Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали освежаваш другите?

Дали освежаваш другите?

 Дали освежаваш другите?

В ЮЖНИЯ край на Антиливанската планинска верига се намира планината Ермон, чийто величествен връх се издига на 2814 метра над морското равнище. През по–голямата част от годината високите части на планината са покрити със сняг и когато топлият въздух през нощта преминава над тях, това причинява кондензация и образуването на роса. Тази роса пада върху иглолистните и овощните дървета по ниските склонове и върху лозята в подножието на планината. По време на дългия сух сезон в древния Израил тази освежителна роса била главният източник на влага за растенията.

В една вдъхновена от Бога песен освежаващото единство сред поклонниците на Йехова е сравнено с „ермонската роса, която слиза на сионските хълмове“. (Псалм 133:1, 3) Както планината Ермон осигурява освежителна роса на растенията, така и ние можем да сме източник на освежение за онези, с които се срещаме. Как можем да правим това?

Исус освежавал другите

Исус Христос оказвал силно въздействие на другите. Дори една кратка среща с него можела да бъде много освежаваща. Например евангелистът Марко разказва: „Като взе децата в прегръдките си, [Исус] започна да ги благославя, полагайки ръце върху тях.“ (Марко 10:16) Колко ли освежаващо е било това за тези деца!

През последната вечер като човек на земята Исус измил краката на своите ученици. Навярно неговото смирение докоснало сърцата им. След това Исус им казал: „Дадох [ви] пример — каквото аз направих за вас, това и вие трябва да правите.“ (Йоан 13:1–17) Да, те също трябвало да бъдат смирени. Въпреки че апостолите не разбрали веднага значението на тези думи и по–късно същата вечер започнали да спорят кой от тях е най–велик, Исус не се разгневил. Вместо това той търпеливо разсъждавал заедно с тях. (Лука 22:24–27) Дори ‘когато го ругаели, той не отвръщал със същото’. Всъщност, ‘когато страдал, не заплашвал, но се оставял в ръцете на Онзи, който съди праведно’. Това, че Исус освежавал другите, е достойно за подражание. (1 Петър 2:21, 23)

Исус казал: „Сложете върху себе си моя ярем и се учете от мене, защото аз съм с мек нрав и смирено сърце, и ще намерите освежение за душите си.“ (Матей 11:29) Представи си какво би било да бъдеш обучаван от самия Исус! След като го чули как поучава в синагогата им, хората от родния му край били смаяни и се питали: „Откъде идват мъдростта и могъщите дела на този човек?“ (Матей 13:54) Когато четем за живота и службата на Исус, можем много да научим как да бъдем освежаващи за другите. Нека разгледаме забележителния пример, който Исус оставил по отношение на укрепващата реч и охотната нагласа да помагаме на другите.

Старай се речта ти да бъде укрепваща

Много по–лесно е да разрушиш една къща, отколкото да я построиш. Същият принцип се отнася и за нашата реч — много по–лесно е да съкрушиш някого, отколкото да го насърчиш. Тъй като сме несъвършени, всички ние имаме своите слабости и недостатъци. Цар Соломон казал: „Наистина няма праведен човек на  земята, който да струва добро и да не греши.“ (Еклисиаст 7:20) Не се изискват много усилия, за да забележиш недостатъците на някого и да го нараниш с язвителни забележки. (Псалм 64:2–4) От друга страна, за да бъде речта ни укрепваща, са необходими усилия и внимателна преценка.

Исус укрепвал другите чрез своята реч. Той ги освежавал в духовно отношение, като им известявал добрата новина за Царството. (Лука 8:1) Освен това Исус освежавал онези, които станали негови ученици, като им разкривал личността на своя небесен Баща. (Матей 11:25–27) Не е учудващо тогава, че хората били привлечени към Исус!

За разлика от него книжниците и фарисеите не вземали под внимание нуждите на другите. Исус казал: „Те обичат да сядат на най–видните места край трапезата и на предните места в синагогите.“ (Матей 23:6) Всъщност те гледали отвисоко на обикновените хора и казвали: „Тази тълпа от хора, които не познават Закона, е проклета.“ (Йоан 7:49) Несъмнено, проявявайки такава нагласа те не можели да освежат никого!

Често нашата реч отразява мислите и чувствата ни, както и нагласата ни към другите. Исус казал: „Добрият човек изнася добри неща от доброто съкровище на сърцето си, а злият човек изнася зли неща от злото си съкровище, защото устата му говори от изобилието на сърцето.“ (Лука 6:45) Тогава какво можем да правим, за да бъде нашата реч освежаваща за другите?

