Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Той се научил от Господаря да прощава

Той се научил от Господаря да прощава

 Подражавай на вярата им

Той се научил от Господаря да прощава

Петър никога нямало да забрави момента, в който Исус го погледнал. Дали в очите на Исус личало разочарование или обвинение? Не можем да кажем това със сигурност. Във вдъхновеното повествование се казва само, че ‘Господарят се обърнал и погледнал Петър’. (Лука 22:61) Но тогава Петър разбрал сериозността на грешката си. Той осъзнал, че току–що е направил точно това, което Исус бил предсказал и което самият той бил твърдял, че никога няма да направи — отрекъл се от своя любим Господар. Петър бил сломен и вероятно това бил най–лошият ден в живота му.

Но не всичко било загубено. Тъй като притежавал силна вяра, Петър можел да поправи грешките си и да научи един много важен урок от Исус — урок, свързан с прошката. Всеки от нас може да извлече полза от него. Затова нека разгледаме по–подробно какво се случило с Петър.

Той имал още много да научи

Около шест месеца по–рано, когато бил в родния си град Капернаум, Петър попитал Исус: „Господарю, колко пъти трябва да прощавам на своя брат, ако съгреши спрямо мене? До седем пъти ли?“ Петър вероятно мислел, че прощава щедро. Та нали религиозните водачи от онова време учели, че човек трябва да прощава само три пъти. Исус обаче отговорил: „Не до седем пъти, но до седемдесет и седем пъти.“ (Матей 18:21, 22)

Дали думите на Исус означавали, че Петър трябва да си води сметка за грешките на другите спрямо него? Не. Когато му казал, че трябва да прощава не седем, а седемдесет и седем пъти, Исус имал предвид, че не бива да има граници за това колко пъти да прощаваме. Исус показал, че Петър бил повлиян от коравосърдечната и безмилостна нагласа на повечето хора по онова време, които си водели точна сметка за прегрешенията на другите спрямо тях. Но прошката, която е основана на Божиите стандарти, е всеобхватна и щедра.

Петър не оспорил думите на Исус. Но дали урокът, който получил, наистина докоснал сърцето му? Понякога е по–лесно да се научим да прощаваме, когато осъзнаем колко отчаяно ние самите се нуждаем от прошка. Затова нека си припомним събитията, довели до смъртта на Исус. През тези трудни часове Петър щял да допусне много грешки, поради които да се нуждае от прошката на своя Господар.

Той се нуждаел от прошка

Тази вечер била много важна — тя била последната вечер от живота на Исус на земята. Исус искал да научи своите апостоли на още много неща, най–вече относно смирението. Той им дал пример на смирение, като измил техните крака, задача, която обикновено вършел най–нисшият слуга. Първоначално Петър оспорил действията на Исус. След това категорично отказал Исус да измие краката му. А накрая настоявал Господарят да измие не само краката, но и ръцете и главата му! Исус  проявил търпение и спокойно обяснил на Петър важността и значението на онова, което направил. (Йоан 13:1–17)

Скоро след това апостолите започнали да спорят кой от тях е най–велик. Петър със сигурност участвал в тази срамна проява на гордост. Независимо от това Исус поправил апостолите милостиво и дори ги похвалил, че са проявили лоялност и са останали със своя Господар. Но той предсказал, че всички те ще го изоставят. Петър отговорил, че ще остане с него, дори ако трябва да умре. Исус обаче обяснил, че още същата нощ, преди петелът да пропее два пъти, Петър три пъти ще се отрече от своя Господар. Петър не само че не се съгласил с думите на Исус, но самонадеяно заявил, че ще прояви по–голяма вярност от другите апостоли. (Матей 26:31–35; Марко 14:27–31; Лука 22:24–28)

Дали търпението на Исус спрямо Петър щяло да се изчерпи? Всъщност през тези трудни часове Исус продължил да търси доброто в своите несъвършени апостоли. Той знаел, че Петър ще се отрече от него, но му казал: „Усърдно се молих за тебе, та вярата ти да не се изгуби, и щом се върнеш, укрепи братята си.“ (Лука 22:32) Така Исус изразил увереността си, че Петър ще се поправи и ще продължи да му служи вярно. Колко милостив и готов да прощава бил Исус!

