Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Лука — верен другар и любим сътрудник

Лука — верен другар и любим сътрудник

 Лука — верен другар и любим сътрудник

ДЕЙСТВИЕТО се развива в Рим през 65 г. от н.е. Лука знае, че е опасно да се представя като приятел на апостол Павел, срещу когото тече съдебен процес заради вярата му. Изглежда, че Павел ще получи смъртна присъда. И точно в този напрегнат период единствено Лука е заедно с него. (2 Тимотей 4:6, 11)

Името Лука е познато на читателите на Библията, защото евангелието, което той написал, носи неговото име. Лука пропътувал големи разстояния с Павел, който нарекъл този свой сътрудник ‘любимия лекар’. (Колосяни 4:14; Филимон 24) В Библията не намираме много информация за Лука и името му се споменава само три пъти. Но като изследваме онова, което се знае за него, вероятно и ние като Павел ще ценим още повече този верен християнин.

Писател и мисионер

Тъй като и Евангелието според Лука, и книгата Деяния на апостолите съдържат обръщение към Теофил и са написани за него, можем да направим извода, че именно Лука е съставил и двете боговдъхновени книги. (Лука 1:3; Деяния 1:1) Лука не казва, че бил свидетел на онова, което вършел Исус Христос. Напротив, съобщава, че е получил информацията си от очевидци и ‘най–старателно проследил всички неща от самото начало’. (Лука 1:1–3) Вероятно Лука станал последовател на Христос след Петдесетница през 33 г.

Някои изследователи смятат, че Лука бил от сирийска Антиохия. Те стигат до това заключение поради факта, че в книгата Деяния са изложени събития, случили се в този град, както и поради това, че когато в нея се споменават седем „одобрени мъже“, за един от тях се казва, че е „прозелит от Антиохия“, докато за останалите шест не се посочва нищо повече. Но разбира се не можем да бъдем сигурни, че това показва някакъв по–специален интерес към Антиохия и съответно, че Лука е от този град. (Деяния 6:3–6)

Макар че в книгата Деяния не се среща името Лука, в някои откъси са използвани местоименията „ние“, „наш“ и „нас“, което показва, че той участвал в някои от споменатите събития. Когато описва откъде минали Павел и другарите му при пътуването им през Мала Азия, Лука пише: „Те подминаха Мизия и стигнаха до Троада.“ В Троада Павел видял във видение един македонец, който го молел: „Ела в Македония и ни помогни.“ Лука добавя: „Веднага след като той получи видението, положихме усилия да тръгнем за Македония.“ (Деяния 16:8–10) Тъй като вместо в трето лице, повествованието продължава в първо лице, очевидно Лука се присъединил към Павел и другарите му в Троада. След това Лука разказва за проповедната дейност във Филипи в първо лице, множествено число, което показва, че и той участвал в нея. Той пише: „В деня на сабат излязохме извън градската порта, край една река, понеже мислехме, че това е място за молитва. Там седнахме и започнахме да разговаряме с жените, които се бяха събрали.“ В  резултат на това Лидия и всички от нейното семейство приели добрата новина и се покръстили. (Деяния 16:11–15)

Във Филипи проповедниците се сблъскали с противопоставяне, когато Павел излекувал една прислужница, която правела предсказания под влияние на един „дух ясновидец“. Когато господарите ѝ видели, че вече нямат надежда за печалба, те хванали Павел и Сила. Двамата проповедници били бити и хвърлени в затвора. Явно Лука не бил арестуван, защото пише за случилото се с другарите му в трето лице. Когато били освободени, Павел и Сила ‘насърчили братята и отпътували’. Едва по–късно, когато Павел се върнал във Филипи, Лука отново разказва в първо лице. (Деяния 16:16–40; 20:5, 6) Може би той останал в града, за да надзирава делото там.

Лука събира информация

Откъде Лука получил сведенията, необходими за написването на евангелието и книгата Деяния? От откъсите в Деяния, които Лука пише в първо лице, разбираме, че той пътувал заедно с Павел от Филипи до Йерусалим, където апостолът бил арестуван отново. По пътя Павел и другарите му останали известно време при проповедника Филип в Кесария. (Деяния 20:6; 21:1–17) Възможно е от него Лука да е получил сведенията за развитието на проповедната дейност в Самария, тъй като Филип проповядвал там от самото начало. (Деяния 8:4–25) Но още от кого Лука черпил информация?

Докато Павел бил затворник в Кесария за две години, Лука вероятно имал възможност да събира информация за евангелието си. Градът не бил далече от Йерусалим, където той можел да прави справки за родословието на Исус в съществуващите документи. Лука записал много събития от живота и службата на Исус, които не се срещат в другите евангелия. Един учен отбелязва, че открил осемдесет и два откъса, които се срещат единствено в Евангелието според Лука.

