Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Колко обичам аз твоя закон!“

„Колко обичам аз твоя закон!“

„Колко обичам аз твоя закон!“

„Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.“ — Псалм 119:97.

1, 2. (а) В каква ситуация се намирал вдъхновеният от Бога писател на 119 псалм? (б) Как реагирал той, и защо?

ПИСАТЕЛЯТ на 119 псалм имал сериозно изпитание. Самонадеяни врагове, които не зачитали Божия закон, му се присмивали и го клеветели. Първенците заговорничели против него и го преследвали. Той бил заобиколен от нечестиви хора и животът му бил в опасност. Затова ‘душата му се топяла от тъга’. (Псалм 119:9, 23, 28, 51, 61, 69, 85, 87, 161) Въпреки това изпитание псалмистът пял: „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.“ (Псалм 119:97)

2 Можем да се запитаме: „В какъв смисъл Божиите закони били източник на утеха за псалмиста?“ Това, което го подкрепяло, била неговата увереност, че Йехова се интересува от него. Въпреки трудностите, които му създавали противниците, той бил щастлив, защото знаел каква полза носи прилагането на тези закони. Той съзнавал, че Йехова се отнася милостиво към него. Нещо повече, прилагането на Божиите закони правело псалмиста по–мъдър от враговете му и дори запазило живота му. Като се подчинявал на тези закони, той имал душевен мир и чиста съвест. (Псалм 119:1, 9, 65, 93, 98, 165)

3. Защо за християните днес е предизвикателство да живеят според Божиите стандарти?

3 Някои от Божиите служители днес също преживяват изтощителни изпитания на вярата. Ние може да не сме в застрашаваща живота ситуация като псалмиста, но живеем в „кризисни времена, трудни за справяне“. Много хора, с които се срещаме в ежедневието си, не държат на духовните ценности — техните цели са егоцентрични и материалистични, нагласата им е арогантна и непочтителна. (2 Тимотей 3:1–5) Младите християни често трябва да устояват на предизвикателствата спрямо моралната си безкомпромисност. В такава среда може да е трудно да запазим любовта си към Йехова и към праведността. Как можем да се предпазим от вредното ѝ влияние?

4. Как псалмистът показал, че цени Божиите закони, и трябва ли християните да правят същото?

4 Това, което помогнало на псалмиста да устои на натиска, е, че отделял време да изучава внимателно Божиите закони и да размишлява върху тях. Така той ги обикнал. Всъщност, почти всеки стих от 119 псалм споменава някой аспект от законите на Йехова. * Християните в днешно време не са подчинени на Моисеевия закон, който Бог дал на древните израилтяни. (Колосяни 2:14) Но принципите, изразени в него, са от полза и днес. Тези принципи носели утеха на псалмиста. Те могат да носят утеха и на Божиите служители, които се борят с трудностите на съвременния живот.

5. Кои аспекти от Моисеевия закон ще разгледаме?

5 Нека да видим какво насърчение можем да получим от три аспекта на Моисеевия закон — законът за сабат, уредбата за паберкуването и заповедта, забраняваща пожелаването на чуждото. Във всеки един от случаите ще установим, че разбирането на принципите, които са залегнали в тези закони, е много важно, ако искаме да се справяме с трудностите на нашето време.

Да удовлетворяваме духовните си нужди

6. Какви основни потребности имат всички хора?

6 Хората са създадени с много потребности. Например, за да бъде физически здрав, всеки човек се нуждае от храна, вода и подслон. Но той трябва да се грижи също за ‘духовните си нужди’ — не може да бъде истински щастлив, ако не прави това. (Матей 5:3) Йехова смята удовлетворяването на тази вродена нужда за толкова важно, че заповядал на своя народ да преустановява обичайните си дейности за един цял ден всяка седмица, така че да обръща внимание на духовните неща.

7, 8. (а) Как Бог показал разликата между деня на сабат и другите дни от седмицата? (б) Каква била целта на закона за сабат?

7 Законът за сабат подчертавал колко е важно да се отделя време за духовни занимания. За първи път думата „сабат“ се споменава в Библията във връзка с манната в пустинята. На израилтяните било казано, че трябва да събират този осигуряван по чудодеен начин хляб шест дни. На шестия ден трябвало да събират „хляб за два дена“, тъй като на седмия ден нямало такъв хляб. Седмият ден щял да бъде „свята почивка Господу“, по време на която всеки трябвало да седи на мястото си. (Изход 16:13–30) В една от Десетте заповеди се казва, че на сабат не бива да се извършва никаква работа. Този ден бил свят. Ако някой не спазвал тази заповед, наказанието било смърт. (Изход 20:8–11; Числа 15:32–36)

8 Законът за сабат показвал загрижеността на Йехова към физическото и духовното благополучие на неговия народ. „Денят на сабат започна да съществува заради човека“ — казал Исус. (Марко 2:27) Този ден не само позволявал на израилтяните да си починат, но им давал възможност да се приближат до своя Създател и да проявят любовта си към него. (Второзаконие 5:12) Това бил ден, посветен изцяло на духовните интереси. Членовете на семейството участвали заедно в поклонението, молели се и размишлявали върху Божия Закон. Уредбата за сабат предпазвала израилтяните от това да посвещават цялото си време и сили на материалистични стремежи. Денят на сабат им напомнял, че взаимоотношенията им с Йехова са най–важното нещо в техния живот. Исус повторил този неизменен принцип, когато казал: „Записано е: ‘Не само с хляб ще живее човек, но и с всяка дума, която излиза от устата на Йехова.’“ (Матей 4:4)

9. Какво могат да научат християните от закона за сабат?