По–късно в Гетсиманската градина Петър отново трябвало да бъде поправен, и то няколко пъти. Исус помолил Петър, както и Яков и Йоан, да стоят будни, докато той се моли. Исус бил под силен емоционален натиск и се нуждаел от подкрепа, но няколко пъти намирал Петър и другите заспали. Исус проявил разбиране и бил готов да им прости, както личи от думите му: „Духът е бодър, но плътта е слаба.“ (Марко 14:32–38)

Не след дълго дошла тълпа от хора, носещи факли и въоръжени с мечове и тояги. Сега трябвало да се действа с предпазливост, но Петър постъпил прибързано, като извадил меча си и с един удар отрязал ухото на Малх, робът на първосвещеника. Исус търпеливо поправил Петър, излекувал ухото на роба и обяснил, че неговите последователи трябва да избягват насилието — принцип, който те спазват и днес. (Матей 26:47–55; Лука 22:47–51; Йоан 18:10, 11) Петър направил много грешки, които Господарят трябвало да му прости. Случилото се с него ни напомня, че „всички ние много пъти грешим“. (Яков 3:2) Кой от нас не се нуждае от Божията прошка всеки ден? Същата нощ с Петър щели да се случат още много неща. Най–лошото предстояло.

Най–сериозната грешка на Петър

Исус казал на тълпата, че ако търсят него, трябва да оставят апостолите да си вървят. Петър безпомощно гледал как връзват ръцете на Исус. Тогава той и другите апостоли се разбягали.

Петър и Йоан вероятно стигнали близо до къщата на първосвещеника Анна, където Исус най–напред бил разпитан. Когато той бил отведен оттам, Петър и Йоан тръгнали след тълпата, като я следвали „отдалече“. (Матей 26:58; Йоан 18:12, 13) Явно Петър не бил страхливец, била необходима смелост да последва Исус. Тълпата била въоръжена и малко преди това Петър бил ранил един от мъжете. Въпреки това в този момент не проявил лоялността и любовта, които твърдял, че притежава — готовността да умре със своя Господар, ако е необходимо. (Марко 14:31)

Подобно на Петър мнозина днес следват Христос „отдалече“, така че никой да не забележи това. Но както по–късно писал Петър, единственият правилен начин да следваме Христос е да се държим колкото се може по–близо до него и винаги да подражаваме  на примера му, независимо от последствията. (1 Петър 2:21)

Вървейки предпазливо, Петър стигнал до една от най–хубавите и големи къщи в Йерусалим. Това бил домът на Каиафа, богатият и влиятелен първосвещеник. Обикновено такива къщи били разположени около вътрешен двор, като отпред имали врата. Петър поискал да влезе, но не му било разрешено. Затова Йоан, който вече бил вътре, помолил вратарката да пусне Петър. Явно той не вървял заедно с Йоан, нито се опитал да влезе в къщата, за да бъде до своя Господар. Той останал в двора, където някои роби и слуги се греели край огъня в студената нощ, и наблюдавал как различни лъжесвидетели влизат и излизат от къщата, където се провеждал съдебният процес срещу Исус. (Марко 14:54–57; Йоан 18:15, 16, 18)

На светлината на огъня младата жена, която пуснала Петър да влезе, го видяла по–добре. Тя го разпознала и казала обвинително: „Ти също беше с галилееца Исус!“ Смутен, Петър отрекъл, че познава Исус, и дори заявил, че не разбира за какво му говори тя. Той се преместил близо до вратата, опитвайки се да не привлича вниманието, но друго момиче го забелязало и казало същото: „Този беше с Исус Назарянина.“ Петър се заклел: „Не познавам този човек!“ (Матей 26:69–72) След като се отрекъл от Исус за втори път, Петър вероятно чул пропяването на петела, но бил твърде объркан да си припомни пророчеството, което Исус изрекъл само няколко часа по–рано.

