Исус е вързан като престъпник и е отведен при Анна, който е бил първосвещеник, когато малкият Исус е удивил учителите в храма. (Лука 2:42, 47) По–късно някои от синовете на Анна са служили като първосвещеници, а сега неговият зет Каиафа заема тази позиция.

Докато Исус е в дома на Анна, Каиафа има време да свика Синедриона. Този съд се състои от 71 членове, сред които са първосвещеникът и други, които преди са изпълнявали тази служба.

Анна разпитва Исус „за учениците му и за ученията му“. Исус отвръща: „Аз говорих открито пред света. Винаги поучавах в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не говорих нищо тайно. Защо питаш мене? Питай онези, които чуха какво им говорих.“ (Йоан 18:19–21)

Един от стражите му удря плесница и казва укорително: „Така ли отговаряш на главния свещеник?“ Исус обаче знае, че не е направил нищо лошо, и заявява: „Ако казах нещо погрешно, докажи, че е погрешно, но ако е правилно, защо ме удряш?“ (Йоан 18:22, 23) Тогава Анна изпраща Исус при своя зет Каиафа.

Вече се е събрал целият Синедрион — настоящият първосвещеник, старейшините и книжниците. Те се срещат в дома на  Каиафа. Провеждането на такъв процес в нощта на Пасхата е незаконно, но това не им пречи да осъществят злия си замисъл.

Събралите се мъже едва ли са непредубедени. След като Исус е възкресил Лазар, Синедрионът е решил, че Исус трябва да умре. (Йоан 11:47–53) А само преди няколко дни религиозните водачи са се наговорили да го хванат и да го убият. (Матей 26:3, 4) Още преди да започне процесът, Исус вече е осъден на смърт!

Освен че са се събрали незаконно, главните свещеници и другите от Синедриона търсят хора, които да лъжесвидетелстват срещу Исус. Намират мнозина, чиито показания обаче си противоречат. Накрая се явяват двама, които твърдят: „Чухме го да казва: ‘Ще съборя този храм, построен от човешка ръка, и след три дни ще изградя друг, който няма да е построен от човешка ръка.’“ (Марко 14:58) Но дори техните думи си противоречат.

Каиафа пита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Не чуваш ли какво свидетелстват против тебе?“ (Марко 14:60) Исус не казва нищо относно фалшивото обвинение от хора, чиито истории не съвпадат. Затова първосвещеникът Каиафа прибягва до друга тактика.

Каиафа знае, че юдеите не търпят някой да твърди, че е Син на Бога. Преди, когато Исус е нарекъл Бога свой Баща, юдеите са искали да го убият, защото според тях той е „правил себе си равен на Бога“. (Йоан 5:17, 18; 10:31–39) Каиафа е наясно с това и лукаво пита Исус: „Заклевам те в живия Бог да ни кажеш дали ти си Христос, Божият син!“ (Матей 26:63) Разбира се, Исус е признавал, че е Божият син. (Йоан 3:18; 5:25; 11:4) Ако сега не го направи, може да излезе, че отрича да е Божият син и Христос. Затова Исус казва: „Аз съм. И вие ще видите Човешкия син, седящ отдясно на Силния и идващ с небесните облаци.“ (Марко 14:62)

Тогава Каиафа показно раздира дрехата си и възкликва: „Той богохулства! Защо са ни още свидетели? Ето, вие чухте богохулството. Какво мислите сега?“ Синедрионът издава несправедливата присъда: „Заслужава да умре!“ (Матей 26:65, 66)

След това започват да се подиграват на Исус и да го бият с юмруци. Други му удрят плесници и го заплюват. Покриват лицето му, удрят го и саркастично казват: „Ако си пророк, кажи ни кой те удари.“ (Лука 22:64) Божият син бива унижаван по време на един незаконен процес, провеждан през нощта!