Библията не говори конкретно за евтаназията a. Въпреки това записаното в нея за живота и смъртта предлага уравновесен възглед по въпроса. Причиняването на смърт е недопустимо, но няма изискване да се стига до крайности, за да се удължи живота на умиращ човек.

 Библията посочва, че Бог е нашият Създател, „изворът на живота“. (Псалм 36:9; Деяния 17:28) В Божиите очи животът е скъпоценен. Затова Бог осъжда както отнемането на чужд живот, така и отнемането на собствения живот. (Изход 20:13; 1 Йоан 3:15) В допълнение Библията показва, че трябва да вземаме разумни мерки да защитим своя и чуждия живот. (Второзаконие 22:8) Ясно е, че Бог иска да ценим дара на живота.

Как стои въпросът, ако човек е терминално болен?

 Библията не извинява отнемането на нечий живот дори при неизбежна и наближаваща смърт. Това личи от случилото се с израилския цар Саул. Когато бил смъртно ранен в битка, той поискал от оръженосеца си да му помогне да прекрати живота си. (1 Царе 31:3, 4) Оръженосецът отказал. По–късно друг мъж излъгал, че е изпълнил желанието на Саул. Давид, който споделял Божия възглед за живота, осъдил този човек като убиец. (2 Царе 1:6–16)

Трябва ли животът да бъде удължаван на всяка цена?

 Когато е ясно, че човек умира, Библията не изисква този процес да бъде удължаван на всяка цена. Нейният възглед по въпроса е уравновесен. Смъртта е най–големият ни враг, резултат от грешната ни същност. (Римляни 5:12; 1 Коринтяни 15:26) Ние не копнеем за смъртта, но и не е нужно да се страхуваме от нея, понеже Бог обещава да възкреси мъртвите. (Йоан 6:39, 40) Човекът, който цени живота, ще търси най–добрите здравни грижи. Но това не изисква да прибягва до медицински процедури, които просто удължават процеса на умиране в последните му фази.

Непростим грях ли е самоубийството?

 Не, Библията не определя самоубийството като непростим грях. Макар че отнемането на собствения живот е сериозен грях b, Бог добре разбира такива фактори като психично заболяване, огромен стрес или дори генетично предразположение, които може да породят самоубийствени мисли. (Псалм 103:13, 14) Чрез Библията той утешава потиснатите. Освен това Библията разкрива, че „ще има възкресение и на праведните, и на неправедните“. (Деяния 24:15) Това показва, че има надежда хората, които са извършили сериозни грехове, включително самоубийство, да бъдат възкресени.