Изход 16:1-36
16 После те тръгнаха от Елим.+ И на петнайсетия ден от втория месец след като излезе от Египет, цялото множество на синовете на Израил стигна до пустинята Син,+ която се намира между Елим и Синай.
2 И цялото множество на синовете на Израил недоволстваше срещу Моисей и Аарон в пустинята,+
3 като синовете на Израил им казваха: „Да бяхме умрели+ от ръката на Йехова в Египет, където седяхме край котлите с месо+ и ядяхме хляб до насита, но вие ни доведохте в тази пустиня, за да умре от глад целият този сбор.“+
4 Тогава Йехова каза на Моисей: „Ето, ще ви изпратя от небесата дъжд от хляб.+ И нека всеки ден хората да излизат и да събират колкото им е необходимо,+ за да ги подложа на изпитание и да видя дали ще живеят* според моя закон, или не.+
5 И на шестия ден+ нека приготвят онова, което ще донесат, и донесеното нека бъде двойно повече от онова, което събират всеки ден.“+
6 След това Моисей и Аарон казаха на всички синове на Израил: „Тази вечер ще разберете, че Йехова е онзи, който ви изведе от Египет.+
7 А на сутринта ще видите славата на Йехова,+ защото Йехова чу как недоволствате срещу него. Та кои сме ние, че да недоволствате срещу нас?“
8 И Моисей продължи: „Тази вечер Йехова ще ви даде да ядете месо, а на сутринта ще ви даде хляб до насита. Защото Йехова чу вашето недоволство, чу как недоволствате срещу него. И кои сме ние? Вие недоволствате не срещу нас, а срещу Йехова.“+
9 И Моисей каза на Аарон: „Кажи на цялото множество на синовете на Израил: ‘Елате пред Йехова, защото той чу как недоволствате.’“+
10 И когато Аарон каза това на цялото множество на синовете на Израил, те се обърнаха с лице към пустинята, и ето, славата на Йехова се появи в облака.+
11 И Йехова каза още на Моисей:
12 „Чух как синовете на Израил недоволстват.+ Затова им кажи следното: ‘Във времето на вечерния здрач* ще ядете месо и на сутринта ще бъдете наситени с хляб.+ И ще знаете, че аз съм Йехова, вашият Бог.’“+
13 И ето, вечерта долетяха пъдпъдъци+ и покриха стана, а на сутринта около стана беше паднала роса.+
14 Когато росата се изпари, по повърхността на пустинята имаше нещо като ситни зрънца,+ ситни като скреж+ по земята.
15 Когато го видяха, синовете на Израил започнаха да се питат един другиго „Какво е това?“, понеже не знаеха какво е то. И Моисей им каза: „Това е хлябът, който Йехова ви дава за храна.+
16 Ето какво заповядва Йехова: ‘Събирайте от него толкова, колкото можете да изядете. Събирайте по един омер*+ на човек, според броя на душите, които са в шатъра на всеки един от вас.’“
17 И синовете на Израил направиха така. Те отидоха да събират и някои събраха много, а други малко.
18 Когато го измериха с омер, онзи, който беше събрал много, нямаше излишък, и онзи, който беше събрал малко, нямаше недостиг.+ Всеки събра толкова, колкото можеше да изяде.
19 Тогава Моисей им каза: „Никой да не оставя нищо от събраното до сутринта!“+
20 Но те не послушаха Моисей. Когато някои хора оставиха част от събраното до сутринта, в него се завъдиха червеи и то се вмириса.+ Затова Моисей се възмути от тях.+
21 И всяка сутрин+ израилтяните събираха толкова, колкото всеки можеше да изяде. И когато слънцето напичаше, останалото се разтопяваше.
22 А на шестия ден израилтяните събраха двойно повече хляб,+ по два омера на човек. И всичките предводители на израилтяните дойдоха и съобщиха това на Моисей.
23 Тогава той им каза: „Ето какво казва Йехова: ‘Утре ще бъде съботен празник, свята събота*, посветена на Йехова!+ Каквото искате да изпечете, изпечете, и каквото искате да сготвите, сгответе,+ а каквото остане, отделете за себе си и го пазете до следващата сутрин.’“
24 И те запазиха останалото до сутринта, точно както беше заповядал Моисей. И то не се беше вмирисало и в него нямаше червеи.+
25 Тогава Моисей каза: „Яжте това днес, защото днес е събота,+ посветена на Йехова. Днес няма да го намерите по полето.
26 Шест дни ще събираш хляб, но седмият ден ще бъде събота.+ Тогава няма да го има.“
27 На седмия ден обаче някои хора излязоха да събират хляб, но не намериха нищо.
28 Затова Йехова каза на Моисей: „Докога ще отказвате да спазвате моите заповеди и закони?+
29 Не забравяйте, че Йехова ви даде съботата.+ Затова на шестия ден ви дава хляб за два дни. Всеки нека остане там, където е.+ Нека на седмия ден никой не напуска мястото си!“
30 И на седмия ден народът спазваше събота.+
31 И израилтяните нарекоха тази храна „манна“*. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус беше като питка с мед.+
32 Тогава Моисей каза: „Ето какво заповядва Йехова: ‘Вземете един омер манна и я пазете през всички свои бъдещи поколения,+ за да видят потомците ви хляба, който ви дадох да ядете в пустинята, когато ви изведох от Египет.’“+
33 И Моисей каза на Аарон: „Вземи един съд, напълни го с един омер манна и го сложи пред Йехова, за да бъде пазен през всички бъдещи поколения.“+
34 И Аарон сложи съда с манната пред свидетелството*,+ за да бъде пазен, точно както Йехова беше заповядал на Моисей.
35 И синовете на Израил ядоха манна четирийсет години,+ докато не дойдоха в земята, която беше населена.+ Те ядоха манна, докато не дойдоха до границата на ханаанската земя.+
36 А един омер е една десета част от една ефа*.
Бележки под линия
^ Буквално: „ще ходят“.
^ Буквално: „Между двете вечери“. Виж Из 12:6, бел. под линия.
^ Един омер е равен на около 2,2 л.
^ На еврейски: „шаба̀т“. Еврейският глагол, от който произлиза думата „шабат (сабат)“, означава „почивам, прекратявам дейност, преставам да върша нещо“. Съботата при юдеите е седмият ден от седмицата и започва от петък вечерта, от залеза на слънцето, и продължава до събота вечерта, до залеза на слънцето. От еврейската дума „шабат“ през гръцки език идва българската дума „събота“.
^ Думата „манна“ вероятно произлиза от еврейския израз „ман ху“, който означава „Какво е това?“. Виж Из 16:15.
^ Явно тук „свидетелството“ се отнася за сандък, в който били пазени важни документи.
^ Една ефа е равна на 22 л.
