Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Трябва да сме свети в цялото си поведение

Трябва да сме свети в цялото си поведение

„Станете свети в цялото си поведение“ (1 ПЕТ. 1:15)

1, 2. а) Какво поведение се очаква да имат Божиите служители? б) На какви въпроси ще ни отговори тази статия?

ЙЕХОВА вдъхновил апостол Петър да направи връзка между светостта, подчертана в книгата Левит, и необходимостта да имаме свято поведение като християни. (Прочети 1 Петър 1:14–16.) Светият Бог, Йехова, очаква от помазаните и „другите овце“ да правят най–доброто от себе си, за да станат свети в цялото си поведение — не само в някои области. (Йоан 10:16)

2 Допълнителното изследване на духовните съкровища от Левит ще ни донесе голяма полза и като прилагаме наученото, ще бъдем свети в цялото си поведение. Ще обсъдим следните въпроси: Как трябва да гледаме на правенето на компромис? Как книгата Левит ни помага да подкрепяме върховенството на Йехова? Какво научаваме от жертвите в древността?

ДА НЕ ДОПУСКАМЕ КОМПРОМИС

3, 4. а) Защо християните не трябва да допускат компромис с библейските закони и принципи? б) Защо не бива да си отмъщаваме и да таим неприязън?

3 За да бъдем угодни на Йехова, трябва напълно да се придържаме към неговите закони и принципи и никога да не развиваме нагласа, позволяваща компромис. Въпреки че не сме под Моисеевия закон, изискванията в него ни показват какво е приемливо в Божиите очи и какво не. Например на израилтяните било заповядано: „Не си отмъщавай и недей да таиш неприязън срещу синовете на своя народ, а обичай ближния си както себе си. Аз съм Йехова.“ (Лев. 19:18)

4 Йехова не иска да си отмъщаваме и да таим неприязън. (Рим. 12:19) Ако пренебрегваме Божиите закони и принципи, ще зарадваме Дявола и може да оскърбим Йехова. Дори ако някой умишлено ни нарани, нека не ставаме „съдове“, пълни с лоши чувства. Бог ни е дал привилегията да бъдем „глинени съдове“, съдържащи съкровище — нашата служба. (2 Кор. 4:1, 7) В тях няма място за подобната на киселина неприязън!

5. Какво можем да научим от случилото се със семейството на Аарон? (Виж илюстрацията в началото.)

5 В Левит 10:1–11 е записана трагедия, сполетяла семейството на Аарон. Те сигурно били съкрушени, когато огън от небето погълнал синовете на Аарон, Надав и Авиуд, в светия шатър. На Аарон и семейството му им било казано да не жалеят за мъртвите си близки. Само какво изпитание на вярата било това! Показваш ли, че си свят, като не общуваш с членове на семейството си или други, които са изключени? (Прочети 1 Коринтяни 5:11.)

6, 7. а) Какви въпроси трябва да обмислим, когато решаваме дали да участваме в сватба, провеждана в църква? (Виж бел. под линия.) б) Как можем да обясним на роднините си позицията си относно църковната сватбена церемония?

6 Може би ние няма да се сблъскаме с такова тежко изпитание като изпитанието на Аарон и семейството му. Но какво ще направим, ако наш роднина, който не е Свидетел на Йехова, ни покани да присъстваме и да участваме в сватбата му, която ще се проведе в църква? В Библията няма директна забрана за това, но има принципи, които ни помагат да вземем решение. *

7 Решимостта ни да останем свети в очите на Йехова при подобни обстоятелства може да озадачи роднините ни. (1 Пет. 4:3, 4) Разбира се, ние не искаме да ги обидим, но обикновено е най–добре да разговаряме с тях по мил и директен начин. Можем да направим това достатъчно време преди събитието. Най–напред можем да им благодарим за поканата да участваме в сватбата. После можем да им обясним, че поради вярванията си няма да участваме в църковната церемония и не бихме искали това да наруши радостната атмосфера в този специален ден и да смути тях и другите гости. Това е един начин, по който може да избегнем компромис с вярванията си.

ПОДКРЕПЯЙ ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЙЕХОВА

8. Как книгата Левит подчертава върховенството на Йехова?

8 Книгата Левит подчертава върховенството на Йехова. Повече от 30 пъти се казва, че записаните в нея закони идват от Йехова. Моисей признал това и изпълнил всичко, което Бог му заповядал. (Лев. 8:4, 5) Ние също трябва винаги да правим онова, което нашият Върховен владетел Йехова иска от нас. В това отношение имаме подкрепата на Божията организация. Но вярата ни може да бъде подложена на изпитание, когато сме сами, както станало с Исус в пустинята. (Лука 4:1–13) Ако се съсредоточаваме върху върховенството на Йехова и имаме доверие в него, никой няма да може да ни накара да направим компромис и да попаднем в примката на страха. (Пр. 29:25)

9. Защо Божиите служители са мразени от всички народи?

