1, 2. (а) Какво представлявал „шатърът на Давид“, и как трябвало да бъде възстановен? (б) Кои хора служат обединено като служители на Йехова днес?

ПО ВРЕМЕ на едно историческо заседание на ръководното тяло в Йерусалим през 49 г. ученикът Яков казал: „Симеон [Петър] разказа подробно как Бог за първи път насочи вниманието си към народите, за да изведе от тях народ за своето име. И с това са в съгласие думите на Пророците, както е записано: ‘„След това ще се върна и ще вдигна отново съборения шатър на Давид, ще построя отново развалините му и ще го издигна отново, та онези, които са останали от този народ, да търсят усърдно Йехова, заедно с хора от всички народи, хора, наречени с моето име“ — казва Йехова, който прави тези неща, известни от древността.’“ (Деян. 15:13–18)

² „Шатърът на Давид“, или царският му дом, бил съборен, когато цар Седекия бил свален от трона. (Ам. 9:11) Но този „шатър“ щял да бъде възстановен и потомъкът на Давид Исус щял да бъде вечен цар. (Езек. 21:27; Деян. 2:29–36) Както посочил Яков на това историческо събрание, пророчеството на Амос се изпълнявало със събирането на наследниците на Царството както от юдеите, така и от езичниците. Днес остатъкът от помазани християни и милиони от „другите овце“ на Исус обединено известяват библейската истина като служители на Йехова. (Йоан 10:16)

3, 4. Как народът на Йехова запазил духовността си във Вавилон?

³ Когато юдеите били взети в плен във Вавилон, било ясно, че „шатърът на Давид“ е съборен. Като се има предвид, че фалшивата религия била в изобилие във Вавилония, как Божият народ запазил духовността си през 70–годишното изгнание от 607 до  537 г. пр.н.е.? По същия начин, по който ние като народ на Йехова запазваме духовността си в днешния свят, намиращ се под контрола на Сатана. (1 Йоан 5:19) Богатото духовно наследство допринася за запазването на духовността.

⁴ Като част от духовното ни наследство, разполагаме със записаното Слово на Бога. Юдеите изгнаници във Вавилон не разполагали с цялото Свещено писание, но имали познание за Моисеевия закон с неговите Десет Божи заповеди. Те знаели „сионските песни“, можели да си припомнят много притчи и били запознати с делата на служители на Йехова от миналото. Да, тези пленници плачели, когато си спомняли за Сион, и не забравили Йехова. (Прочети Псалм 137:1–6.) Това поддържало духовността им силна, макар че били във Вавилон с многото му фалшиви доктрини и практики.

5. Какви сведения за религиозни триединства, или троици, имаме от древния Вавилон и Египет?

⁵ Религиозните триединства, или троици, били важна част от поклонението във Вавилон. Едно вавилонско триединство се състояло от Син (бог на луната), Шамаш (бог на слънцето) и Ищар (богиня на плодородието и войната). В древния Египет за един бог обикновено се приемало, че е женен за богиня, от която има син, като „така образували божествено триединство, или троица, в което бащата не винаги бил главният бог, а понякога просто заемал ролята на съпруг, докато главното божество в областта оставала богинята“. („Нова енциклопедия на митологията на Ларус“) Едно египетско триединство се състояло от бога Озирис, богинята Изида и сина им Хор.

6. Как би обяснил какво представлява Троицата, и как ние сме защитени от вярването в подобна лъжа?

⁶ Християнството има свое триединство — Троицата. Духовниците казват, че Бащата, Синът и светият дух са един Бог. Това обаче накърнява върховенството на Йехова, като го прави да изглежда триединен, което на практика означава, че е една трета от предполагаемо божество. Хората от народа на Йехова са предпазени от вярването в подобна лъжа, защото са съгласни с боговдъхновените думи: „Чуй, Израиле: Йехова, нашият Бог, е един Йехова.“ (Втор. 6:4) Щом Исус цитирал това изказване, нима някой истински християнин би могъл да го отрече? (Мар. 12:29)

7. Защо е невъзможно човек, който вярва в Троицата, да бъде покръстен в символ на отдаване на Бога?

⁷ Учението за Троицата е в противоречие със задачата, която Исус дал на последователите си ‘да правят ученици сред всички народи, като ги покръстват в името на Бащата, на Сина и на светия дух’. (Мат. 28:19) За да бъде покръстен като истински християнин и Свидетел на Йехова, човек трябва да признава върховенството на Бащата, Йехова, както и позицията и властта на Божия Син, Исус. Кандидатът за покръстване трябва също да вярва, че светият дух е Божията действена сила, а не част от троица. (Бит. 1:2) Човек, който продължава да вярва в Троицата, не може да бъде покръстен в символ на отдаване на Йехова Бог. Само колко благодарни сме, че нашето духовно наследство ни защитава от вярването в подобно позорящо Бога учение!

