ЧУВСТВАЛ ли си се като Линда, която била много наранена от постъпката на своята духовна сестра? За съжаление някои са били толкова разочаровани от поведението на другите, че това е повлияло на духовните им дейности. Така ли е и при тебе?

Факт е, че може да е много трудно да простим на събрат, който ни е наранил. Та нали християните трябва да се обичат. (Йоан 13:34, 35) Ако наш събрат се е отнесъл зле с нас, разочарованието и болката може да са съкрушителни. (Псалм 55:12)

Разбира се, Библията признава, че понякога християните си дават един на друг „причина за оплакване“. (Колосяни 3:13) Въпреки това, когато сме лично засегнати, може да ни е трудно да превъзмогнем чувствата си. Какво може да ни помогне? Да разгледаме три библейски принципа.

Небесният ни Баща знае всичко. Йехова вижда всичко, включително всяка несправедливост, която ни сполита, и страданията, породени от нея. (Евреи 4:13) Нещо повече, Бог ни съчувства, когато страдаме. (Исаия 63:9) Той никога няма да позволи „затруднение, беда“ или нещо друго — дори негов служител — „да ни раздели от Божията любов“. (Римляни 8:35, 38, 39) Нима не сме подбудени и ние на свой ред да не позволяваме на нищо или никого да застане между нас и Йехова?

Да простиш, не означава да оправдаеш. Когато прощаваме на онези, които са се отнесли зле с нас, ние не омаловажаваме, нито оправдаваме или извиняваме техните действия. Помни, че Йехова не одобрява греховете, но ги прощава, ако има основание за това. (Псалм 103:12, 13; Авакум 1:13) Като ни насърчава да прощаваме на другите, Бог иска да му подражаваме. Той не „изпитва негодувание до безпределни времена“. (Псалм 103:9; Матей 6:14)

Когато престанем да изпитваме неприязън, ползата е за нас. В какъв смисъл? Представи си, че вземаш един камък, който тежи 1–2 килограма, и го държиш с опъната ръка. Вероятно няма да ти е трудно да го правиш за кратко време. Но какво ще стане, ако се опиташ да го държиш за по–дълго? Колко ще издържиш — няколко минути, час или повече? Несъмнено рано или късно ръката ти ще омалее. Теглото на камъка няма да се промени, но колкото по–дълго го държиш, толкова по–тежък ще ти се струва той. Същото е и с неприязънта. Колкото по–дълго изпитваме огорчение,  дори и слабо, толкова повече си навреждаме. Ето защо Йехова ни насърчава да отхвърлим неприязънта. Това е само за наше добро. (Притчи 11:17)

Какво помогнало на Линда да не таи неприязън заради отношението на своята сестра? Едно от нещата бил размисълът върху библейските основания да прости. (Псалм 130:3, 4) Тя била подбудена да го направи най–вече като осъзнала, че когато ние прощаваме, Йехова на свой ред ще прощава на нас. (Ефесяни 4:32 — 5:2) Относно начина, по който ѝ въздействали тези мисли, тя казва: „Имах чувството, че самият Йехова ми говори.“

След време Линда успяла да преодолее лошите чувства. Тя простила напълно на сестрата и сега двете са близки приятелки. Днес Линда продължава да служи на Йехова. Бъди уверен, че Йехова иска да ти помогне да правиш същото.