Малко по–късно Петър все още отчаяно се опитвал да не привлича вниманието. Но някои от стоящите наоколо се приближили до него. Един от тях бил роднина на Малх, робът, когото Петър ранил. Той попитал Петър: „Не те ли видях с него в градината?“ Петър се опитал да убеди хората, че грешат. Той се заклел, явно казвайки да го застигне проклятие, ако лъже. Щом изрекъл тези думи, още един петел пропял — вторият, който Петър чул тази нощ. (Йоан 18:26, 27; Марко 14:71, 72)

Тогава Исус излязъл на терасата и погледнал към двора. В този момент погледите на Исус и Петър се срещнали, както беше споменато в началото на статията. Тогава Петър осъзнал каква ужасна грешка е направил. Смазан от вината, която изпитвал, Петър излязъл от двора и тръгнал по осветените от пълната луна улици на града. Поради напиращите сълзи всичко пред очите му се сливало. Сломен, Петър горчиво заплакал. (Марко 14:72; Лука 22:61, 62)

Когато един човек осъзнае, че е извършил толкова сериозна грешка, лесно може да реши, че грехът му е твърде голям и не е възможно да получи прошка. Петър  може да си е мислел същото. Дали щяло да му бъде простено?

Дали било възможно Петър да получи прошка?

Трудно е да си представим колко силна била болката, която Петър изпитвал на сутринта. Събитията, които последвали през деня, само засилили мъката му. Колко трябва да се е обвинявал, когато този следобед Исус умрял, след като страдал часове наред. Петър сигурно се измъчвал от мисълта, че е добавил към страданията на своя Господар в последния ден от живота му на земята. Но въпреки огромната тъга, която изпитвал, Петър не позволил на отчаянието да го превъзмогне. Знаем това, защото в повествованието се казва, че скоро той отново бил заедно с другите ученици. (Лука 24:33) Без съмнение апостолите съжалявали за онова, което направили през онази ужасна нощ, и се утешавали един другиго.

Сега виждаме Петър да взема едно от най–мъдрите си решения. Когато един служител на Бога падне, или допусне грешка, най–важното е не колко е сериозна грешката, а колко силно е решен да се изправи отново, да поправи нещата. (Притчи 24:16) Петър проявил истинска вяра, като отишъл при другите ученици, въпреки че се чувствал съкрушен. Ако някой изпитва огромна тъга и съжалява за своя грешка, може да е склонен да се изолира от другите, но това е опасно. (Притчи 18:1) В такъв случай най–мъдро би било той да стои близо до своите братя християни, за да възстанови духовните си сили. (Евреи 10:24, 25)

Тъй като бил с духовните си братя, Петър чул изненадващата новина, че тялото на Исус не било в запечатаната гробница, в която било положено. Затова Петър и Йоан изтичали дотам. Йоан, който вероятно бил по–млад, стигнал пръв. Но когато видял, че гробницата е отворена, се поколебал да влезе. За разлика от него, Петър макар и останал без дъх, бързо влязъл вътре. Гробницата била празна! (Йоан 20:3–9)

Дали Петър повярвал, че Исус е възкресен?  В началото не, и то въпреки твърденията на някои верни жени, че пред тях се появили ангели, които им съобщили, че Исус е възкресен от мъртвите. (Лука 23:55 — 24:11) Но до края на деня тъгата и съмненията на Петър изчезнали. Исус бил жив като могъща духовна личност! Той се явил на всички апостоли. Преди това обаче направил нещо друго, нещо специално. Апостолите казали: „Господарят наистина е възкресен и се появи пред Симон!“ (Лука 24:34) Когато апостол Павел по–късно описал този забележителен ден, казал, че Исус се ‘появил пред Кифа, а после пред дванайсетте’. (1 Коринтяни 15:5) Кифа и Симон са други имена на Петър. В този ден Исус се появил пред Петър, явно когато той бил сам.