8. Как гледали вавилонците на боговете и демоните?

⁸ Хората във Вавилония вярвали не само в своите богове, но и в демони,  и практикували спиритизъм. В „Международна стандартна библейска енциклопедия“ се казва: „Следващи по важност след боговете във вавилонската религия са демоните, които имали силата да измъчват хората с различни физически и душевни болести. Голяма част от религията била отдадена на отчаяната битка с тези демони и хората навсякъде отправяли молитви към боговете да им помагат в борбата с демоните.“

9. (а) След вавилонския плен как много юдеи се поддали на фалшиви религиозни идеи? (б) Как сме предпазени от опасностите от връзката с демоните?

⁹ След вавилонския плен много юдеи били повлияни от небиблейски идеи. С разпространяването на гръцките учения мнозина от юдеите станали уязвими спрямо влиянието на демоните, тъй като възприели възгледа, че демоните могат да бъдат както добри, така и зли. Нашето духовно наследство ни предпазва от опасностите от връзката с демоните, тъй като знаем, че Бог осъдил вавилонските спиритически практики. (Иса. 47:1, 12–15) Освен това се ръководим от Божия възглед за спиритизма. (Прочети Второзаконие 18:10–12; Откровение 21:8.)

10. Какво може да се каже за практиките и вярванията на Вавилон Велики?

¹⁰ Спиритизмът бил практикуван не само от древните вавилонци, но и от поддръжниците на Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. (Откр. 18:21–24) В „Тълковен речник на Библията“ се казва: „Вавилон [Велики] обхваща не само една империя или култура. Той се определя по–скоро от преобладаващите идолопоклонства, отколкото от конкретно време или място.“ Пропит със спиритизъм, идолопоклонство и други грехове, Вавилон Велики продължава да съществува, но не задълго. (Прочети Откровение 18:1–5.)

11. Какви предупреждения сме отправяли относно спиритизма?

¹¹ Йехова заявил: „Не мога да търпя ... да се занимавате с магия!“ (Иса. 1:13) Спиритизмът оказал значително влияние на мисленето на хората през XIX век. Затова в английското издание на „Сионска стражева кула“ от май 1885 г. се казваше: „Вярването, че мъртвите са живи и продължават да съществуват в друга сфера или състояние, не е нещо ново. То било част от религията на хората от древността и е в основата на митологията.“ В статията се казваше още, че небиблейската идея, че мъртвите могат да общуват с живите, „дава на демоните прикритие и сили да мамят, представяйки се за безплътни духове на хора. Те непрекъснато се възползват от този начин да прикрият самоличността си и така затвърждават властта си над умовете и живота на мнозина“. В отпечатаната преди много години брошура на английски език „Какво казва Писанието за спиритизма“ се съдържаха подобни предупреждения, каквито има и в някои от нашите по–нови издания.

12. Какво казал Соломон под Божие вдъхновение относно състоянието на мъртвите?

¹² „Всички, които познават истината“, могат да отговорят на този въпрос. (2 Йоан 1) Несъмнено сме съгласни със следните думи на Соломон: „Живо куче е по–добре от мъртъв лъв. Живите съзнават, че ще умрат, а мъртвите не съзнават нищо ... Всичко, каквото ръката ти намери да прави, направи с цялата си сила, понеже няма нито работа, нито замисъл, нито познание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.“ (Екл. 9:4, 5, 10)

13. Как юдеите били повлияни от елинистичната култура и религия?

¹³ Истината за мъртвите била разкрита  на юдеите. Но когато Гърция била разделена между генералите на Александър Велики, били положени усилия за обединяването на Юдея със Сирия посредством гръцката религия и елинистичната култура. Така юдеите възприели фалшиви учения като това, че човешката душа е безсмъртна и че съществува подземно място за мъчения. Идеята за подземен свят, пълен със страдащи души, не произлизала от гърците, тъй като още вавилонците мислели за „долния свят ... като за място пълно с ужаси, ... управлявано от богове и демони с огромна сила и жестокост“. („Религията на Вавилония и Асирия“) Да, вавилонците вярвали в безсмъртието на душата.

14. Какво знаели Йов и Авраам за смъртта и възкресението?

