Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Какво казва Библията за даването на клетва?

Клетвата се определя като „тържествено обещание, тържествено уверение в нещо, подкрепено със споменаване на нещо свято за този, който обещава“. Тя може да е устна или писмена.

Някои смятат, че е погрешно да се дава клетва, защото Исус казал: „Недей да даваш клетва ... Като кажете ‘да’, нека това означава ‘да’, и като кажете ‘не’ — да бъде ‘не’, понеже каквото е в повече от това, е от Злия.“ (Мат. 5:33-37) Разбира се, Исус знаел, че Моисеевият закон изисквал определени клетви и че верните Божии служители са се заклевали. (Бит. 14:22, 23; Из. 22:10, 11) Той знаел също, че самият Йехова давал клетви. (Евр. 6:13-17) Следователно Исус нямал предвид, че никога не бива да се заклеваме, а по-скоро предупреждавал да не даваме безсмислени клетви или клетви за незначителни неща. За нас трябва да е свещен дълг да държим на думата си. Винаги трябва да изпълняваме това, което обещаваме.

Тогава какво да направиш, ако от тебе се изисква да дадеш клетва? Първо се увери, че можеш да изпълниш това, за което се заклеваш. Ако не си сигурен, ще е най-добре да не даваш клетвата. Божието Слово предупреждава: „По-добре да не дадеш обет, отколкото да дадеш, но да не го изпълниш.“ (Екл. 5:5) След това вземи предвид библейските принципи, свързани с клетвата, и действай според обучената си съвест. Кои са някои от тези принципи?

Някои клетви са съвместими с Божията воля. Например Свидетелите на Йехова дават обет, когато се женят. Това е вид клетва. Пред Бога и пред свидетели булката и младоженецът обещават да се обичат, да се грижат един за друг и да се уважават „през целия [си] съвместен живот“. (Други двойки може да не казват същите думи, но пак дават обет пред Бога.) Тогава те са обявени за съпруг и съпруга и бракът им става връзка за цял живот. (Бит. 2:24; 1 Кор. 7:39) Тази уредба е подходяща и е в съгласие с Божията воля.

Някои клетви противоречат на Божията воля. Истинските християни не дават такава клетва, като например да защитават страната си с оръжие или да се отрекат от вярата си в Бога. Това би нарушило Божиите заповеди. Като Христови последователи, ние не сме „част от света“, затова не бива да участваме в неговите спорове и конфликти. (Йоан 15:19; Иса. 2:4; Як. 1:27)

Някои клетви са въпрос на съвест. Понякога се налага да преценим внимателно клетвата в светлината на Исусовия съвет да плащаме „на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога“. (Лука 20:25)

Да предположим например, че християнин кандидатства за гражданство или паспорт и научава, че трябва да даде клетва за вярност. Ако в тази държава даването на такава клетва означава да се закълнеш да правиш неща, които ясно противоречат на Божия закон, обучената съвест на християнина няма да му позволи да я даде. Властите обаче може да му разрешат да приспособи думите на клетвата, за да не са в разрез със съвестта му.

Даването на приспособена клетва за вярност може да е в съгласие с принципа от Римляни 13:1, където се казва: „Нека всяка душа се подчинява на висшестоящите власти.“ Така християнинът може да реши, че не е погрешно да се закълне да направи нещо, което Бог вече ни е задължил да правим.

Съвестта играе роля и ако от нас се изисква да използваме някакъв предмет или да направим даден жест, докато даваме клетвата. Древните римляни и скити се заклевали в мечовете си, позовавайки се на бога на войната като гаранция за честността си. Гърците вдигали ръка към небето, когато давали клетва. Така те признавали, че има божествена сила, която наблюдава какво се казва и прави и пред която всички хора носят отговорност.

Разбира се, служителите на Йехова няма да се закълнат в национален символ, който е свързан с фалшивата религия или който често е предмет на поклонение. Но какво да кажем, ако в съда изискват от тебе да сложиш ръката си върху Библията и да се закълнеш да говориш истината? В такъв случай може да решиш да го направиш, тъй като в Библията четем за верни Божии служители, които придружавали клетвата си с определен жест. (Бит. 24:2, 3, 9; 47:29-31) Важно е да помниш, че ако дадеш такава клетва, се заклеваш пред Бога да кажеш истината. Трябва да си готов да отговориш честно на всеки въпрос, който ти зададат.

Тъй като ценим отношенията си с Йехова, трябва внимателно и с молитва да обмисляме всяка клетва, която се изисква да дадем, за да се уверим, че тя не противоречи на съвестта ни или на библейските принципи. Ако решиш да дадеш някаква клетва, непременно трябва да я изпълниш. (1 Пет. 2:12)