Възможно е Лука да е научил подробностите относно раждането на Йоан Кръстител от майка му Елисавета, а относно раждането, детството и младежките години на Исус — от неговата майка, Мария. (Лука 1:5 — 2:52) Може би Петър, Яков или Йоан му разказали за чудодейния улов на риба. (Лука 5:4–10)  Единствено в Евангелието според Лука намираме някои от притчите на Исус, като например тези за добрия самарянин, тясната врата, изгубената драхма, блудния син и богаташа и Лазар. (Лука 10:29–37; 13:23, 24; 15:8–32; 16:19–31)

Лука много се интересувал от хората. Той пише за очистителната жертва, която принесла Мария, за възкресението на сина на една вдовица и за това как една жена намазала краката на Исус с благоуханно масло. Единствено Лука споменава жените, които прислужвали на Христос, както и това, че Марта и Мария проявили гостоприемство към него. В Евангелието според Лука се разказва как Исус излекувал една жена, която била болна и свита на две, един мъж, болен от воднянка, както и десет прокажени. Лука разказва за ниския Закхей, който се покатерил на едно дърво, за да види Исус, а също за това как престъпникът, разпънат до Исус, се разкаял. (Лука 2:24; 7:11–17, 36–50; 8:2, 3; 10:38–42; 13:10–17; 14:1–6; 17:11–19; 19:1–10; 23:39–43)

Заслужава си да отбележим, че в Евангелието според Лука е споменато как добрият самарянин от притчата на Исус лекувал раните на пребития мъж. Очевидно, тъй като бил лекар, тези подробности от разказа на Исус били интересни за Лука и той записал как самарянинът използвал вино като антисептично средство и масло за облекчаване на болката, а също как превързал раните на мъжа. (Лука 10:30–37)

Другар на един затворник

Лука проявявал загриженост към апостол Павел. Когато Павел бил затворник в Кесария, римският управител Феликс наредил ‘да не се забранява на никого от неговите близки да му служи’. (Деяния 24:23) Очевидно Лука, ‘любимият лекар’, бил един от тези, които помагали на Павел. Вероятно това включвало и грижи за здравословното състояние на апостола, което не винаги било добро. (Колосяни 4:14; Галатяни 4:13)

Когато Павел се обърнал към императора, римският управител Фест го изпратил в Рим. Лука вярно го придружил в дългото пътуване до Рим и описал по жив начин корабокрушението, което преживели. (Деяния 24:27; 25:9–12; 27:1, 9–44) Докато бил под домашен арест в Рим, Павел бил вдъхновен от Бога да запише редица писма, в две от които споменава Лука. (Деяния 28:30; Колосяни 4:14; Филимон 24) Вероятно през този период, продължил две години, Лука написал книгата Деяния.

Несъмнено в дома на Павел в Рим кипяла усърдна дейност, свързана с духовните неща. Там Лука може би се виждал с други сътрудници на Павел, някои от които били Тихик, Аристарх, Марко, Юст, Епафрас и Онисим. (Колосяни 4:7–14)

Докато Павел бил затворник за втори път и усещал, че смъртта му наближава, верният и смел Лука бил до него, дори когато другите го изоставили. Той останал при Павел, въпреки че навярно така рискувал да загуби свободата си. Може би той записал следните думи на Павел: „Само Лука е при мене.“ Според преданието скоро след това Павел бил обезглавен. (2 Тимотей 4:6–8, 11, 16)

Лука проявявал самопожертвувателен дух и бил скромен. Той не се хвалел с образованието си, нито се стремял да привлече вниманието към себе си. Несъмнено той можел да посвети живота си на лекарската професия, но вместо това избрал да служи на делото на Царството. Нека като Лука всеотдайно да известяваме добрата новина и чрез смирената си служба да отдаваме слава на Йехова. (Лука 12:31)

[Блок на страница 19]

КОЙ БИЛ ТЕОФИЛ?

Както Евангелието според Лука, така и книгата Деяния на апостолите, са написани за Теофил. В своето евангелие Лука се обръща към него с думата „уважаеми“, или „достопочтени“ (СИ). (Лука 1:3) Това обръщение се използвало за много богати личности и за високопоставени лица в правителството на Рим. Апостол Павел се обърнал към римския управител Фест по подобен начин. (Деяния 26:25)

Очевидно Теофил чул посланието за Исус и се заинтересувал от него. Лука се надявал евангелието му да помогне на Теофил ‘да узнае напълно достоверността на нещата, на които вече бил поучаван устно’. (Лука 1:4)

Според Ричард Ленски, специалист, изследващ гръцката книжнина, е малко вероятно Теофил да е бил вярващ, когато Лука използвал обръщението „достопочтени“, защото „никъде в християнската литература ... брат християнин не е наричан с подобна почетна титла“. Когато по–късно пише книгата Деяния, Лука не използва това обръщение, а просто пише: „О, Теофиле.“ (Деяния 1:1) Ученият Ленски прави следния извод: „Когато Лука написал евангелието си за Теофил, този виден мъж все още не бил християнин, но много се интересувал от нещата, свързани с християнството. Когато обаче Лука му изпратил Деяния, Теофил вече бил християнин.“