Библията не разкрива подробностите около вълнуващата среща между Исус и Петър. Можем само да си представим радостта на Петър, когато видял своя обичан Господар жив и могъл да му каже колко много се измъчва и съжалява. Той не искал нищо друго, освен да му бъде простено. Нямало съмнение, че Исус му простил, и то напълно. Ако някой християнин днес извърши грях, трябва да помни случилото се с Петър. Никога не бива да мислим, че не сме достойни за Божията прошка. Исус съвършено подражавал на своя Баща, който ‘прощава щедро’. (Исаия 55:7)

Още доказателства за прошката на Исус

Исус казал на апостолите си да отидат в Галилея, за да го видят отново. Когато стигнали там, Петър решил да отиде за риба в Галилейското езеро. Някои от останалите ученици тръгнали с него. Петър отново бил на езерото, където била преминала голяма част от живота му. Само колко познати му били скърцането на лодката, плясъкът на вълните и чувството да държи грубите мрежи в ръцете си. Дали през тази нощ се питал какво да прави по–нататък с живота си, след като земната служба на Исус била приключила? Дали животът на обикновен рибар го привличал? Какъвто и да е бил случаят, през тази нощ учениците не уловили нищо. (Матей 26:32; Йоан 21:1–3)

На зазоряване един човек, който бил на брега, извикал към учениците и ги подканил да хвърлят мрежите от другата страна на лодката. Те го послушали и извадили богат улов — в мрежите им имало 153 риби! Петър знаел кой е този човек. Той скочил от лодката и започнал да плува към брега. Там Исус дал на учениците да ядат риба, приготвена на огъня. След това насочил вниманието си към Петър.

Исус попитал Петър дали обича своя Господар „повече от тези“, като явно имал предвид многото риба, която била уловена. Дали любовта на Петър към риболовния занаят щяла да се окаже по–силна от любовта му към Исус? Петър три пъти се отрекъл от своя Господар, затова Исус три пъти му дал възможност да потвърди своята любов към него пред приятелите си. Когато Петър го уверил в любовта си, Исус му казал как да проявява тази любов — да поставя святата служба пред всичко друго, да храни и да пасе стадото на Христос, или неговите верни последователи. (Йоан 21:4–17)

По този начин Исус потвърдил, че той и Баща му все още се нуждаят от Петър. Той щял да изпълнява важна роля в  сбора, ръководен от Христос. Какво силно доказателство, че Исус напълно му е простил! Без съмнение, проявената към него милост докоснала сърцето му.

Петър вярно изпълнявал задачата си години наред. Той укрепил братята си, както Исус му заповядал в нощта на своята смърт. Петър милостиво и търпеливо се трудил, като пасял и хранел последователите на Христос. Мъжът, наречен Симон, живял според името, което Исус му дал — Петър, или Скала, — като бил здрава и непоклатима опора за сбора и оказвал положително влияние в него. Това личи от двете любещи писма, които Петър написал и които станали ценна част от Библията. От тях става ясно, че Петър никога не забравил урока, който научил от Исус относно прошката. (1 Петър 3:8, 9; 4:8)

Нека и ние не забравяме този урок. Дали всеки ден се молим на Бога да прости многото грешки, които допускаме? Дали след това приемаме прошката му и вярваме, че имаме чиста позиция пред него? И дали ние самите прощаваме на другите? Ако правим това, подражаваме на вярата на Петър, а също и на милостта на неговия Господар.

[Текст в блока на страница 22]

Петър направил много грешки, които Господарят трябвало да му прости, но кой от нас не се нуждае от Божията прошка всеки ден?

[Снимка на страница 23]

„Господарят се обърна и погледна Петър“

[Снимка на страница 24]

„Господарят ... се появи пред Симон!“