Подходящо ли е християните да празнуват лунната нова година?

ВСЯКА година през януари или февруари в Азия се извършва най–голямото движение на хора в целия свят. Милиони азиатци се завръщат при семействата си, за да отпразнуват Лунната нова година. *

Лунната нова година е най–важният празник в азиатския календар. Един американски писател казва: „[Този празник] е като Нова година, Четвърти юли, Деня на благодарността и Коледа, взети заедно.“ Той започва на първото новолуние според китайския лунен календар, или между 21 януари и 20 февруари според западния календар, и продължава от няколко дни до две седмици.

Основната идея на честването на Нова година е обновлението — изпращане на старата и посрещане на новата година. Хората се подготвят за празника, като почистват и украсяват домовете си, купуват си нови дрехи, приготвят ястия, чиито имена се римуват с „късмет“ или „успех“, уреждат дълговете си и изглаждат разногласията си. На Нова година те си разменят подаръци и пожелания за богатство и благополучие, дават си червени пликове с т.нар. пари за късмет, ядат специално приготвени ястия, палят фишеци, гледат танците на шарени дракони или лъвове или просто се наслаждават на празника със семейството и приятелите си.

Тези обичаи имат дълбоко значение. В книгата „Лунни сладкиши и гладни духове: китайските празници“ се обяснява: „Най–важно за семействата, приятелите и роднините е да си осигурят късмет, да почетат боговете и духовете и да си пожелаят щастие за новата година.“ Тъй като празникът включва толкова много традиции и религиозни елементи, как християните трябва да гледат на него? Трябва ли просто да следват обичаите? Подходящо ли е да го празнуват?

„Спомни си за извора“

Една известна китайска поговорка гласи: „Когато пиеш вода, спомни си за извора.“ Тези думи отразяват дълбокото уважение, което много азиатци имат към своите родители и предци. Това е съвсем естествено, тъй като децата дължат живота си на родителите си. За азиатците проявяването на такова уважение има важна роля в честването на Нова година.

Без съмнение най–важният момент за много азиатски семейства е вечерта срещу Нова година. Тогава повечето семейства се събират за специална вечеря. Тя е повод цялото семейство да бъде заедно, затова хората в тази част на света правят  всичко възможно да не я пропуснат. В някои части на Азия на празничната трапеза са определени места не само за присъстващите членове на семейството, но и за починалите, за които се вярва, че присъстват духом. В една енциклопедия се казва, че по време на вечерята „се осъществява общуване между предците и семейството“. А според друг справочник „тъй като по този начин връзката между живите и мъртвите бива подновена, предците ще пазят семейството през цялата година“. Как християните трябва да гледат на този обичай?

Християните също смятат за важни любовта и уважението към родителите. Те вземат предвид следното напътствие: „Слушай баща си, който ти е дал живот, и не презирай майка си само защото е остаряла.“ (Притчи 23:22) Те са послушни и на библейската заповед: „Почитай баща си и майка си — това е първата заповед с обещание, — за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.“ (Ефесяни 6:2, 3) Истинските християни искат да обичат и да почитат родителите си!

Освен това Библията одобрява укрепващите семейни събирания. (Йов 1:4; Лука 15:22–24) Но Йехова заповядва: „Нека при тебе не се намира никой, който ... се допитва до хора, които викат духове, ... както и никой, който търси съвет от мъртвите.“ (Второзаконие 18:10, 11) Защо е дадена тази заповед? Библията разкрива истинското състояние на мъртвите. В нея се казва: „Живите съзнават, че ще умрат, а мъртвите не съзнават нищо.“ Тъй като мъртвите не съзнават нищо, те не могат да участват в дейностите на живите. Те не могат нито да ни помогнат, нито да ни навредят. (Еклисиаст 9:5, 6, 10) Божият син Исус Христос сравнил смъртта с дълбок сън, от който мъртвите ще се събудят единствено при предстоящото възкресение. (Йоан 5:28, 29; 11:11, 14)

Нещо повече, Библията показва, че „духовете“ на мъртвите са всъщност зли духовни създания, които се представят за тях. Те имат за цел да заблуждават хората и да ги държат под своя зъл контрол. (2 Солунци 2:9, 10) Божиите заповеди служат за наша защита. Затова подтиквани от любов към Йехова и желание да се предпазят от вреда, християните мъдро избягват всякакви обичаи, които включват поклонение на умрели роднини или чиято цел е получаването на защита от тяхна страна. (Исаия 8:19, 20; 1 Коринтяни 10:20–22)

От друга страна, християните искат да почитат „Бащата, на когото всяко семейство на небето и на земята дължи името си“. (Ефесяни 3:14, 15) Кой е той? Това е Йехова Бог — нашият Създател и Дарителят на живота. (Деяния 17:26) Така че относно обичаите, свързани с Лунната нова година, е добре да се запитаме: Как гледа Йехова на тези обичаи? Дали ги одобрява? (1 Йоан 5:3)

Отдаване на почит на домашни богове

Празнуването на Лунната нова година обхваща много разпространени обичаи, чрез които се отдава почит и уважение на множество домашни богове и божества, като например богът на портата, богът на земята или духът пазител, богът на богатството или късмета и богът на кухнята или огнището. Да разгледаме разпространения обичай за почитането на бога на кухнята. * Според него няколко дни преди Нова година този бог отива в небето, за да занесе сведения относно семейството на Нефритения император, най–висшето китайско божество. Надявайки се богът на кухнята да даде добри сведения, семейството го изпраща със специално ястие и приноси от лепкави сладкиши и сладки. За да му пожелае бързо пътуване, семейството сваля портрета му от стената, като понякога намазва устните му със сладките, след което го изгаря навън. В навечерието на  Нова година над огнището или печката в кухнята се поставя нов портрет, с което богът бива поканен да се върне през новата година.

