Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали истината дава плод в онези, които учиш?

Дали истината дава плод в онези, които учиш?

Дали истината дава плод в онези, които учиш?

РОДИТЕЛИТЕ на младия Ерик били съкрушени, когато той им казал, че не иска да бъде повече Свидетел на Йехова. Те не били забелязали промяна в него. Като малък, Ерик участвал в семейното изучаване, посещавал християнските събрания и ходел на проповедна служба заедно със сбора. Изглеждало, че бил в истината, както се казва. Но след като напуснал дома, родителите му осъзнали, че библейската истина не е била в сърцето му. Това ги шокирало и разочаровало.

Други изпитват подобно чувство на загуба, когато някой, който изучава Библията, внезапно се откаже от изучаването. В такива случаи хората често се питат: „Защо не го разбрах по–рано?“ Възможно ли е, преди да настъпи духовното бедствие, да определим дали истината действа в хората, които учим, и дали ще даде плод? Как можем да сме сигурни, че тя действа в тях и дори в самите нас? В своята известна притча за сеяча Исус осигурява ключа към отговора на тези въпроси.

Истината трябва да стигне до сърцето

„Семето е Божието слово — казал Исус. — А посеяното на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.“ (Лука 8:11, 15) Така че преди истината за Царството да даде плод, тя трябва да пусне корен в сърцата на нашите ученици. Исус ни уверява, че както доброто семе, попаднало на добра почва, се развива и дава плод, така и истината от Бога, веднъж докоснала добро сърце, ще направи същото. На какво трябва да обръщаме внимание?

Трябва да имаме предвид не само как привидно изглеждат нещата, но да забелязваме качествата на сърцето. Това, че някой се придържа към рутината в поклонението, не винаги разкрива какво е наистина в сърцето му. (Йеремия 17:9, 10; Матей 15:7–9) Необходимо е да гледаме по–дълбоко. Трябва ясно да се вижда промяна в желанията, подбудите и приоритетите на човека. Той трябва да развива новата личност, която се подчинява на Божията воля. (Ефесяни 4:20–24) Да онагледим това с пример: Когато солунците чули добрата новина, Павел казал, че веднага я приели като слово от Бога. Но след това тяхната издръжливост, вярност и любов потвърдили, че истината ‘действа в тях’. (1 Солунци 2:13 [Ве], 14; 3:6)

Разбира се, това, което е в сърцето на ученика, рано или късно ще стане явно чрез поведението му, както в случая с Ерик. (Марко 7:21, 22; Яков 1:14, 15) За съжаление, когато някои лоши черти на характера се проявят в поведението на човека, вече може да е късно. Предизвикателството се състои в това да се опитаме да забележим определени слабости, преди те да станат препъващи камъни в духовно отношение. Трябва по някакъв начин да надзърнем в сърцето. Как можем да направим това?

Учи се от Исус

Исус, разбира се, можел да чете в сърцата на хората безпогрешно. (Матей 12:25) Никой от нас няма такава способност. Но той ни е показал, че ние също можем да прозрем желанията, подбудите и приоритетите на даден човек. Точно както един добър лекар използва различни методи на диагностика, за да разбере какъв е проблемът с физическото сърце на даден пациент, така и Исус използвал Божието Слово, за да „извади“ наяве „помислите и намеренията на сърцето“, дори когато те все още били скрити за околните. (Притчи 20:5; Евреи 4:12)

Например при един случай Исус помогнал на Петър да осъзнае своя слабост, която по–късно станала препъващ камък. Исус знаел, че Петър го обича. Всъщност той наскоро бил поверил на Петър „ключовете на небесното царство“. (Матей 16:13–19) Исус знаел обаче, че Сатана бил взел на прицел апостолите. След време те щели да изпитат голям натиск да направят компромис. Исус явно прозрял, че някои от учениците му имали слабости във вярата. Затова той не се притеснявал да им посочи върху какво трябва да работят. Обърни внимание как той поставил въпроса за обсъждане.