9 Като последователи на Христос и Свидетели на Йехова, ние сме преследвани в целия свят. Това не ни изненадва, тъй като Исус казал на учениците си: „Хората ще ви причиняват страдания, ще ви убиват и всичките народи ще ви мразят заради моето име.“ (Мат. 24:9) Въпреки че сме мразени, ние продължаваме да проповядваме за Царството и оставаме свети пред Йехова. Защо сме толкова мразени, след като сме честни, водим чист живот и спазваме законите на страната си? (Рим. 13:1–7) Причината е, че сме приели Йехова за свой Върховен Господар. Ние принасяме свята служба „само на него“ и никога няма да направим компромис с праведните му закони и принципи. (Мат. 4:10)

10. Какво станало, когато един брат направил компромис с неутралитета си?

10 Също така ‘не сме част от света’. Затова сме неутрални по отношение на военните конфликти и политическите въпроси. (Прочети Йоан 15:18–21; Исаия 2:4.) Някои отдадени на Бога служители са правили компромис с християнския си неутралитет. Много от тях са се разкаяли и са възстановили взаимоотношенията си с нашия милостив небесен Баща. (Пс. 51:17) Но има и такива, които не са се разкаяли. Например по време на Втората световна война много от нашите братя в Унгария били несправедливо хвърлени в затвора. Властите събрали от всички затвори 160 от тях на възраст под 45 години и им наредили да започнат военна служба. Верните братя твърдо отказали, но девет души от групата положили военна клетва и приели да носят униформа. Две години по–късно един от тях се оказал част от отряда, който трябвало да екзекутира чрез разстрел верните Свидетели. Сред тях бил неговият роден брат! Екзекуцията обаче не се състояла.

ДА ДАВАМЕ НА ЙЕХОВА НАЙ–ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ

11, 12. Какво научаваме от жертвите, принасяни в древен Израил?

11 Моисеевият закон посочвал конкретно какви жертви трябвало да принасят израилтяните. (Лев. 9:1–4, 15–21) Животните трябвало да бъдат без недостатък, тъй като представяли съвършената жертва на Исус. Нещо повече, при всеки вид принос, или жертва, трябвало да се следва специална процедура. Например да разгледаме какво се изисквало от жената, която роди дете. В Левит 12:6 се казва: „Когато изминат дните на нейното очистване заради син или заради дъщеря, нека донесе на свещеника при входа на шатъра на събранието млад овен, ненавършил една година, като принос за изгаряне, и млад гълъб или гургулица като принос за грях.“ Макар че изискванията на Йехова били конкретни, Законът разкривал колко любещ и разумен е Бог. Ако майката не можела да си позволи да принесе овца, било възможно да принесе две гургулици или два млади гълъба. (Лев. 12:8) Въпреки че била бедна, тази жена била също толкова обичана и ценена от Йехова, колкото онзи, който можел да принесе скъп принос. Какво научаваме от това?

12 Апостол Павел насърчил събратята си да принасят на Бога „жертва на възхвала“. (Евр. 13:15) Нашите устни трябва да изявяват пред другите святото име на Йехова. Глухите братя и сестри използват жестомимичен език, за да възхваляват Бога. Християните, които не са в състояние да излизат от дома си, прославят Йехова, като пишат писма, свидетелстват по телефона и проповядват на онези, които се грижат за тях или ги посещават. Жертвите на възхвала, които принасяме на Йехова, като известяваме името му и проповядваме добрата новина, трябва да бъдат съобразени със здравето и способностите ни. Но трябва да даваме най–доброто от себе си. (Рим. 12:1; 2 Тим. 2:15)

13. Защо трябва да даваме отчет за проповедна служба?

13 Нашите жертви на възхвала са доброволни приноси, които принасяме на Бога, защото го обичаме. (Мат. 22:37, 38) Но от нас се очаква да даваме отчет за службата си. Тогава как трябва да гледаме на това? Като даваме отчет всеки месец, показваме, че сме предани на Бога. (2 Пет. 1:7) Разбира се, никой от нас не бива да се чувства принуден да прекарва много часове в службата само за да предаде по–голям отчет. Именно затова вестител, който живее в дом за стари хора или има някакви ограничения, може да предаде отчет дори от 15 минути. Йехова гледа на тези минути като на най–доброто, което такива вестители могат да му дадат, и като на израз на любовта им към него и признателността им за безценната привилегия да му служат като негови Свидетели. Подобно на израилтяните, чиито обстоятелства не им позволявали да принасят от по–скъпите жертви, братята и сестрите с ограничения все пак могат да дават отчет. Отчетите на всеки един от нас се включват в световния отчет, който помага на организацията да планира занапред проповедната дейност. Така че наистина ли е прекалено изискването да даваме отчет за проповедна служба?

НАВИЦИТЕ НИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ЖЕРТВИТЕ НИ НА ВЪЗХВАЛА

14. Обясни защо трябва да анализираме навиците си за изучаване.