Едно от нещата е да мислим, преди да говорим. В Притчи 15:28 четем: „Сърцето на праведния обмисля що да отговаря.“ Не е необходимо такъв размисъл да отнема много време. Ако сме малко предвидливи, обикновено можем да разберем как другите ще реагират на нашите думи. Може да се запитаме: „Дали това, което възнамерявам да кажа, е любещо? Дали то е вярно, или е просто слух? Дали ще бъде ‘дума, казана навреме’? Дали ще освежи и укрепи онези, с които ще го споделя?“ (Притчи 15:23) Ако стигнем до заключението, че мисълта, която искаме да кажем, е отрицателна или неуместна, нека положим съзнателни усилия да я отхвърлим. Защо не се опитаме да я заменим с нещо по–положително и по–подходящо? Необмислените думи ‘пронизват като нож’, а насърчителните изказвания ‘докарват здраве’. (Притчи 12:18)

Друго нещо, което ще ни помогне, е да се съсредоточаваме върху качествата на събратята си по вяра, които ги правят ценни в Божиите очи. Исус казал: „Никой не може да дойде при мене, ако Бащата, който ме изпрати, не го привлече.“ (Йоан 6:44) Йехова вижда положителните качества на всеки един от верните си служители — дори и на онези, за които може да смятаме, че имат труден характер. Като положим усилия да забележим добрите им качества, ще имаме причини да говорим положително за тях.

Помагай на другите

Исус напълно разбирал положението на потиснатите хора. Наистина, ‘виждайки множествата, той изпитвал силна жал към  хората, защото били измъчени и разпръснати като овце без пастир’. (Матей 9:36) Но Исус направил нещо повече от това просто да забележи в какво жалко състояние се намирали те. Той им помогнал. Освен това Исус отправил следната покана: „Елате при мене, всички вие, отрудени и обременени, и аз ще ви освежа.“ Той също ги уверил: „Яремът ми е удобен за носене и товарът ми е лек.“ (Матей 11:28, 30)

Днес ние живеем в „кризисни времена, трудни за справяне“. (2 Тимотей 3:1) Много хора се чувстват под натиск от „житейските грижи на тази система“. (Матей 13:22) Други са обременени от неблагоприятни лични обстоятелства. (1 Солунци 5:14) Как можем да осигурим освежение на онези, които се нуждаят от това? Подобно на Христос можем да облекчим товара им.

Някои хора търсят начини да намалят товара си, като говорят за своите проблеми. Ако един потиснат човек потърси помощ от нас, дали ще отделим време да го изслушаме внимателно? За да слушаме със съчувствие, е необходимо да проявяваме самоконтрол. Това означава да сме съсредоточени върху онова, което другият човек казва, вместо да мислим как да реагираме или как да разрешим проблема. Като слушаме внимателно, поддържаме зрителен контакт и се усмихваме, когато е подходящо, ще покажем, че сме загрижени.

В християнския сбор имаме много възможности да насърчаваме събратята си по вяра. Например, когато отиваме на събрание в Залата на Царството, може да заговорим онези, които имат здравословни проблеми. Понякога от нас се изискват само няколко минути преди или след събранието, за да ги укрепим с насърчителни думи. Можем също така да обърнем внимание кои хора не са били на събранието за изучаване на книга, което ние посещаваме. Вероятно можем да им се обадим по телефона и да ги попитаме как се чувстват и дали имат нужда от помощ. (Филипяни 2:4)

Християнските старейшини имат товар от големи отговорности в сбора. Можем много да облекчим товара им, като сътрудничим с тях и смирено изпълняваме всяка възложена ни задача. Божието Слово ни подканя: „Бъдете послушни на онези, които ви ръководят, и им се подчинявайте, понеже те бдят над душите ви като хора, които ще отговарят за това, за да могат те да бдят с радост, а не като въздишат, защото това би ви навредило.“ (Евреи 13:17) Като проявяваме охотен дух, може да освежим онези, които ни ‘ръководят добре’. (1 Тимотей 5:17)

Щедро укрепвай другите с насърчителна реч и бъди готов да помагаш

Освежителната роса се състои от хиляди нежни капчици вода, които се появяват сякаш от нищото. По същия начин, за да сме освежаващи за другите, не е достатъчно да извършим само една благородна постъпка. Освежението е резултат от многобройните ни добри дела, чрез които проявяваме християнските си качества.

Апостол Павел писал: „Обичайте се като братя и проявявайте нежна привързаност един към друг. Бъдете първи в оказването на почит помежду си.“ (Римляни 12:10) Нека прилагаме съвета на Павел и нека наистина освежаваме другите чрез своите думи и дела.

[Снимки на страница 16]

Освежаващата ермонска роса била източник на влага за растенията

[Снимка на страница 17]

Онзи, който слуша със съчувствие, освежава другите