В Матей 16:21 се казва: „От тогава Исус почна да известява [да пояснява — НС] на учениците Си, че трябва ... да пострада ... и да бъде убит.“ Забележи, че Исус им пояснявал, не просто им казвал, какво щяло да се случи с него. Той използвал най–вече стихове от Библията, например Псалм 22:14–18 или Исаия 53:10–12, за да покаже, че Месията трябва да страда и да умре. Във всеки случай, като чел директно от Писанието или го цитирал, Исус дал на Петър и на другите възможност да покажат какво е в сърцето им. Как щели да реагират те на мисълта за бъдещо преследване?

Изненадващо е, че колкото смел и пламенен да бил Петър, в този случай бързата му реакция разкрила сериозен недостатък в мисленето му. „Бог да Ти се смили, Господи — казал той, — това никак няма да стане с Тебе.“ Начинът на мислене на Петър явно не бил правилен, защото както Исус посочил, той ‘не мислел за Божиите неща, а за човешките’ — сериозен недостатък, който можел да доведе до лоши последици. Какво направил Исус тогава? След като смъмрил Петър, той казал и на останалите ученици: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.“ Въз основа на мислите от Псалм 49:8 и 62:12 той милостиво им напомнил, че тяхното вечно бъдеще зависи не от хората, които не могат да осигурят спасение, а от Бога. (Матей 16:22–28)

Макар че по–късно Петър временно бил превъзмогнат от страха и се отрекъл три пъти от Исус, без съмнение този, а и други подобни разговори му помогнали по–бързо да се съвземе в духовно отношение. (Йоан 21:15–19) Само след 50 дни Петър смело се изправил пред голямо множество от хора в Йерусалим и свидетелствал за възкресението на Исус. През следващите седмици, месеци и години той смело посрещал многократни арести, побоища, лишаване от свобода, с което оставил забележителен пример на смелост и запазване на моралната си безкомпромисност. (Деяния 2:14–36; 4:18–21; 5:29–32, 40–42; 12:3–5)

Какво научаваме от това? Разбра ли как Исус разкрил какво било в сърцето на Петър? Първо той избрал подходящи стихове, за да насочи вниманието на Петър към конкретния проблем. След това дал възможност на Петър да се изкаже от сърце. И накрая му помогнал с допълнителни библейски съвети да поправи мисленето и чувствата си. Може би си мислиш, че това ниво на поучаване не е според твоите способности, но нека да разгледаме два примера, които показват как подготовката и упованието в Йехова могат да помогнат на всеки един от нас да следва примера на Исус.

Да извадиш това, което е в сърцето

Когато един християнин, баща на двама синове — единият в първи, а другият във втори клас, — разбрал, че синовете му били взели бонбони от бюрото на учителя, седнал да поговори с тях. Вместо просто да отмине случилото се като дребна детска лудория, бащата споделя следното: „Опитах се да разбера какво е в сърцата им, какво ги е накарало да постъпят така лошо.“

Бащата помолил момчетата да си спомнят какво станало с Ахан, което е записано в 7 глава на книгата Исус Навиев. Момчетата веднага схванали мисълта и се признали за виновни. Съвестта им била започнала да ги гризе. Затова баща им ги поканил да прочетат записаното в Ефесяни 4:28: „Който е крал, да не краде вече, а по–добре да се труди, ... за да има да отделя и на този, който има нужда.“ Бащата накарал децата да купят бонбони и да ги дадат на учителя, което засилило въздействието на библейския съвет.

„Когато забелязвахме някакви лоши подбуди в децата, веднага се опитвахме да ги изкореняваме — казва бащата — и да ги заменяме с добри и чисти подбуди, като разсъждавахме заедно с тях.“ Като подражавали на Исус, когато възпитавали децата си, тези родители след време имали добри резултати. По–късно и двамата им синове били поканени да бъдат членове на бетеловото семейство в Бруклин, където единият от тях служи вече 25 години.