9 От служителите на Бога вече не се изисква да спазват буквална 24–часова сабатна почивка. Уредбата за сабат обаче е от интерес за нас не само от историческа гледна точка. (Колосяни 2:16) Нима тя не е напомняне, че ние също трябва да даваме предимство на духовните неща? Дейностите, свързани с нашето поклонение, не бива да бъдат засенчвани от дейности, свързани с материалните неща или със забавленията. (Евреи 4:9, 10) Затова е добре да се запитаме: „Какво е на първо място в моя живот? Дали давам предимство на изучаването, молитвата, присъствието на християнските събрания и споделянето на добрата новина за Царството с другите? Или други интереси изместват тези дейности на по–заден план?“ Ако поставяме духовните интереси на първо място, Йехова ни уверява, че ще имаме всички необходими неща за живота. (Матей 6:24–33)

10. Каква полза ще извлечем, ако отделяме време за духовните неща?

10 Времето, прекарано в изучаване на Библията и основаните на нея издания, както и задълбоченият размисъл върху тяхното послание, ни помагат да се приближим до Йехова. (Яков 4:8) Сюзън, която преди около 40 години започнала редовно да отделя време, за да изучава Библията, признава, че в началото не ѝ било интересно. Даже ѝ било трудно. Но колкото повече четяла, толкова повече ѝ харесвало. Сега, ако по някаква причина тя пропусне личното си изучаване, то ѝ липсва. Сюзън казва: „Изучаването ми помогна да опозная Йехова като Баща. Мога да му се доверя, да разчитам на него и свободно да се обърна в молитва към него. Забележително е колко много Йехова обича служителите си, как се грижи лично за мене и как ми помага.“ Да, ако редовно се грижим за духовните си нужди, ние също можем да изпитаме истинска радост!

Божият закон за паберкуването

11. Как действала уредбата за паберкуването?

11 Вторият аспект от Моисеевия закон, който отразява загрижеността на Бога към неговия народ, е правото на паберкуване. Йехова наредил, когато един земеделец в Израил прибира реколтата от нивата си, да позволи на бедните да съберат онова, което е останало след жътварите. Земеделците не бивало да жънат краищата на нивите си напълно, нито да събират паберки от лозето или от маслиновите дървета. Ако някои снопове жито по невнимание били оставени на нивата, те не бивало да се вземат. Това била любеща уредба в полза на бедните, чужденците, сираците и вдовиците. Вярно е, че паберкуването изисквало усърдна работа от тяхна страна, но благодарение на това, нямало да им се налага да просят. (Левит 19:9, 10; Второзаконие 24:19–22; Псалм 37:25)

12. Каква възможност давала на земеделците уредбата за паберкуването?

12 Законът за паберкуването не определял точно каква част от реколтата трябвало да оставят земеделците за бедните. Те сами можели да определят колко широки да бъдат неожънатите краища на нивите им. Така тази уредба учела израилтяните на щедрост. Тя давала възможност на земеделците да проявят признателността си към Йехова, който бил източникът на тяхната реколта, и да бъдат ‘милостиви към сиромаха’, с което да ‘покажат почит към Създателя си’. (Притчи 14:31) Вооз е един такъв пример. Той искал да се увери, че Рут, една вдовица, която събирала паберки в неговите ниви, ще събере достатъчно количество зърно. Йехова изобилно възнаградил Вооз за неговата щедрост. (Рут 2:15, 16; 4:21, 22; Притчи 19:17)

13. На какво ни учи древният закон за паберкуването?

13 Принципът, залегнал в закона за паберкуването, не се е променил. Йехова очаква от своите служители да бъдат щедри, особено към бедните. Колкото по–щедри сме, толкова повече благословии ще имаме. „Давайте и хората ще ви дават — казал Исус. — Ще изсипват в гънките на пазвата ви добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена. Защото с каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас в замяна.“ (Лука 6:38)

14, 15. Как можем да проявяваме щедрост, и каква ще бъде ползата за нас самите и за онези, на които помагаме?

