Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали апостолските отци следвали апостолите?

Дали апостолските отци следвали апостолите?

 Дали апостолските отци следвали апостолите?

ДО НАЧАЛОТО на втори век чистите води на християнската истина вече били отровени от лъжливи учения. Точно както се казвало в едно вдъхновено от Бога пророчество, след смъртта на апостолите някои християни изоставили истината и се обърнали към „лъжливите приказки“. (2 Тимотей 4:3, 4) Около 98 г. Йоан, единственият апостол, който все още бил жив по това време, предупредил верните християни да се пазят от лъжливи учения и от хора, „които се опитват да [ги] заблудят“. (1 Йоан 2:26; 4:1, 6)

Скоро след това някои мъже, които станали известни като апостолски отци, се опитали да окажат влияние на християнския сбор чрез своите писмени трудове. Как гледали те на религиозните лъжи? Дали се вслушали в записаното под вдъхновение предупреждение на апостол Йоан?

 Кои били апостолските отци?

Апостолските отци били хора, които писали религиозни произведения и вероятно познавали някой от апостолите на Исус или били учени от последователи на апостолите. Тези мъже живели в периода от края на първи до средата на втори век. * Някои от тях били Климент Римски, Игнатий Антиохийски, Папий Йераполски и Поликарп от Смирна. Техни съвременници били и неизвестните автори на трудовете, познати като „Дидахи“, „Посланието на Варнава“, „Мъченичеството на Поликарп“ и второто послание на Климент.

Днес е трудно да се определи до каква степен ученията на апостолските отци съответствали на ученията на Исус. Тези мъже несъмнено се стремели да запазят или подкрепят определено течение в християнството. Те осъждали идолопоклонството и разпуснатия морал и вярвали, че Исус е Синът на Бога и че е бил възкресен. Но те не могли да възпрат надигащото се като вълна отстъпничество, а някои от тях дори допринесли за навлизането му в сбора.

Дали измененията били незначителни

Някои т.нар. християни от ранните векове всъщност се отклонили от ученията на Христос и неговите апостоли. Например противно на онова, което Исус установил по време на Вечерята на Господаря, позната като Тайната вечеря, авторът на „Дидахи“ препоръчал виното да се подава преди хляба. (Матей 26:26, 27) Писателят твърдял също, че ако нямало на разположение голямо количество вода за покръстване чрез цялостно потапяне, би било достатъчно само да се излее вода върху главата на човека, който бивал покръстван. (Марко 1:9, 10; Деяния 8:36, 38) В същото произведение християните били насърчени да спазват ритуали като задължителното постене два пъти в седмицата и повтарянето на молитвата „Отче наш“ точно три пъти на ден. (Матей 6:5–13; Лука 18:12)

Игнатий, от своя страна, поучавал, че християнският сбор трябва да бъде организиран по нов начин — да има само един епископ, който да поеме ръководството като „наместник на Бога“. Епископът щял да упражнява власт над много духовници. Тези нови идеи проправили пътя и на други небиблейски учения. (Матей 23:8, 9)

Преувеличения, мъченичество и идолопоклонство

Тъй като вярвали в митични и преувеличени разкази, някои от апостолските отци потъвали още по–дълбоко в океана от заблуди. Папий жадувал за истината и се позовавал на Християнските гръцки писания. Той обаче смятал, че по време на предсказаното Хилядолетно управление на Христос лозите ще имат по 10 000 клони, всеки клон ще има по 10 000 разклонения, всяко разклонение ще има по 10 000 филиза, всеки филиз ще ражда по 10 000 грозда, всеки грозд ще има по 10 000 зърна и от всяко зърно ще се добива по 1000 литра вино.

Поликарп бил готов да умре като мъченик, вместо да се отрече от християнската си вяра. Според сведенията той бил учен  от апостолите и от хора, които познавали Исус. Поликарп цитирал от Библията и явно се стремял да живее според християнските принципи.

Предаността на някои хора към Поликарп обаче граничела с идолопоклонство. В произведението „Мъченичеството на Поликарп“ се казва, че след неговата смърт „вярващите“ ревностно настоявали да получат тленните му останки. Те смятали костите му за „по–ценни от най–изящните скъпоценности и по–пречистени от златото“. Ясно е, че по онова време отровата на заблудата прониквала все по–дълбоко в християнския сбор.

Апокрифни текстове

Някои апостолски отци приемали за боговдъхновени определени текстове, които не били част от Библията. Един от тях бил Климент Римски, който цитирал от апокрифните книги „Премъдрост“ и „Иудит“. Авторът на „Посланието на Поликарп“ се позовал на „Книгата на Товит“ в подкрепа на твърдението, че човек може да се избави от смъртта, като дава милостиня на бедните.

През втори век чрез фалшиви евангелия се разпространявали неверни разкази за живота на Исус, а отците ги смятали за достоверни и често цитирали от тях. Игнатий например цитирал от т.нар. „Евангелие на евреите“. Един източник казва следното относно Климент Римски: „Изглежда Климент познава Христос не от евангелията, а от неканоничните писания.“

Вълна от заблуди

Като обяснявали християнската вяра чрез митове, мистични идеи и философии, апостолските отци позволили огромна вълна от лъжливи учения да залее християнския сбор. Например Климент се позовал на мита за феникса като доказателство за възкресението. Легендарната птица феникс, за която се казвало, че след като изгаря, се възражда от собствената си пепел, била свързана с култа към слънцето в египетската митология.

Друг писател, който изопачил библейската истина, бил авторът на „Посланието на Варнава“. В своя труд той разглеждал Моисеевия закон просто като една алегория. Според него чистите животни, или тези, които преживят и имат раздвоени копита, представят хората, които размишляват върху Божието Слово. Писателят твърдял, че раздвоените копита били символ на това, че праведният човек „живее в този свят“ и същевременно очаква небесния живот. Подобни тълкувания не се основават на Писанието. (Левит 11:1–3)

Свидетелството на апостол Йоан

През първи век апостол Йоан отправил следното предупреждение: „Любими мои, не вярвайте на всяко вдъхновено изказване, а проверявайте вдъхновените изказвания, за да видите дали произхождат от Бога, защото в света се появиха много лъжливи пророци.“ (1 Йоан 4:1) Колко навременни били тези думи!

До края на първи век много т.нар. християни вече били изоставили ученията на Исус и на неговите апостоли. Вместо да се противопоставят на надигащото се като вълна отстъпничество, апостолските отци улеснили навлизането му в християнския сбор. Те отровили истината с лъжливи учения. Апостол Йоан казал относно такива личности: „Всеки, който отива прекалено далече и не остава в учението на Христос, не е в единство с Бога.“ (2 Йоан 9) За всички, които искрено търсели библейската истина, това вдъхновено от Бога предупреждение било напълно ясно. Можем да кажем същото и за нашето време.

[Бележка под линия]

^ абз. 5 Писателите, теолозите и философите, наричани църковни отци, живели между втори и пети век.

[Текст в блока на страница 29]

Някои апостолски отци, включително Климент, се позовавали в своите трудове на митове, мистични идеи и философии

[Снимка на страница 28]

Поликарп бил готов да умре като мъченик

[Източник]

The Granger Collection New York