14 След като разгледахме някои духовни съкровища от Левит, вероятно по–добре разбираш защо тази книга е включена в Божието вдъхновено Слово. (2 Тим. 3:16) Сега може би си още по–решен да бъдеш свят и да полагаш искрени усилия да си угоден на Йехова не само защото той изисква това, но и защото го заслужава. Онова, което научи относно книгата Левит в тези две статии, навярно също засили желанието ти да изследваш по–задълбочено Библията. (Прочети Притчи 2:1–5.) Анализирай в молитва какви са навиците ти за изучаване. Несъмнено искаш жертвите ти на възхвала да са приемливи за Йехова. Позволяваш ли на телевизионните предавания, видеоигрите, спорта или хобито да отвличат вниманието ти и да пречат на духовния ти напредък? Ако е така, ще бъде от полза да размишляваш върху някои откъси от писмото на апостол Павел до евреите.

Поставяш ли на първо място изучаването на Библията и семейното поклонение? (Виж 14 абзац)

15, 16. Защо Павел бил толкова директен в писмото си до евреите?

15 Павел бил много прям в писмото си до християните от еврейски произход. (Прочети Евреи 5:7, 11–14.) Апостолът не се поколебал да им каже, че са станали „мързеливи в слушането“. Защо говорел толкова строго и директно? Павел отразявал любовта и загрижеността на Йехова към тези християни, които си мислили, че могат да се хранят само с духовно мляко. Познанието за основните библейски учения е важно, но за да станем зрели християни, е необходимо да приемаме „твърда храна“.

16 Вместо да напредват и да могат вече да учат другите, евреите имали нужда някой да ги учи, защото не приемали „твърда храна“. Запитай се: „Гледам ли по правилен начин на твърдата духовна храна? Възползвам ли се от нея? Пренебрегвам ли молитвата и задълбоченото изучаване на Библията? Ако е така, дали не трябва да подобря навиците си за изучаване?“ Нужно е не само да проповядваме на другите, но и да ги учим и да правим ученици. (Мат. 28:19, 20)

17, 18. а) Защо редовно трябва да приемаме твърда духовна храна? б) Как трябва да гледаме на употребата на алкохол преди събрание?

17 Може би за много от нас не е лесно да изучават Библията. Разбира се, Йехова не използва чувството за вина, за да ни кара да изучаваме. Но независимо дали служим на Бога от години, или сравнително отскоро, трябва редовно да приемаме твърда духовна храна. Това е от изключителна важност, за да бъдем свети.

18 Трябва да изследваме внимателно Писанието и да правим онова, което Бог изисква от нас, ако искаме да сме свети. Синовете на Аарон, Надав и Авиуд, били унищожени, тъй като принесли „непозволен принос“ вероятно под влиянието на алкохола. (Лев. 10:1, 2) Да обърнем внимание какво казал тогава Бог на Аарон. (Прочети Левит 10:8–11.) Дали този откъс показва, че не трябва да пием никакъв алкохол преди събрание? Помисли върху следното: Ние не сме под Моисеевия закон. (Рим. 10:4) В някои страни нашите братя употребяват алкохолни напитки в умерени количества по време на хранене, преди да отидат на събрание. При празнуването на Пасхата били използвани четири чаши вино. Когато установил Възпоменанието, Исус казал на апостолите си да пият от виното, което представяло неговата кръв. (Мат. 26:27) Библията осъжда злоупотребата с алкохол и пиянството. (1 Кор. 6:10; 1 Тим. 3:8) Заради съвестта си много християни решават изобщо да не приемат алкохол, преди да участват в някакъв вид служба. Но във всяка страна обичаите са различни, затова е важно християните ‘да правят разлика между святото и несвятото’, за да имат свято поведение, което е угодно на Бога.

19. а) Как можем да обогатим семейното си поклонение и личното си изучаване? б) Как можеш да покажеш, че си решен да останеш свят?

19 Можеш да намериш много духовни съкровища, ако „копаеш“ в Божието Слово. Използвай помагалата за изследване, които са на разположение, за да обогатиш семейното си поклонение и личното си изучаване. Увеличавай познанието си за Йехова и неговото намерение. Приближи се още повече до него. (Як. 4:8) Моли се на Бога подобно на псалмиста, който пял: „Отвори очите ми, за да виждам чудесните неща в твоя закон!“ (Пс. 119:18) Никога не прави компромис с библейските закони и принципи. С готовност се подчинявай на върховния закон на Светия Бог Йехова и пламенно участвай в „святото дело по известяването на Божията добра новина“. (1 Пет. 1:15; Рим. 15:16) Остани свят в тези бурни последни дни. Нека всички имаме свято поведение и нека подкрепяме върховенството на нашия свят Бог, Йехова!

^ абз. 6 Виж „Въпроси на читатели“ в „Стражева кула“ от 15 май 2002 г.