Въпреки че много от тези обичаи може би изглеждат безобидни, що се отнася до поклонението, християните искат да следват ръководството от Божието Слово. Във връзка с това Исус Христос казал: „На своя Бог, Йехова, трябва да се покланяш и само на него да принасяш свята служба.“ (Матей 4:10) Ясно е, че Бог иска да се покланяме единствено на него. Защо? Помисли върху следното: Йехова е нашият небесен Баща. Как би се почувствал един баща, ако децата му го пренебрегнат и отидат при друг баща? Нима няма да е дълбоко наранен?

Исус заявил, че небесният му Баща е „единственият истински Бог“. Самият Йехова ясно казал на поклонниците си ‘да нямат други богове’ освен него. (Йоан 17:3; Изход 20:3) Затова истинските християни искат да радват Йехова, а не да го разочароват или наранят, като служат на други богове. (1 Коринтяни 8:4–6)

Суеверия и спиритизъм

Лунната нова година е тясно свързана с астрологията. Всяка година от лунния календар носи името на едно от дванайсетте животни от китайския зодиак — дракон, тигър, маймуна, заек и др. Смята се, че животното определя характера и поведението на родените през тази година или прави годината благоприятна за извършването на дадени дейности. Много от другите обичаи, свързани с Лунната нова година, като например почитането на бога на богатството или късмета, имат за цел да донесат благополучие. Как християните трябва да гледат на тези обичаи?

В своето Слово, Библията, Йехова порицал хората, които се обръщали към „онези, които се покланят на небесата, гледат звездите и по новолуние известяват какво ще се случи с [тях]“. Той също осъдил поклонението на „бога на късмета“ и „бога на съдбата“. (Исаия 47:13; 65:11, 12) Вместо да се уповават на тайнствени или невидими сили, за които се предполага, че са свързани с духовния свят или звездите, истинските поклонници на Бога се вслушват в следните думи: „Уповавай се на Йехова с цялото си сърце и не се осланяй на своя разум. Помни го във всичките си пътища и той ще изправя пътеките ти.“ (Притчи 3:5, 6) Наистина, суеверията заробват хората, а библейските истини ги освобождават. (Йоан 8:32)

Покажи любовта си към Бога

Да си запознат с произхода на обичаите и вярванията, свързани с честването на Лунната нова година, е едно, но да вземеш решение да не участваш в този празник е съвсем друго. Ако там, където живееш, е обичай да се празнува Лунната нова година или ако семейството ти по традиция спазва новогодишните обичаи, си изправен пред трудно решение.

Разбира се, необходими са смелост и решителност, за да останеш твърд, когато си под натиск. Една християнка, която живее в Азия, казва: „Много се страхувах, защото всички около мене празнуваха Нова година, а аз не.“ Какво ѝ помогнало? „Развиването на силна любов към Бога ми помогна да остана твърда.“ (Матей 10:32–38)

Изпитваш ли такава силна любов към Йехова? Имаш всички основания за това. Ти дължиш живота си не на някакво тайнствено божество, а на Йехова Бог, за когото Библията казва: „В тебе е изворът на живота, благодарение на твоята светлина ние виждаме светлина.“ (Псалм 36:9) Не богът на късмета или богът на кухнята, но Йехова е този, който се грижи за тебе и ти помага да имаш щастлив живот. (Деяния 14:17; 17:28) Ще отвърнеш ли на любовта му? Бъди уверен, че ако го обичаш, Йехова ще те благослови богато. (Марко 10:29, 30)

[Бележки под линия]

 [Блок/Снимка на страница 23]

Какво да кажем на приятелите и роднините си

Разбираемо е, когато някой спре да празнува Лунната нова година, неговите приятели и роднини да са силно изненадани. Възможно е те да се чувстват разтревожени, наранени или дори предадени. Но може да се направи много, за да бъдат запазени добрите семейни взаимоотношения. Обърни внимание на изказванията на някои християни, които живеят в различни части на Азия:

Джианг: „Преди Нова година да наближи, посетих роднините си и тактично им обясних защо повече няма да спазвам някои разпространени обичаи. Стараех се да не омаловажавам вярванията им и с уважение отговорих на въпросите им от Библията. Това доведе до хубави разговори на библейски теми.“

Ли: „Преди новогодишните празници тактично и с уважение обясних на съпруга си, че трябва да слушам съвестта си, за да бъда наистина щастлива. Обещах му също, че няма да го злепоставя, когато отидем при семейството му за празниците. За моя изненада в деня, когато семейството му се покланяше на предците си, той ме заведе на друго място, където посетих християнско събрание.“

Шиа: „Уверих семейството си в любовта си към тях и им казах, че моите вярвания ще ме направят по–добра личност. След това полагах усилия да проявявам християнски качества като мекота, тактичност и любов. Постепенно роднините ми започнаха да уважават моята религия. А по–късно съпругът ми се съгласи да изучава Библията и също стана истински християнин.“

Мин: „Поговорих с родителите си по мек начин и с уважение. Вместо да им пожелая ‘късмет’, им казах, че винаги се моля за тях на Йехова, нашият Създател, искайки от него да ги благославя и да им дава мир и щастие.“

Фуонг: „Казах на родителите си, че не е нужно да чакам да дойде Нова година, за да ги посетя. Често им гостувах. Това ги направи много щастливи и те спряха да ме критикуват. А по–малкият ми брат прояви желание да учи за библейската истина.“

[Информация за източника на снимката на страница 20]

Panorama Stock/age Fotostock