Божието Слово ни предупреждава: „От сърцето идват злите мисли, убийствата, прелюбодействата, блудствата, кражбите, лъжесвидетелстванията, хулите.“ (Мат. 15:19) Нашето сърце може да ни подведе и да ни накара да оправдаваме действия, които противоречат на волята на Бога. Затова може да осъзнаем какво се е случило едва след като сме постъпили неразумно. Какво ще ни помогне да разберем намеренията на сърцето си, преди да предприемем погрешна стъпка?

Чети Библията всеки ден и размишлявай върху записаното в нея.

Апостол Павел писал: „Словото на Бога е живо и оказва силно въздействие, и е по–остро от всеки двуостър меч, прониква дълбоко и разделя душата и духа.“ Божието послание в Библията „изследва мислите и намеренията на сърцето“. (Евр. 4:12) Ако се видим в светлината на записаното в нея, ще ни бъде много по–лесно да разберем какви са намеренията на сърцето ни. Колко важно е тогава да четем Божието Слово всеки ден и да размишляваме върху онова, което то ни казва, като така възприемаме мислите и възгледите на Йехова!

Ако приемаме съветите на Библията и прилагаме нейните принципи, това въздейства на съвестта ни — вътрешния глас, който „свидетелства“ дали постъпваме правилно. (Рим. 9:1)  Той може да ни попречи да оправдаваме погрешното поведение. Освен това Библията съдържа примери, които са „предупреждение за нас“. (1 Кор. 10:11) Като се учим от тях, ще се предпазим от стъпка в погрешната посока. Какво трябва да прави всеки от нас?

Моли се на Бога да ти помогне да разбереш намеренията на сърцето си.

Йехова изследва сърцата. (1 Лет. 29:17) Той „превъзхожда сърцата ни и знае всичко“. (1 Йоан 3:20) Не можем да заблудим Бога. Ако свободно изразяваме своите притеснения, чувства и желания в молитва, Йехова ще ни помогне да определим какви са намеренията на сърцето ни. Можем също да го молим да създаде „чисто сърце“ в нас. (Пс. 51:10) Следователно, за да разберем какви склонности има сърцето ни, не бива да пренебрегваме молитвата.

Слушай внимателно на християнските събрания.

Ако слушаме внимателно онова, за което се говори на събранията, можем да анализираме честно личността си, или сърцето си. Макар че не на всяко събрание чуваме нови мисли, като присъстваме, получаваме по–добро разбиране на библейските принципи, както и ценни напомняния, които ни помагат да изследваме намеренията на сърцето си. Изказванията на нашите братя и сестри също ни помагат да подобряваме личността си. (Пр. 27:17) Ако се изолираме, вместо редовно да общуваме с братята на събранията, ще си навредим. Така може да започнем да преследваме „себелюбивите си желания“. (Пр. 18:1) Затова е мъдро да се запитаме: Присъствам ли редовно на всички събрания и извличам ли полза от тях? (Евр. 10:24, 25)

Измамливото ни сърце може да ни подведе в много области на живота. Нека да разгледаме четири от тях: стремежът към материални неща, употребата на алкохол, изборът на приятели и развлеченията.

Стремежът към материални неща.

Съвсем естествено е да искаме да удовлетворяваме физическите си нужди. Исус обаче предупредил да не придаваме прекалено значение на материалните неща. В една от притчите си той насочва вниманието ни към един богат човек, чиито житници били пълни със зърно. Богаташът нямало къде да прибере следващата реколта. Затова възнамерявал да събори житниците си и да построи по–големи. Той си мислел: „Там ще събера всичкото си зърно и всичките си блага. И ще си кажа: ‘Събрал си много блага за години напред, отпусни се сега и яж, пий и се весели.’“ Този богат човек обаче не взел предвид един неоспорим факт: животът му можело да приключи още същата нощ. (Лука 12:16–20)

С възрастта ние също може да започнем да се притесняваме за материалната си сигурност, когато остареем. Затова може да решим, че е приемливо да работим извънредно вечерите, когато имаме събрание, или да започнем да пренебрегваме християнските си задължения по някакъв начин. Нима не трябва да се пазим от  такава склонност? Ако сме млади, може би съзнаваме, че няма по–добра цел в живота от целодневната служба. Но дали отлагаме пионерската служба, разсъждавайки, че първо трябва да се подсигурим финансово? Не трябва ли още сега да се стараем да бъдем богати в Божиите очи? Кой знае дали ще бъдем живи утре?

