Понякога сме изразявали подобна мисъл. Изглеждаше, че тя е в съгласие с Евреи 12:16, където се казва, че Исав „не ценял светите неща“ и „заради едно ядене се отказал от първородството си“. Това предполагаше, че с „първородството“ Яков получил и привилегията да бъде предшественик на Месията. (Мат. 1:2, 16; Лука 3:23, 34)

Но след преразглеждане на някои библейски повествования става ясно, че не било необходимо един мъж да е първороден син, за да е предшественик на Месията. Да разгледаме някои доказателства:

Първородният син на Яков (Израил) от Лия бил Рувим, а първият му син от любимата му жена Рахил, роден по–късно, бил Йосиф. Когато Рувим се провинил сериозно, правото на първороден било прехвърлено на Йосиф. (Бит. 29:31–35; 30:22–25; 35:22–26; 49:22–26; 1 Лет. 5:1, 2) И все пак, нито Рувим, нито Йосиф участвали в родословната линия на Месията. Той произлязъл от Юда, четвъртия син на Яков от Лия. (Бит. 49:10)

 В Лука 3:32 се посочват петима души от родословието на Месията и изглежда, всички били първородни. Например на Вооз му се родил Овид, чийто син бил Йесей. (Рут 4:17, 20–22; 1 Лет. 2:10–12)

Но синът на Йесей Давид не бил първородният, а най–малкият от осемте му синове. Месията обаче бил негов потомък. (1 Царе 16:10, 11; 17:12; Мат. 1:5, 6) Следващият в родословието е Соломон, въпреки че не бил първородният син на Давид. (2 Царе 3:2–5)

Това не означава, че първородството не било от значение. Първият син се ползвал с уважение и често ставал следващият глава на семейството. Освен това получавал двоен дял от наследството. (Бит. 43:33; Втор. 21:17; Ис. Н. 17:1)

Но правото на първороден син можело да се предава на друг. Като отпратил Исмаил, Авраам прехвърлил това право на Исаак. (Бит. 21:14–21; 22:2) И както вече споменахме, такова прехвърляне станало и от Рувим на Йосиф.

Сега да се върнем на Евреи 12:16, където четем: „Да няма сред вас блудник или човек, който не цени светите неща, като Исав, който заради едно ядене се отказа от първородството си.“ Какво се има предвид тук?

Апостол Павел не обсъждал родословието на Месията. Точно преди това бил подканил християните „да изправят пътищата за своите крака“. Така нямало „да бъдат лишени от Божията незаслужена милост“, което можело да стане, ако извършат сексуална неморалност. (Евр. 12:12–16) В такъв случай щели да са като Исав. Той „не ценял светите неща“ и буквално се поддал на нещо плътско.

Исав живял в патриархални времена и от време на време може дори да е имал привилегията да принася жертви. (Бит. 8:20, 21; 12:7, 8; Йов 1:4, 5) Но заради плътското си мислене той се отказал от всякакви такива привилегии за купа леща. Може би искал да избегне страданията, предсказани за потомството на Авраам. (Бит. 15:13) Освен това показал, че не цени светите неща, като се оженил за две езичнички и така натъжил родителите си. (Бит. 26:34, 35) Само колко различен бил Исав от Яков, който се постарал да си вземе за жена поклонничка на истинския Бог! (Бит. 28:6, 7; 29:10–12, 18)

Тогава какъв извод можем да направим за родословната линия на Исус, Месията? Не било задължително предшествениците му да са само първородни синове. Юдеите знаели това и го приемали, като признавали, че Христос трябва да произлезе от Давид, най–малкия син на Йесей. (Мат. 22:42)