Въпроси на читатели

Дали е разумно един истински християнин да посети погребение или сватба в църква?

Нашето участие в каквато и да било форма на фалшива религия не е угодно на Йехова и трябва да бъде избягвано. (2 Коринтяни 6:14–17; Откровение 18:4) Църковното погребение е религиозна служба, която вероятно включва проповед, подкрепяща такива небиблейски идеи като безсмъртието на душата и небесната награда за добрите хора. Тя може също да включва такива обичаи като кръстене и молитва със свещеника или пастора. Молитви и други религиозни обичаи, които са в разрез с библейските учения, може също така да бъдат част от една религиозна сватбена церемония, провеждана в църква или на друго място. Ако е сред хора, които участват във фалшиви религиозни обичаи, на християнина може да е трудно да устои на натиска да се присъедини към тях. Колко е неразумно да се излагаме на такъв натиск!

А какво можем да кажем, ако един християнин се чувства задължен да посети едно погребение или сватба, провеждани в църква? Например, един невярващ съпруг може да настоява пред своята християнска съпруга да бъде с него при един такъв случай. Дали тя би могла да се присъедини към него като мълчалив наблюдател? От уважение към желанията на своя съпруг, съпругата може да предпочете да отиде с него, като е твърдо решена да не участва в никакви религиозни церемонии. От друга страна, тя може да поиска да не отиде, като разсъждава, че емоционалният натиск на обстоятелствата може да се окаже твърде силен за нея, като вероятно я предизвика да направи компромис с божиите принципи. Тя ще бъде човекът, който трябва да избере какво да направи. Несъмнено тя ще бъде решена в своето сърце да запази чиста съвест. — 1 Тимотей 1:19.

Във всеки случай, за нея ще бъде от полза да обясни на своя съпруг, че съвестта не ѝ позволява да участва в никакви религиозни церемонии или да се присъединява към пеенето на химни, или да свежда главата си, когато се казва молитва. Въз основа на нейното обяснение той може да направи заключението, че присъствието на неговата съпруга може да предизвика ситуация, която може да бъде неприятна за него. Съпругът може да реши да отиде сам, поради любов към своята съпруга, като уважава нейните вярвания или от желание да избегне неудобното положение. Но ако той настоява тя да отиде с него, тя може да отиде просто като наблюдател.

Не бива да се пренебрегва и въздействието, което нашето посещение на една служба в религиозна сграда може да окаже върху събратята. Дали това може да нарани нечия съвест? Може би тяхната решителност да избягват да участват в идолопоклонство ще бъде разклатена. „Да се уверявате за по–важните неща — напомня апостол Павел, — така че да бъдете безупречни и да не спъвате другите чак до деня на Христос.“ — Филипяни 1:10, НС.

Ако събитието се отнася за кръвен роднина, може би ще има допълнителен натиск от семейството. Във всеки случай християнинът трябва внимателно да прецени всички фактори. При определени обстоятелства той (или тя) може да направи заключение, че от посещението на едно църковно погребение или на една сватба като наблюдател няма да възникнат никакви трудности. Но обстоятелствата може да бъдат и такива, че при посещение вероятността да бъде наранена собствената съвест или тази на други хора да надхвърли възможната полза от това да се присъства. Независимо от ситуацията, християнинът трябва да е сигурен, че решението няма да попречи на това да запази добра съвест пред Бога и хората.