ако си син на Бога, слез от мъченическия стълб!“+ 41  И главните свещеници, книжниците и старейшините също като тях му се присмиваха:+ 42  „Другите спаси, а себе си не може да спаси! Той е царят+ на Израил. Нека тогава слезе от мъченическия стълб и ще повярваме в него.+ 43  Нали се уповаваше на Бога, нека сега Бог да го спаси,+ ако благоволението му е в него, защото той казваше: ‘Аз съм Божи син.’“+ 44  По същия начин му се подиграваха дори и разбойниците, приковани заедно с него.+ 45  От шестия час* на деня тъмнина обхвана+ цялата тази земя и продължи до деветия час*.+ 46  Около деветия час Исус извика със силен глас: „Или, Или, лама савахтани?“, тоест „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“.+ 47  Като чуха това, някои от хората, които стояха там, казаха: „Той вика Илия.“+ 48  И веднага един от тях изтича и взе гъба, напои я с кисело+ вино, закрепи я за тръстикова пръчка и му я подаде да пие.+ 49  Останалите обаче казаха: „Остави го! Нека да видим дали Илия ще дойде да го спаси.“+ [Един друг мъж взе копие и прободе Исус в ребрата, и потекоха кръв и вода.]*+ 50  Исус отново извика със силен глас и издъхна*.+ 51  И ето, завесата+ на светилището се раздра на две, от горе до долу,+ и земята се разтресе, а скалите се разцепиха.+ 52  Гробниците се отвориха и много от телата на светите личности, които спяха в смъртта, бяха изхвърлени навън 53  и мнозина ги видяха. (А в светия град+ дойдоха хора, излезли измежду гробниците след неговото възкресение.)* 54  Но когато видяха земетресението и всичко, което се случи, стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, се изплашиха много и казаха: „Наистина, този беше Божи син.“+ 55  И много жени, които вървяха с Исус още от Галилея, за да се грижат за нуждите му,+ стояха там и гледаха отстрани,+ 56  сред тях бяха Мария Магдалина, а също и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове.+ 57  Вече беше късно следобед, когато дойде един богат човек от Ариматея, който се казваше Йосиф и също беше станал ученик на Исус.+ 58  Той отиде при Пилат и поиска от него тялото на Исус.+ Тогава Пилат нареди да му го дадат.+ 59  И Йосиф взе тялото, уви го в чисто фино ленено платно+ 60  и го положи в новата си гробница,+ която беше изсякъл в скалата. После дотъркаля един голям камък на входа на гробницата и си отиде.+ 61  А Мария Магдалина и другата Мария останаха там и седяха пред гроба.+ 62  На следващия ден, който беше след деня на приготовлението*,+ главните свещеници и фарисеите се събраха пред Пилат 63  и казаха: „Господине, спомнихме си, че като беше жив, този измамник каза: ‘След три дни+ ще бъда възкресен.’ 64  Затова заповядай гробът да бъде добре пазен до третия ден, за да не дойдат учениците му да го откраднат+ и да кажат на народа: ‘Той беше възкресен от мъртвите!’, за да не бъде неговата последна измама по–лоша от предишните.“ 65  Пилат им каза: „Ето ви стража.+ Отидете и го пазете, както сметнете за добре.“ 66  И те отидоха и взеха мерки гробът да бъде добре пазен, като запечатаха камъка+ и поставиха стража.

Бележки под линия

Буквално: „праведна кръв“.
Този цитат е основан всъщност на Зах 11:12, 13. По времето на Матей книгата на Йеремия била първата от пророческите книги и името Йеремия се използвало като събирателно за всички пророчески книги, включително и за Захария. Сравни Лу 24:44.
Виж Приложение № 13.
Или: „Лобното място“.
Около 12 ч. на обяд.
Около 15 ч.
За обяснение относно скобите виж Мт 16:3, бел. под линия.
Буквално: „предаде духа си“.
Информацията в скобите се отнася за по–късни събития.
„Ден на приготовлението“ бил наричан денят преди събота. На този ден юдеите приготвяли храната за съботата и извършвали друга работа, която не можело да бъде отложена за по–късно. Сравни Из 16:5; 20:10.