¹⁴ Макар че не разполагал с Библията, праведният мъж Йов знаел истината за смъртта. Той разбирал и че Йехова е любещ Бог, който ще копнее да го възкреси. (Йов 14:13–15) Авраам също вярвал във възкресението. (Прочети Евреи 11:17–19.) Тъй като е невъзможно да бъде възкресен някой, който не може да умре, тези боящи се от Бога мъже не вярвали в безсмъртието на човешката душа. Божият дух несъмнено помогнал на Йов и Авраам да разберат какво е състоянието на мъртвите и да проявяват вяра във възкресението. Тези истини също са част от нашето наследство.

15, 16. Как сме били освободени от греха и смъртта?

¹⁵ Благодарни сме на Бога, че ни е разкрил истината за средството, чрез което ни избавя от греха и смъртта, които сме наследили от Адам. (Рим. 5:12) Ние знаем, че Исус ‘не дошъл да му служат, а да служи на другите и да даде живота си като откуп в замяна на мнозина’. (Мар. 10:45) Колко прекрасно е да знаем за „освобождението чрез откупа, платен от Христос Исус“! (Рим. 3:22–24)

 ¹⁶ Юдеите и езичниците през първи век трябвало да се разкаят за греховете си и да проявяват вяра в изкупителната жертва на Исус. Иначе нямало да получат прошка. Ситуацията днес е същата. (Йоан 3:16, 36) Ако човек се придържа към фалшиви учения, като например тези за Троицата и за безсмъртието на душата, той не може да извлече полза от откупа. Ние обаче можем, тъй като знаем истината за Божия „любим Син, посредством когото сме освободени чрез откуп, което означава, че греховете ни са простени“. (Кол. 1:13, 14)

17, 18. Къде можем да намерим полезна информация за нашата история, и как можем да извлечем полза от разглеждането ѝ?

¹⁷ Може да бъде казано още много за истинските учения, които сме приели, за опита ни като служители на Бога и за духовните и материалните благословии, на които се радваме. От десетилетия нашите списания често съдържат вълнуващи сведения за дейността ни по целия свят и насърчителни биографични разкази на наши събратя. Можем да се запознаем с нашата история посредством двете части на видеофилма „Вяра в действие“. Повече информация е достъпна на много езици например в нашите „Годишници“ и в книгата „Свидетелите на Йехова — възвестители на Божието Царство“.

¹⁸ Можем да извлечем полза от уравновесеното разглеждане на историята на организацията на Йехова, точно както израилтяните извличали полза от размисъла върху това как Бог ги спасил от египетско робство. (Из. 12:26, 27) Като възрастен мъж, който могъл да свидетелства за чудесните дела на Бога, Моисей подбудил израилтяните към следното: „Спомни си за древните времена, помисли за изминалите години и поколения, попитай баща си и той ще ти разкаже за това, попитай възрастните мъже и те ще ти кажат всичко.“ (Втор. 32:7) Като ‘народ на Йехова и стадо на неговото пасище’, ние радостно му принасяме възхвала и разказваме на другите за могъщите му дела. (Пс. 79:13) Също така ще бъде добре да изследваме нашата история, да се учим от нея и да правим планове за бъдещето.

19. Какво трябва да правим, след като се радваме на духовна светлина?

¹⁹ Ние сме много благодарни, че не се лутаме в тъмнина, а се радваме на духовна светлина от Бога. (Пр. 4:18, 19) Затова нека да изучаваме прилежно Божието Слово и пламенно да споделяме истината с другите, като проявяваме нагласата на псалмиста, който възхвалявал Върховния господар Йехова с думите: „Ще говоря за твоята праведност, само за твоята. Боже, ти ме учиш от младостта ми и досега разгласявам чудесните ти дела. Не ме оставяй, Боже, дори когато остарея и косите ми побелеят, за да мога да разкажа на следващото поколение за твоята силна ръка, на онези, които ще дойдат — за твоята мощ!“ (Пс. 71:16–18)

20. Какви спорни въпроси съществуват, и какво мислиш за тях?

²⁰ Като отдаден народ на Йехова, знаем за свързаните помежду си спорни въпроси за върховенството на Йехова и неопетнеността на хората. Ние прогласяваме неоспоримата истина, че Йехова е Върховният владетел на вселената, който заслужава пълната ни преданост. (Откр. 4:11) С помощта на неговия дух ние известяваме добрата новина на кротките, превързваме раните на хората със съкрушено сърце и утешаваме всички, които жалеят. (Иса. 61:1, 2) Въпреки напразните опити на Сатана да владее над Божия народ и цялото човечество ние силно ценим своето духовно наследство и сме решени да останем неопетнени пред Бога и да хвалим Върховния господар Йехова сега и завинаги. (Прочети Псалм 26:11; 86:12.)