Ние се придържаме изцяло към Библията, когато честваме Вечерята на Господаря, позната още като Господната вечеря, Тайната вечеря и Възпоменанието на Христовата смърт. (1 Коринтяни 11:20, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г. [РИ–1938]) За разлика от това в други вероизповедания има много учения и обичаи, свързани с това честване, които не са основани на Библията.

 На Вечерята на Господаря си припомняме жертвата на Исус Христос и показваме признателността си за нея. (Матей 20:28; 1 Коринтяни 11:24) Това честване не е някакво тайнство или религиозен обичай, чрез който можем да получим Божията благодат и прошка на греховете. a Според Библията греховете ни могат да бъдат опростени не чрез религиозни ритуали, а единствено чрез вяра в Исус. (Римляни 3:25; 1 Йоан 2:1, 2)

 Исус наредил на последователите си да отбелязват Вечерята на Господаря, но не пояснил колко често. (Лука 22:19) Някои смятат, че трябва да го правят всеки месец, а други — всяка седмица, всеки ден, няколко пъти на ден или колкото човек сметне за необходимо. Въпреки това е добре да обърнем внимание на някои факти.

 Исус установил Вечерята на Господаря в деня на еврейската Пасха и още на същия ден умрял. (Матей 26:1, 2) Това не било случайност. Писанието оприличава Исусовата жертва на пасхалното агне. (1 Коринтяни 5:7, 8) Пасхата се празнувала веднъж годишно. (Изход 12:1–6; Левит 23:5) По подобен начин християните през първи век чествали Възпоменанието на Христовата смърт веднъж в годината. b Свидетелите на Йехова следват този образец от Библията.

 Образецът, оставен от Исус, ни помага да определим не само колко често трябва да се отбелязва Възпоменанието, но и деня и часа на това събитие. Исус установил този празник след залез слънце на 14 нисан 33 г. според библейския лунен календар. (Матей 26:18–20, 26) Ние продължаваме да честваме Възпоменанието на тази дата всяка година, следвайки примера на християните през първи век. c

 Въпреки че през 33 г. 14 нисан бил петък, всяка година тази дата може да се падне в различен ден от седмицата. Ние определяме какъв ден ще се падне 14 нисан по метода, използван по времето на Исус, а не по метода, който се използва за съставянето на съвременния еврейски календар. d

 Когато за първи път бил отбелязан този празник, Исус използвал безквасен хляб и червено вино, които били останали от пасхалната вечеря. (Матей 26:26–28) Следвайки примера му, ние също използваме хляб без квас или подправки и чисто червено вино, а не гроздов сок или вино, което е било подсладено, подправено или подсилено с друг алкохол.

 Някои вероизповедания използват хляб с квас или мая. В Библията обаче квасът често символизира греха и покварата. (Лука 12:1; 1 Коринтяни 5:6–8; Галатяни 5:7–9) Затова единствено хлябът, в който няма квас или други подправки, е подходящ символ на безгрешното тяло на Христос. (1 Петър 2:22) Друг обичай, който не е основан на Библията, е заместването на виното с гроздов сок. Някои църкви правят това, тъй като забраняват употребата на алкохол, но това разбиране също е небиблейско. (1 Тимотей 5:23)

 Безквасният хляб и червеното вино, използвани на Възпоменанието, са символи на плътта и кръвта на Христос. Те не се превръщат по чудодеен начин в буквалното му тяло и кръв, нито се смесват с тях, както смятат някои. Нека да разберем от Библията защо това е така.

•   Ако заповядал на учениците си да пият кръвта му, Исус всъщност щял да ги подтикне да нарушат Божия закон за яденето на кръв. (Битие 9:4; Деяния 15:28, 29) Това обаче не е възможно, тъй като Исус никога не би наредил на другите да престъпят Божия закон относно светостта на кръвта. (Йоан 8:28, 29)

•   Ако в този момент апостолите наистина пиели кръвта на Исус, той нямало да каже, че тя „трябва да се пролее“. С тези думи той пояснил, че предстои да даде живота си в жертва. (Матей 26:28)

•   Жертвата на Исус била принесена „веднъж завинаги“. (Евреи 9:25, 26) Но ако по време на Вечерята на Господаря хлябът и виното се превръщат в плътта и кръвта му, тогава онези, които вземат от символите, отново и отново принасят Исус в жертва.

•   Исус казал: „Правете това като възпоменание за мене.“ Така той наредил на последователите си да помнят жертвата му, а не да я принасят отново. (1 Коринтяни 11:24)

 Онези, които вярват, че хлябът и виното се превръщат в буквалното тяло и кръв на Исус (транссубстанциация), се позовават на определени библейски стихове. Например в много преводи на Библията пише, че Исус казал за виното: „Това е Моята кръв.“ (Матей 26:28, РИ–1938) Въпреки това много уважавани библейски учени смятат, че глаголът „е“ не предава точно мисълта, която Исус искал да изрази. Според Жак Дюпон например по–подходящо е да се използва глаголът „представя“ или „символизира“. Следователно, както обикновено, Исус поучавал, използвайки метафори. (Матей 13:34, 35)

 Когато Свидетелите на Йехова честват Вечерята на Господаря, само някои от тях ядат от хляба и пият от виното. Защо?

 Въз основа на пролятата кръв на Исус Йехова Бог сключил „нов договор“, който заменил договора му с древния Израил. (Евреи 8:10–13) Хората, които участват в новия договор, вземат от символите на Възпоменанието. Но не всички християни участват в този договор, а само „онези, които са призовани“ по специален начин от Бога. (Евреи 9:15; Лука 22:20) Те ще управляват с Христос в небето и според Библията броят им е само 144 000 души. (Лука 22:28–30; Откровение 5:9, 10; 14:1, 3)

 За разлика от „малкото стадо“, както са наречени онези, призовани да управляват с Христос в небето, повечето от нас имат надежда да бъдат част от „голямото множество“, което ще живее вечно на земята. (Лука 12:32; Откровение 7:9, 10) Въпреки че не вземаме от символите, всички ние със земна надежда присъстваме на Възпоменанието, за да покажем благодарността си за жертвата на Исус. (1 Йоан 2:2)