14 Апостол Павел ни подканил да „вършим каквото е добро спрямо всички, но най–вече спрямо онези, които са свързани с нас във вярата“. (Галатяни 6:10) Следователно ние трябва да сме загрижени за това събратята ни християни да получат духовна помощ, когато вярата им е поставена на изпитание. Но може би те имат нужда и от практична помощ, например за да отидат до Залата на Царството или да напазаруват. Има ли в твоя сбор възрастни хора, болни или такива, които не могат да излизат от вкъщи, които ще се радват да ги насърчиш с посещението си или да им помогнеш по някакъв друг начин? Ако се стараем да обръщаме внимание на нуждите на другите, тогава Йехова може да ни използва, за да отговори на молитвите им. Макар че да се грижим един за друг е християнско задължение, този, който оказва помощ, също има полза. Проявата на искрена любов към събратята ни по вяра е източник на голяма радост и дълбоко удовлетворение и ни носи одобрението на Йехова. (Притчи 15:29)

15 Друг важен начин, по който християните проявяват неегоистична нагласа, е, като отделят от своето време и сили, за да говорят за Божиите цели. (Матей 28:19, 20) Всеки един, който е имал радостта да помогне на някого да отдаде живота си на Йехова, е изпитал истинността на думите на Исус: „Повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да получаваш.“ (Деяния 20:35)

Да внимаваме да не пожелаваме чуждото

16, 17. Какво забранява десетата заповед, и защо?

16 Третият аспект, който ще разгледаме от Божия Закон, даден на израилтяните, е десетата заповед, която забранява пожелаването на чуждото. Тя гласи: „Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.“ (Изход 20:17) Никой човек не може да наложи такава заповед, защото никой не може да чете в сърцата на хората. Тази заповед издигала Закона на по–високо ниво от човешкото правосъдие. Чрез нея всеки израилтянин бил наясно, че е отговорен пряко пред Йехова, който познава склонностите на сърцето. (1 Царе 16:7) Освен това тази заповед стига до самия корен на много незаконни действия. (Яков 1:14)

17 Заповедта, забраняваща пожелаването на чуждото, насърчавала служителите на Бога да не проявяват материалистична нагласа и алчност, и да не се оплакват от положението си в живота. Тя ги предпазвала също от изкушението да извършат кражба или неморалност. Винаги ще има хора, на чиито материални притежания ще се възхищаваме, или които по един или друг начин ще изглежда, че имат повече успех от нас. Ако не успеем да овладеем мисленето си в такава ситуация, може да се почувстваме нещастни и да започнем да завиждаме на другите. Библията казва, че алчността е проява на ‘извратен ум’. За нас би било добре да сме далеч от такава нагласа. (Римляни 1:28–30)

18. Какъв дух преобладава в света днес, и какви може да са отрицателните последствия от него?

18 Духът, който преобладава в света днес, поощрява към материализъм и надпревара. Чрез рекламата търговската система събужда в нас желания за нови продукти. В нея често се съдържа идеята, че ако не си ги купим, няма да бъдем щастливи. Това е точно този дух, който Законът на Йехова осъжда. Подобен дух отразява и желанието да преуспееш в живота на всяка цена и да натрупаш богатство. Апостол Павел ни предупреждава: „Онези, които са решили да станат богати, попадат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни желания, които причиняват унищожение и гибел на човеците. Защото любовта към парите е коренът на всякакви зли неща и като развиха тази любов, някои се отклониха от вярата и си причиниха много страдания.“ (1 Тимотей 6:9, 10)

19, 20. (а) Какви неща имат истинска стойност за онзи, който обича законите на Йехова? (б) Какво ще бъде разгледано в следващата статия?

19 Онези, които обичат Божиите закони, разбират опасността от материалистичния дух и са предпазени от него. Псалмистът например се молел на Йехова: „Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, а не към сребролюбие. Законът на Твоите уста е за мене по–желателен от хиляди злато и сребро.“ (Псалм 119:36, 72) Ако сме убедени в истинността на тези думи, това ще ни помогне да запазим уравновесена нагласа, така че да избегнем капаните на материализма, алчността и недоволството от обстоятелствата ни в живота. „Предаността към Бога“, а не трупането на материални притежания, е ключът към най–голямата печалба. (1 Тимотей 6:6)

20 Принципите, залегнали в Закона, който Йехова чрез Моисей дал на древния израилски народ, са толкова ценни в днешните трудни времена, колкото били и тогава. Колкото повече ги прилагаме в живота си, толкова по–добре ще ги разбираме, повече ще ги обичаме и ще бъдем по–щастливи. От Закона можем да извлечем много ценни поуки. Ярки примери за тяхната стойност са животът и преживяванията на библейските персонажи. Някои от тях ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Бележки под линия]

^ абз. 4 Освен в четири от 176–те стиха на този псалм, в останалите се споменават заповедите на Йехова, неговите съдебни решения, закони, правила, повеления, напомняния, пътища и думи.

Как би отговорил?

• Защо писателят на 119 псалм обичал законите на Йехова?

• Какво могат да научат християните от уредбата за сабат?

• Каква дълготрайна стойност има Божият закон за паберкуването?

• Как заповедта, забраняваща пожелаването на чуждото, ни предпазва?

[Въпроси]

[Снимка на страница 21]

На какво наблягал законът за сабат?

[Снимка на страница 23]

На какво ни учи законът за паберкуването?