Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

 86 ГЛАВА

Изгубеният син се завръща

Изгубеният син се завръща

ЛУКА 15:11–32

  • ПРИТЧАТА ЗА ИЗГУБЕНИЯ СИН

Исус разказва притчите за изгубената овца и изгубената драхма вероятно докато още е в Перея на изток от река Йордан. Поуката и от двете е да се радваме, когато един грешник се разкае и се върне при Бога. Фарисеите и книжниците са упрекнали Исус, че приема такива хора. Но дали научават нещо от двете притчи? Разбират ли как небесният ни Баща гледа на разкайващите се грешници? Сега Исус разказва затрогваща притча, която набляга на същата важна поука.

Притчата е за един баща, който има двама синове, като по–малкият е главният герой. Фарисеите и книжниците, както и другите, които я чуват, могат да се поучат от по–малкия син. Но не бива да се пренебрегват и бащата и по–големият син, защото тяхната нагласа също е поучителна. Затова нека мислим и за тримата, докато разглеждаме притчата.

Исус започва: „Един човек имаше двама синове. И по–младият каза на баща си: ‘Татко, дай ми каквото ми се полага от имота.’ И бащата раздели състоянието си между тях.“ (Лука 15:11, 12) Обърни внимание, че синът не иска наследството си, защото бащата е починал. Той е жив. Синът иска своя дял сега, за да е независим и да прави с него каквото си поиска. И какво е то?

„След няколко дни — обяснява Исус — по–младият син събра всичко свое, замина за далечна страна и там пропиля имота си, водейки разпуснат живот.“ (Лука 15:13) Вместо да остане в сигурния си дом при своя грижовен баща, той отива в друга страна. Там пропилява цялото си наследство за плътски удоволствия. Тогава изпада в тежко положение, както разказва Исус:

„След като изхарчи всичко, в онази страна настъпи жесток глад и той започна да живее в лишение. И отиде и склони  един от гражданите на онази страна да го вземе на работа, и той го изпрати в своите земи да пасе свине. И искаше да се нахрани с рожковите, които ядяха свинете, но никой не му даваше нищо.“ (Лука 15:14–16)

Той трябва да пасе свине, а според Божия закон те са нечисти животни. Освен това гладува и стига дотам, че иска да яде храната на животните. Изпаднал в отчаяние и в това плачевно състояние, той „се опомня“. Какво прави? Казва си: „Колко много наемни работници на моя баща имат хляб в изобилие, а аз тук умирам от глад! Ще си тръгна, ще отида при баща си и ще му кажа: ‘Татко, съгреших против небето и против тебе. Не съм достоен вече да се наричам твой син. Вземи ме като един от наемните си работници.’“ Тогава той тръгва и отива при баща си. (Лука 15:17–20)

Как ще реагира баща му? Ще се нахвърли ли гневно върху него да му се кара, че е било глупаво да напусне дома? Или ще го посрещне безразлично и студено? Какво щеше да направиш ти? Ами ако това беше твоят син или дъщеря?

 ИЗГУБЕНИЯТ СИН Е НАМЕРЕН

Исус описва какво изпитва и прави бащата: „Още докато беше далече, баща му го видя и го съжали, затича се и го прегърна и целуна нежно.“ (Лука 15:20) Дори да е чул за разпуснатия живот на сина си, бащата го приема обратно. Дали юдейските водачи, които твърдят, че познават Йехова и му се покланят, ще видят от този пример какво изпитва небесният ни Баща към разкайващите се грешници? И дали ще признаят, че Исус показва същото отношение?

От тъжния и отчаян вид на сина си прозорливият баща вероятно вижда, че той се разкайва. И все пак любещо отива да го поздрави и така на сина му е по–лесно да признае греховете си. Исус разказва: „Тогава синът му каза: ‘Татко, съгреших против небето и против тебе. Не съм достоен вече да се наричам твой син. Вземи ме като един от наемните си работници.’“ (Лука 15:21)

Бащата заповядва на робите си: „Бързо, донесете най–хубавата дълга дреха и го облечете с нея, сложете на ръката му пръстен и обуйте краката му със сандали! Доведете и угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим, защото този мой син беше мъртъв и се върна към живот, беше изгубен и се намери.“ И всички започват „да се веселят“. (Лука 15:22–24)

Междувременно по–големият син е на нивата. Исус казва: „Като се прибираше и се приближи до къщата, чу музика и танци. Затова повика един от служителите и го попита какво става. Той му отговори: ‘Брат ти дойде и баща ти заколи угоеното теле, защото той се върна при него жив и здрав.’ Тогава той се разгневи и не искаше да влезе вътре. А баща му дойде отвън и му се молеше да влезе. Той се обърна към баща си с думите: ‘Ето, толкова  години ти робувам и нито веднъж не престъпих заповедите ти, а ти не ми даде дори едно яре, за да се повеселя с приятелите си. Но веднага щом си дойде този твой син, който изяде състоянието ти с блудниците, ти заколи угоеното теле за него.’“ (Лука 15:25–30)

Кой подобно на този син критикува Исус за вниманието и милостта му към обикновените хора и грешниците? Книжниците и фарисеите. Именно заради техните нападки Исус разказва тази притча. Разбира се, всеки, който недоволства срещу милостта на Бога, трябва да вземе присърце поуката от притчата.

Исус завършва разказа си с молбата на бащата към по–големия му син: „Сине, ти винаги си бил с мене и всичко, което имам, е твое, но трябваше да се веселим и да се радваме, защото този твой брат беше мъртъв и се върна към живот, беше изгубен и се намери.“ (Лука 15:31, 32)

В притчата не се разкрива какво прави в крайна сметка големият син. Но след Исусовата смърт и възкресение „голямо множество свещеници започват да се подчиняват на вярата“. (Деяния 6:7) Сред тях може да са именно някои от слушателите на тази въздействаща притча. Дори те могат да се опомнят, да се разкаят и да се върнат при Бога.

От този ден нататък учениците на Исус трябва да вземат присърце някои основни поуки от притчата. Една от тях е колко е мъдро да останем на сигурно място в Божия народ под грижите на своя Баща, който ни обича, вместо да се отклоняваме към изкушаващи удоволствия в „далечна страна“.

Друга поука е, че ако някой се отклони от Божия път, трябва смирено да се върне при нашия Баща, за да се радва отново на одобрението му.

Още една поука можем да извлечем, като сравним готовността на бащата да приеме сина си и да му прости със студенината и враждебността на по–големия брат. Ясно е, че Божиите служители искат да простят на онзи, който се е отклонил, но искрено се разкайва и се връща в „къщата“ на Баща си, и да го приемат сърдечно. Нека се радваме, че нашият брат, който е бил „мъртъв, се е върнал към живот“, и който е бил „изгубен, се е намерил“.