Йоан 10:1-42

10  „Казвам ви самата истина, който не влиза в кошарата през вратата,+ но прескача от друго място, е крадец и грабител.+  А който влиза през вратата,+ е пастирът+ на стадото.+  На него отваря вратарят+ и неговия глас слушат овцете.+ Той вика по име своите овце и ги повежда навън.  Когато изведе всичките си овце, тръгва пред тях и овцете вървят след него,+ защото познават гласа му.+  Те няма да вървят след чужд човек, но ще бягат+ от него, защото не познават гласа на чуждите.“+  Исус им каза това сравнение, но те не знаеха какво означават думите му.+  Затова Исус продължи да говори: „Казвам ви самата истина, аз съм вратата+ за овцете.  Всички, които идват вместо мене, са крадци и грабители,+ но овцете не ги слушат.+  Аз съм вратата+ и който влиза през мене, ще бъде спасен. Ще влиза и ще излиза, и ще намери пасище.+ 10  Крадецът+ не идва за друго, а само за да краде, да коли и да убива.+ Аз дойдох, за да имат живот, и то в изобилие. 11  Аз съм добрият пастир,+ добрият пастир дава живота си за овцете.+ 12  Наемният работник,+ който не е пастир и собственик на овцете, като види, че идва вълк, оставя овцете и бяга (и вълкът се нахвърля върху тях и ги разпръсва),+ 13  защото е наемник+ и не е загрижен за овцете.+ 14  Аз съм добрият пастир и познавам своите овце+ и моите овце ме познават,+ 15  точно както Бащата ме познава и аз познавам Бащата,+ и давам живота* си за овцете.+ 16  Имам и други овце,+ които не са от тази кошара,+ тях също трябва да доведа, и те ще чуят гласа ми.+ И всички ще станат едно стадо с един пастир.+ 17  Затова ме обича Бащата,+ защото давам живота си,+ за да го получа отново. 18  Никой не ми го отнема, но аз сам го давам. Аз имам правото да го дам, както и правото да го получа отново.+ Заповедта+ за това получих от своя Баща.“ 19  Заради тези думи между юдеите отново възникна разногласие.+ 20  Много от тях казваха: „В него има демон,+ той е луд. Защо го слушате?“ 21  Други казваха: „Това не са думи на обсебен от демон човек. Демонът не може да отваря очите на слепи хора, нали?“ 22  По това време в Йерусалим се провеждаше Празникът на посвещаването*. Беше зима 23  и Исус ходеше в храма, в Соломоновата колонада.+ 24  Тогава юдеите го наобиколиха и му казаха: „Докога ще ни държиш в напрежение? Ако си Христос,+ кажи ни направо.“+ 25  Исус им отговори: „Казах ви, но въпреки това не вярвате. Делата, които върша в името на своя Баща, свидетелстват за мене.+ 26  Но вие не вярвате, защото не сте от моите овце.+ 27  Моите овце+ слушат гласа ми и аз ги познавам, и те вървят след мене.+ 28  Аз им давам вечен живот+ и те изобщо няма да бъдат унищожени,+ и никой няма да ги грабне от ръката ми.+ 29  Каквото ми е дал моят Баща,+ превъзхожда всичко останало.+ И никой не може да ги грабне от ръката на Бащата.+ 30  Аз и Бащата сме едно*.“+ 31  Юдеите пак взеха камъни, за да го убият.+ 32  В отговор на това Исус им каза: „Показах ви много добри дела от Бащата. За кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“ 33  Юдеите му отговориха: „Искаме да те убием с камъни не заради добро дело, а за богохулство,+ защото макар че си човек, се правиш на бог.“+ 34  Исус им отговори: „Не е ли записано във вашия Закон+ ‘Аз казах „Вие сте богове“’?+ 35  Ако той нарече богове+ онези, против които дойде словото на Бога, а и Писанието не може да бъде отменено,+ 36  тогава защо на мене, когото Бащата освети и изпрати в света, казвате ‘Богохулстваш’, понеже казах, че съм Божи син?+ 37  Ако не върша делата+ на моя Баща, не ми вярвайте. 38  Но ако ги върша, въпреки че не ми вярвате, вярвайте на делата,+ за да разберете и да знаете, че Бащата е в единство с мене и аз съм в единство с Бащата.“+ 39  Тогава те отново се опитаха да го хванат,+ но той им се изплъзна.+ 40  И той пак премина Йордан и отиде на мястото, където Йоан покръстваше+ в началото, и остана там. 41  И много хора дойдоха при него, като казваха: „Вярно, Йоан не извърши никакво знамение, но всичко, което Йоан каза за този човек, беше истина.“+ 42  И много от хората там повярваха в него.+

Бележки под линия

Буквално: „душата“.
Празникът на посвещаването (Ханука) напомнял на юдеите за освобождението от сирийско–гръцка власт и за повторното посвещаване на храма на Йехова в Йерусалим.
Или: „в единство“. На гръцки: „хен“, среден род, което показва единство в сътрудничеството.