Употребата на алкохол.

В Притчи 23:20 се казва: „Не бъди сред онези, които се напиват с вино.“ Ако някой изпитва силно желание за алкохол, може да оправдава редовното пиене, казвайки, че иска просто да се отпусне, а не да се напие. Ако за да се отпуснем, се нуждаем от алкохол, може би трябва да анализираме честно желанията на сърцето си.

Изборът на приятели.

Разбира се, неизбежно е да общуваме с невярващи, например в училище, на работа и в проповедната служба. Съвсем различно е обаче, ако прекарваме повече от необходимото време с тях, като дори развиваме близко приятелство. Дали оправдаваме такова общуване, казвайки, че те имат много хубави качества? Библията предупреждава: „Не се заблуждавайте! Общуването с лоши приятели разваля добрите навици.“ (1 Кор. 15:33) Точно както малко мръсна вода може да замърси чистата, така и приятелството с онези, които не проявяват преданост към Бога, може да „замърси“ духовността ни и да ни накара да възприемем светските възгледи, начин на обличане, реч и поведение.

Развлеченията.

Съвременните технологии ни осигуряват лесен достъп до най–различни видове развлечения, много от които са съмнителни или неподходящи за християни. Павел писал: ‘Нека всякаква нечистота дори да не се споменава между вас.’ (Еф. 5:3) Какво да правим, ако ни харесва да гледаме или да слушаме нечисти неща? Може би разсъждаваме, че всеки се нуждае от малко почивка и развлечения и е личен въпрос как ще си ги осигури. Но нека да вземем присърце съвета на Павел и да не гледаме, нито да слушаме нечисти неща.

Ако сме станали жертва на желанията на измамливото си сърце и сме развили навика да оправдаваме погрешното поведение, можем да се променим. (Еф. 4:22–24) Да разгледаме два съвременни примера.

Мигел * трябвало да коригира мисленето си за материалните неща. Той казва: „С жена ми и сина ми сме от страна, където се смята за много важно да имаш най–новата и най–добрата техника и удобства. По едно време полагах усилия да придобия всичко възможно от света, мислейки си, че няма да се превърна в материалист. Скоро разбрах, че стремежът към материални неща няма край. Молих се на Йехова относно възгледите си и намеренията на сърцето си. Казах му, че като семейство искаме да му служим по–пълно. В крайна сметка взехме решение да опростим живота си и да се преместим в район, където има нужда от повече вестители. Скоро бяхме в състояние да започнем пионерска служба. Разбрахме, че не се нуждаем от много материални неща, за да водим пълноценен и щастлив живот.“

В случая на Лий честният самоанализ му помогнал да изостави лошите приятели. Той казва: „Заради работата си се срещах редовно с чуждестранни доставчици. Знаех, че на тези срещи се прекалява с пиенето, но ми харесваше да ходя на тях. Много пъти почти се напивах, след което съжалявах. Трябваше да изследвам честно сърцето си. Съветите на Божието Слово и предложенията на старейшините ми помогнаха да разбера, че всъщност търсех общуване с хора, които не обичат Йехова. Сега уреждам бизнес въпросите главно по телефона и съм свел до минимум срещите с доставчиците.“

Трябва да бъдем честни със себе си и да разберем какви са намеренията на сърцето ни. За тази цел е необходимо да търсим помощта на Йехова в молитва, помнейки, че „той знае тайните на сърцето“. (Пс. 44:21) Освен това Бог ни е осигурил своето Слово, което да ни служи като огледало. (Як. 1:22–25) Много са ценни също напомнянията и съветите, които получаваме чрез християнските издания и нашите събрания. Ако се възползваме от тези мерки, можем да пазим сърцето си и да продължаваме да вървим по пътя на праведността.