Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Животът ти може да има смисъл!

Животът ти може да има смисъл!

 Животът ти може да има смисъл!

ГЛАВНАТА цел в живота на много хора е да спечелят повече пари и да имат това, което може да бъде купено с тях. Някои се стремят да си създадат име в света. Други цял живот полагат усилия да усъвършенстват творческите си умения. Има също и хора, които живеят, за да помагат на другите. Но мнозина не знаят каква е целта на живота и защо съществуват.

Дали си се замислял сериозно защо си тук? Може да ти е от полза да разгледаш някои от целите, които си поставят хората, за да разбереш дали те наистина носят чувство на удовлетворение. Какво ни помага да водим смислен живот?

Парите и развлеченията си имат своето място

В Еклисиаст 7:12 Библията казва: „Мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.“ Да, парите носят полза. Те са необходими за живота, особено ако си отговорен за прехраната на своето семейство. (1 Тимотей 5:8)

Какъв би бил животът без някои от нещата, носещи удоволствие, които могат да се купят с пари? Макар че Исус Христос, основателят на християнството, казал, че няма къде да положи главата си, от време  на време се радвал на отбрани ястия и вино. Освен това той имал една скъпа дреха. (Матей 8:20; Йоан 2:1–11; 19:23, 24)

Но главната цел в живота на Исус не били удоволствията. Той помнел кои са по–важните неща. Исус казал: „Дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ Тогава продължил с една притча за един богат човек, който имал изобилна реколта от зърно и си мислел: „Какво да направя, като вече няма къде да събирам зърното си? ... Ще съборя житниците си, ще построя по–големи и там ще събера всичкото си зърно и всичките си блага. И ще кажа на душата си: ‘Душо, събрала си много блага за години напред, отпусни се сега и яж, пий и се весели.’“ Какво не било наред с начина, по който мислел този човек? Притчата продължава: „Бог каза [на богатия човек]: ‘Неразумни човече, тази нощ ще дойдат да поискат душата ти. Кой тогава ще притежава всичко, което си натрупал?’“ Дори и да успеел да складира зърното си, мъжът нямало да може да се радва на богатството, което е натрупал, когато умре. В заключение Исус дал на слушателите си следния урок: „Така става с човека, който събира съкровища за себе си, но не е богат пред Бога.“ (Лука 12:13–21)

Да, ние се нуждаем от пари, а развлеченията също си имат своето място. Обаче нито парите, нито развлеченията са най–важното нещо в живота. Да бъдеш богат пред Бога, тоест да живееш по начин, който Бог одобрява, е най–важното нещо, към което можеш да се стремиш.

Дали е важно да си създадеш име?

Много хора живеят, за да си създадат име. Желанието да си създадеш име и да искаш другите да те запомнят не е непременно нещо лошо. В Библията се казва: „Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.“ (Еклисиаст 7:1)

В деня на смъртта, образно казано, книгата, в която е записан целият живот на човека, е завършена. Ако той е вършил добри дела, денят на смъртта му е много по–ценен от деня на раждането му, когато тази символична книга все още е била празна.

Писателят на библейската книга Еклисиаст бил цар Соломон. Неговият по–голям природен брат Авесалом искал да си създаде име. Но и тримата му синове, чрез които би могъл да предаде името си на следващите поколения, явно умрели млади. Какво тогава направил Авесалом? В Библията се казва: „Авесалом ... бе взел и издигнал за себе си стълпа, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълпа по своето име.“ (2 Царе 14:27; 18:18) Останки от този паметник не са открити. Що се отнася до Авесалом, той е известен на хората, които изследват Библията, като дързък бунтовник, който правил планове да заграби престола на баща си Давид.

Мнозина днес се опитват да останат в историята с постиженията си. Те търсят слава в очите на хората, чиито вкусове се променят бързо. Но какво в крайна сметка става с тази слава? В своята книга „Културата на нарцисизма“ Кристофър Лаш пише: „В наше време, когато успехът се  измерва до голяма степен с младостта, чара и оригиналността, славата е по–преходна от когато и да било преди и тези, които спечелват общественото внимание, непрекъснато се притесняват да не го изгубят.“ Ето защо много знаменитости прибягват към злоупотреба с наркотици и алкохол, като често това съкращава живота им. Несъмнено търсенето на слава е безсмислено.

В чии очи обаче трябва да се стремим да изградим добро име? Говорейки за някои хора, които спазвали неговия Закон, Йехова казал чрез пророк Исаия: „Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си спомен и име ... На тях ще дам вечно име, което няма да се заличи.“ (Исаия 56:4, 5) Поради своето послушание към Бога, онези, които той приема, ще имат „спомен и име“. Бог ще запомни техните имена „вечно“, така че няма да бъдат заличени. Това е името, което Библията ни насърчава да си създадем — добра репутация в очите на Йехова, нашият Създател.

