Колко шокирани са жените, когато виждат, че гробницата е празна! Мария Магдалина изтичва при „Симон Петър и при ученика, когото Исус много обича“, апостол Йоан. (Йоан 20:2) Останалите жени пред гробницата виждат ангел. А вътре в нея има друг ангел „с дълга бяла дреха“. (Марко 16:5)

Единият от тях им казва: „Не се страхувайте. Знам, че търсите Исус, който беше прикован на стълб. Той не е тук, защото възкръсна, както беше казал. Елате да видите мястото, където беше тялото му. После бързо отидете да кажете на учениците му, че е възкръснал и отива в Галилея“. (Матей 28:5-7) „Разтреперени и силно развълнувани“, жените побягват да съобщят на учениците. (Марко 16:8)

Мария вече е намерила Петър и Йоан. Останала без дъх, тя съобщава: „Отнесли са Господаря от гробницата и не знаем къде са го положили“. (Йоан 20:2) Двамата апостоли се затичват към гробницата. Йоан е по-бърз и стига пръв. Той надниква вътре и вижда ленените превръзки, но остава отвън.

Когато пристига, Петър веднага влиза и вижда превръзките и плата, с който е била увита главата на Исус. След него влиза и Йоан и се уверява в думите на Мария. Въпреки казаното от Исус по-рано никой от тях не разбира, че той е възкръснал. (Матей 16:21) Те тръгват към къщи озадачени. Но Мария се е върнала до гробницата и остава там.

Междувременно другите жени отиват да кажат на учениците, че Исус е възкресен. Докато тичат към тях, Исус ги среща и им казва: „Здравейте!“. Те падат в краката му и му се покланят. Тогава той добавя: „Не се страхувайте!  Отидете и разкажете на братята ми, за да отидат в Галилея. Там ще ме видят“. (Матей 28:9, 10)

По-рано, когато е станало земетресението и са се появили ангелите, войниците „са се разтреперили и са се парализирали от страх“. След като се съвземат, те влизат в града и „съобщават на главните свещеници всичко, което се е случило“. После свещениците и старейшините на юдеите се събират и решават да подкупят войниците да крият истината и да обясняват следното: „Учениците му дойдоха през нощта и го откраднаха, докато спяхме“. (Матей 28:4, 11, 13)

Римските войници може да бъдат наказани със смърт, ако заспят на поста си, затова свещениците обещават: „Ако това [лъжата за заспиването] стигне до ушите на управителя, не се притеснявайте, ние ще му обясним всичко“. (Матей 28:14) Войниците вземат подкупа и правят както им казват свещениците. Така лъжливият слух, че тялото на Исус е било откраднато, се разнася сред юдеите.

Мария Магдалина все още скърби пред гробницата. Като надниква вътре, тя вижда два ангела в бели дрехи. Единият седи на мястото, където е била главата на Исус, а другият — на мястото на краката. Те я питат: „Защо плачеш?“. Мария отговаря: „Отнесли са Господаря ми и не знам къде са го положили“. Тя се обръща и вижда още някого. Той задава същия въпрос и добавя: „Кого търсиш?“. Мислейки си, че е градинарят, тя отвръща: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил и аз ще го взема“. (Йоан 20:13-15)

Всъщност Мария разговаря с възкресения Исус, но не разбира това. Когато обаче той ѝ казва „Мария!“, тя веднага го познава по начина, по който ѝ говори. Мария възкликва радостно „Равуни!“, което означава „Учителю!“. И понеже се страхува, че Исус ще се издигне на небето, тя се хваща за него. Затова той ѝ казва: „Не се дръж за мен, защото още не е време да се издигна при Бащата. Отиди при братята ми и им кажи: „Отивам при моя Баща и вашия Баща, при моя Бог и вашия Бог“. (Йоан 20:16, 17)

Мария побягва към мястото, където са събрани апостолите и другите ученици. Тя заявява „Видях Господаря!“ и им разказва какво се е случило, подобно на другите жени. (Йоан 20:18) Но тези думи им се струват „глупости“. (Лука 24:11)