Да разгледаме как една християнка помогнала на жената, с която изучавала Библията. Изучаващата посещавала събранията и участвала в службата, дори била изразила желание да се покръсти. Но изглеждало, че повече разчита на себе си, отколкото на Йехова. „Като неомъжена жена, тя беше станала по–независима, отколкото предполагаше — разказва Свидетелката. — Притеснявах се, че щеше или да се изтощи физически, или да отпадне духовно.“

Затова Свидетелката поела инициативата да разсъждава с изучаващата върху Матей 6:33, като я насърчила да преосмисли приоритетите си, да поставя Царството на първо място и да разчита, че Йехова ще оправи нещата по най–добрия начин. Тя я попитала откровено: „Дали това, че се издържаш сама, понякога не те затруднява да разчиташ на другите, дори на Йехова?“ Изучаващата признала, че почти била спряла да се моли. Сестрата тогава я насърчила да се вслуша в съвета, записан в Псалм 55:22, и да прехвърли бремето си на Йехова, защото според 1 Петър 5:7 ‘той се грижи за нас’. Тези думи докоснали сърцето ѝ. Свидетелката казва: „Това беше един от случаите, когато я виждах да плаче.“

Позволи на истината да продължава да действа в тебе

Когато виждаме как онези, които учим на библейската истина, откликват положително, това ни носи радост. Ако искаме усилията ни да помагаме на другите да имат успех, ние самите трябва да даваме добър пример. (Юда 22, 23) Всички ние трябва да ‘изработваме спасението си със страх и трепет’. (Филипяни 2:12) Това означава редовно да позволяваме на светлината от Писанието да огрява нашите сърца и да се изследваме за нагласа, желания и склонности, които може да се нуждаят от поправяне. (2 Петър 1:19)

Например, дали пламенността ти за християнските дейности е намаляла напоследък? Ако е така, защо? Една от причините може да е, че разчиташ твърде много на себе си. Как можеш да разбереш дали това е така? Прочети Агей 1:2–11 и сериозно размишлявай върху това как Йехова разисквал със завърналите се в родината си юдеи. След това се запитай: „Дали не съм прекалено загрижен за финансовата си сигурност и за материалните си удобства? Дали наистина имам доверие в Йехова, че той ще се грижи за семейството ми, ако дам предимство на духовните неща? Или смятам, че първо трябва да се погрижа за себе си?“ Ако е необходимо да направиш промяна в мисленето си или чувствата си, не се колебай да я направиш. Библейските съвети, като тези в Матей 6:25–33, Лука 12:13–21 и 1 Тимотей 6:6–12, ни дават основата да имаме уравновесен възглед за материалните притежания и нуждите си, възглед, който ни гарантира непрекъснати благословии от Йехова. (Малахия 3:10)

Такъв честен самоанализ може да бъде отрезвяващ. Когато ни посочат някаква слабост, това може да ни засегне емоционално и може да ни е трудно да си я признаем. Но все пак когато любещо поемаш инициативата да помогнеш на своето дете, на изучаващия Библията или дори на самия себе си — без значение колко личен или деликатен може да е въпросът, — това може да бъде първата стъпка за спасяването на неговия или на твоя живот. (Галатяни 6:1)

Какво да правиш обаче, ако изглежда, че твоите усилия нямат добър резултат? Не се отказвай бързо. Поправянето на едно несъвършено сърце може да изисква много време. Това е деликатна работа, която понякога може да те разстрои или разочарова. Но може да се окаже и възнаграждаваща.

Младият Ерик, споменат в началото, накрая се осъзнал и отново започнал да ‘ходи в истината’. (2 Йоан 4) „Когато осъзнах какво съм загубил, се върнах отново при Йехова“ — казва той. С помощта на своите родители Ерик сега служи вярно на Бога. Макар че преди негодувал срещу постоянните опити на родителите си да го накарат да изследва сърцето си, сега той е много признателен за това, което са правили. „Родителите ми са чудесни — казва той. — Никога не са преставали да ме обичат.“

Да насочваме светлината от Божието слово към сърцата на онези, които учим, е израз на любеща милост. (Псалм 141:5) Продължавай да търсиш в сърцето на своето дете или на тези, които изучават Библията с тебе, доказателства, че те наистина започват да обличат новата християнска личност. Позволи на истината да продължава да действа в другите и в тебе, като „излагаш право словото на истината“. (2 Тимотей 2:15)

[Снимка на страница 29]

Думите на Исус разкрили слабост в Петър

[Снимка на страница 31]

Използвай Библията, за да извадиш това, което е в сърцето