Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Знаеш ли...

Знаеш ли...

Има ли доказателства, че християните избягали от Юдея преди унищожението на Йерусалим през 70 г.?

„Когато видите Йерусалим, обсаден от разположени на стан войски, тогава знайте, че опустошението му е наближило. Тогава онези в Юдея нека бягат към планините и онези, които са в града, нека излязат от него.“ (Лука 21:20, 21) Исус дал тези напътствия на учениците си във връзка с предстоящото унищожение на Йерусалим. Съществуват ли доказателства, че учениците се вслушали в предупреждението на Исус?

Няколко десетилетия след смъртта на Исус римската войска под командването на Цестий Гал навлязла в Палестина, за да потуши един бунт. Това събитие е потвърдено от юдейския историк Йосиф Флавий, който живял по онова време. Римските воини обсадили Йерусалим и били уверени, че ще го превземат. Но внезапно Цестий Гал заповядал на воините да се оттеглят. Според църковния историк Евсевий християните в Юдея се възползвали от тази възможност да избягат в Пела, град в планинската област на Декапол.

Няколко години по–късно, през 70 г., друга римска войска под командването на генерал Тит се върнала и обсадила юдейската столица. Този път воините напълно опустошили града. Стотици хиляди души били хванати в капан в Йерусалим и загинали.

Кои били „пророческите синове“?

В библейските разкази за пророците Самуил, Илия и Елисей се споменават мъже, наречени „пророческите синове“. Например, когато Йеху бил назначен за цар над Израил, Елисей изпратил „един от пророческите синове“ да го помаже. (4 Царе 9:1–4)

Според библейските изследователи този израз се отнася за школа за обучение или за група пророци, които сътрудничели помежду си, а не за буквални потомци на пророци. В „Журнал за библейска литература“ се обяснява, че членовете на тези групи вероятно били личности, които „се били посветили на службата на Яхве [Йехова] под ръководството на пророк, който бил ... техен духовен баща“. (Сравни 4 Царе 2:12.) В разказа за помазването на Йеху пратеникът на Елисей е наречен и „слугата на пророка“. (4 Царе 9:4)

„Пророческите синове“ явно водели прост живот. В Библията четем, че по времето на Елисей група „пророчески синове“ строяла за себе си място за живеене, използвайки брадва назаем. (4 Царе 6:1–5) Изглежда някои мъже от тези групи били женени, тъй като се споменава за вдовица, която била ‘жена на един от пророческите синове’. (4 Царе 4:1) Верните израилтяни ценели пророческите синове и при един записан в Библията случай им донесли като дар храна. (4 Царе 4:38, 42)