Сутринта вече настъпва, когато Петър се отрича от Исус за трети път. Членовете на Синедриона са приключили лъжливия процес и са се разпуснали. В петък на разсъмване се събират отново вероятно за да придадат известна законност на среднощния процес. Исус е доведен пред тях.

Съдът отново настоява: „Ако си Христос, кажи ни“. Исус отговаря: „Дори да ви кажа, няма да повярвате. И ако ви задам въпрос, няма да ми отговорите“. Но той смело посочва, че е този, за когото е предсказано в Даниил 7:13, като казва: „От сега нататък Човешкият Син ще седи от дясната страна на Могъщия Бог“. (Лука 22:67-69; Матей 26:63)

Съдиите продължават: „Значи, ти ли си Божият Син?“. Исус отвръща: „Да, аз съм“. Това, изглежда, им е достатъчно, за да убият Исус по обвинение в богохулство. Те питат: „Защо са ни още доказателства?“. (Лука 22:70, 71; Марко 14:64) Тогава връзват Исус и го отвеждат при римския управител Понтий Пилат.

Юда Искариот вероятно вижда как водят Исус при Пилат. Когато разбира, че Исус е осъден, Юда изпитва угризения и отчаяние. Но вместо искрено да се разкае и да се обърне към Бога, той отива да върне 30-те сребърника. Юда казва на главните свещеници: „Извърших грях, като предадох невинен човек“. Но получава безсърдечен отговор: „Нас какво ни засяга? Това си е твой проблем!“. (Матей 27:4)

Юда хвърля 30-те сребърника в храма и извършва още един грях, като иска да се самоубие. Когато се опитва да се обеси, явно клонът, за който връзва въжето, се чупи. Тялото му пада върху скалите по-долу и се пръсва. (Деяния 1:17, 18)

Още е рано сутринта, когато отвеждат Исус в двореца на Понтий Пилат. Но юдеите, които  го водят, отказват да влязат. Те смятат, че контактът с езичниците ще ги омърси. Това ще ги направи недостойни да ядат храната, приготвена за 15 нисан, първия ден от Празника на безквасните хлябове, който се смята за част от периода на Пасхата.

Пилат излиза и ги пита: „В какво обвинявате този човек?“. Те отговарят: „Ако той не беше престъпник, нямаше да го доведем при теб“. Пилат може би смята, че се опитват да му окажат натиск, затова казва: „Вземете си го и го съдете по вашия закон“. Юдеите разкриват, че искат да убият Исус, и казват: „Ние нямаме право да убиваме“. (Йоан 18:29-31)

Всъщност, ако убият Исус по време на празника Пасха, вероятно ще предизвикат вълнение сред народа. Но ако накарат римляните да екзекутират Исус по политически обвинения, каквато власт римляните имат, тези юдеи ще избягат от отговорност пред народа.

Религиозните водачи не казват на Пилат, че са осъдили Исус за богохулство. Те съчиняват различни обвинения: „Установихме, че този човек [1] настройва народа ни срещу властта, [2] забранява да плащаме данъци на императора и [3] казва, че е Христос, царят“. (Лука 23:2)

Като римски управител, Пилат има основания да се притеснява от обвинението, че Исус се представя за цар. Затова пак влиза в двореца, вика Исус и го пита: „Ти ли си царят на юдеите?“. С други думи, той иска да знае дали Исус е нарушил закона на империята, като се е обявил за цар вместо императора. Вероятно за да разбере какво е чул Пилат за него, Исус отговаря: „Питаш ме, защото самият ти мислиш така, или защото другите са ти казали за мен?“. (Йоан 18:33, 34)

Признавайки, че не знае истината за Исус, но иска да я научи, Пилат отговаря: „Аз да не съм юдей?“. Той добавя: „Твоят народ и главните свещеници те доведоха при мен. Какво си направил?“. (Йоан 18:35)

Исус не се опитва да отклони основния въпрос дали е цар. Той отговаря по начин, който несъмнено много изненадва управителя Пилат.