Исаия пророкувал за времето, когато верните хора ще получат вечен живот в рай на земята. „Вечният живот“ в рая е „истинският живот“ — животът, който Бог замислил за хората още когато ги създал. (1 Тимотей 6:12, 19) Нима не е по–добре вместо да живеем живот, който е мимолетен и неудовлетворяващ, да се стремим към вечния живот?

Преследването на творчески или благотворителни цели не носи истински смисъл

Много от хората на изкуството искат да подобрят уменията си, за да достигнат това, което смятат за съвършенство в своето изкуство. Но настоящият живот е твърде кратък. Когато бил на повече от 90 години, Хидео, споменат в предишната статия, полагал усилия да подобри творческите си умения. Дори когато достигне момент, в който да е доволен от творбите си, художникът вече може и да не е в състояние да работи толкова, колкото когато е бил млад. Но представяш ли си какво би могъл да постигне той, ако имаше вечен живот? Помисли за всички възможности, които би имал, да усъвършенства изкуството си!

Какво можем да кажем за стремежа към благотворителност? Похвално е, когато човек обръща внимание на бедните и използва средствата си, за да помага на нуждаещите се. Библията казва: „Повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да получаваш.“ (Деяния 20:35) Проявяването на загриженост за добруването на другите наистина може да бъде удовлетворяващо. Но какво може да постигне един човек, дори и да отдаде целия си живот на тази кауза? Това, което ние можем да постигнем, за да облекчим страданията на другите, е ограничено. Но има една основна нужда, която бива пренебрегвана от повечето хора, и не съществува материален подарък, който може да я задоволи. Коя е тази нужда?

Необходимостта да задоволиш една вродена нужда

В своята Проповед на планината Исус говорил за една основна вродена нужда с думите: „Щастливи са онези, които осъзнават, че са в духовна нужда, защото небесното царство им принадлежи.“ (Матей 5:3) Следователно според Библията истинското щастие не зависи от богатството, славата, творческите постижения или делата на благотворителност. Вместо това то е свързано със задоволяването на нашата духовна нужда — нуждата да се покланяме на Бога.

Апостол Павел насърчил всички, които не познават Създателя, да го потърсят. Павел казал: „[Бог] създаде от един човек всички човешки народи, за да живеят по цялата земна повърхност, и установи определените времена и определените граници, в които да живеят хората, за да могат те да търсят Бога, да посегнат опипом към него и наистина да го намерят, макар че всъщност той не е далече от всеки един от нас. Защото чрез него живеем, движим се и съществуваме.“ (Деяния 17:26–28)

Задоволяването на нуждата да се покланяме на истинския Бог е ключът към трайното  щастие в живота. Като не пренебрегваме духовната си нужда, ние ще имаме надеждата да придобием „истинския живот“. Да разгледаме примера на Тереза. Тъй като била първата чернокожа актриса, изпълняваща главната роля в собствен едночасов сериал, тя станала телевизионна звезда в своята страна. Не след дълго обаче Тереза изоставила всичко това. Защо? Тя казала: „Убедена съм, че следването на съветите от Божието Слово е най–добрият начин на живот.“ Тереза не искала да навреди на взаимоотношенията си с Бога, като играе роля в телевизионен сериал, който прославя секса и насилието. Макар че прекратила телевизионната си кариера, тя започнала да води един истински удовлетворяващ живот, защото служела като целодневна проповедничка на добрата новина за Божието Царство, опитвайки се да помага на другите да изградят добри взаимоотношения с Бога.

Във връзка с решението на Тереза да прекрати актьорската си кариера един от бившите ѝ колеги казал: „Бях съкрушен, защото не можех да гледам как тя захвърля всичко онова, което си мислех, че притежава. Но очевидно тя намери нещо по–голямо и по–добро.“ След смъртта на Тереза обаче същият бивш колега споделил: „Тя беше щастлива и това е всичко, което човек може да си пожелае в живота. Колко от нас могат да кажат същото за себе си?“ За онези, които поставят взаимоотношенията си с Бога на първо място в живота, но са постигнати от смъртта, съществува прекрасна надежда за възкресение под управлението на Божието Царство. (Йоан 5:28, 29)

Създателят има цел за земята и за човечеството. Той иска да разбереш каква е тази цел и да се радваш на вечен живот в рай на земята. (Псалм 37:10, 11, 29) Сега е времето да научиш повече за Йехова, Създателят на небесата и земята, и за това, което той желае за тебе. Свидетелите на Йехова в твоята област ще се радват да ти помогнат да придобиеш това познание. Моля, свържи се с тях или пиши до издателите на това списание.

[Снимка на страница 5]

Какво не било наред с начина, по който мислел богатият човек от притчата на Исус?

[Снимка на страница 7]

Искаш ли да живееш вечно в рай на земята?