Бог наистина е загрижен за нас

НАПЪЛНО естествено е да се обръщаме към Бога за помощ, когато се сблъскваме с големи трудности. В крайна сметка той е ‘велик и голяма е силата Му; разумът Му е безпределен’. (Псалм 147:5) Той най–добре може да ни помогне да се справим с проблемите си. Освен това Библията ни кани да ‘изливаме сърцата си пред Него’. (Псалм 62:8) Защо тогава толкова много хора смятат, че Бог не отговаря на молитвите им? Дали това означава, че той не е загрижен за нас?

Вместо прибързано да обвиняваш Бога за привидното му бездействие, си спомни детските си години. Винаги ли, когато родителите ти не удовлетворяваха всяко твое желание, ги обвиняваше, че не те обичат? Много деца постъпват така. Когато порасна обаче, ти разбра, че хората проявяват любовта си по много начини и съвсем не е любещо да задоволяват всички желания на детето си.

Подобно на това, ако Йехова не винаги отговаря на молитвите ни според нашите очаквания, това не означава, че ни пренебрегва. Всъщност Бог по много начини показва, че е загрижен за всеки един от нас.

‘Чрез Него живеем’

Преди всичко ние „живеем, движим се и съществуваме“ благодарение на Бога. (Деяния 17:28) Това, че ни е дал живот, със сигурност показва любещата му загриженост към нас!

Освен това Йехова осигурява нужните ни за живот неща. В Библията четем: „Правиш да никне трева за добитъка, и зеленчук за потреба на човека, за да изважда храна от земята.“ (Псалм 104:14) Всъщност нашият Създател прави повече от това да задоволява основните ни потребности. Той щедро дава ‘от небето дъждове и родовити времена, и пълни сърцата ни с храна и веселба’. (Деяния 14:17)

Въпреки това някой може да се пита защо Бог позволява да страдаме, щом толкова много ни обича. Знаеш ли отговора на този въпрос?

Бог ли е виновен?

Хората сами причиняват много от страданията си. Например те добре знаят какви опасности крият някои действия. Въпреки това вършат сексуална неморалност, злоупотребяват с алкохол и наркотици, пушат, занимават се с екстремни спортове, шофират с висока скорост и т.н. Кой е виновен, ако такова криещо опасности поведение породи страдание? Бог или човекът, който постъпва неразумно? Божието вдъхновено Слово казва: „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ (Галатяни 6:7)

Освен това хората често нараняват другите. Когато някоя страна обяви война на друга, със сигурност Бог не носи отговорност за страданието, което ще последва. Дали Бог е виновен за нараняванията или смъртта, които някой престъпник причини при нападение над свой съгражданин? Разбира се, че не! Трябва ли да обвиняваме Бога за това, че някой диктатор потиска, измъчва и убива хората, над които властва? Би било неразумно. (Еклисиаст 8:9)

Какво да кажем обаче за милионите хора, които живеят в крайна бедност или гладуват? Дали Бог е виновен за това? Не. Нашият земен дом осигурява повече от достатъчно храна за изхранването на всеки човек. (Псалм 10:2, 3; 145:16) Причината  за ширещите се глад и бедност е несправедливото разпределение на даденото от Бога изобилие от храна, а човешкият егоизъм пречи този проблем да бъде разрешен.

Основната причина за страданието

Кой обаче е виновен, когато някой се разболее или почине от старост? Ще се изненадаш ли да разбереш, че Бог не е виновен дори за това? Той не създал хората така, че да остаряват и да умират.

Йехова поставил първите хора, Адам и Ева, в Едемската градина с перспективата да живеят вечно в земен рай. Но, разбира се, той искал земята да се населява от хора, които ще ценят това, което им е поверено. Ето защо поставил условие, от което зависело бъдещето им. Адам и Ева щели да живеят в рая единствено докато са послушни на своя любещ Създател. (Битие 2:17; 3:2, 3, 17–23)

За съжаление Адам и Ева се разбунтували. Ева избрала да послуша Сатан Дявола. Той я излъгал и всъщност казал, че Бог крие нещо добро от нея. Така тя поела независима линия на поведение и се опитала да ‘бъде като Бога, да познава доброто и злото’. Адам се присъединил към нейния бунт. (Битие 3:5, 6)

Като съгрешили по този начин, Адам и Ева показали, че не заслужават да живеят вечно. Те понесли гибелните последици на греха. Силата и жизнеността им отслабнали и след време те умрели. (Битие 5:5) Бунтът им обаче довел до много по–сериозни последици. Ние все още страдаме поради техния грях. Апостол Павел пише: „Както чрез един човек [Адам] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Да, поради бунта на Адам и Ева грехът и смъртта се разпространили като злокачествено заболяване в цялото човечество.

Най–силното доказателство за загрижеността на Бога

Дали това означава, че нямало никаква надежда за Божиите творения, хората? Не. Така стигаме до най–силното доказателство, че Бог е загрижен  за нас. Въпреки че му струвало много, той осигурил средството, чрез което човечеството да бъде изкупено от греха и смъртта. Откупът бил Исусовият съвършен живот, даден с готовност за нас. (Римляни 3:24) Затова апостол Йоан пише: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Благодарение на тази изключителна проява на любов ние отново имаме перспективата да живеем вечно. Павел писал до римляните: „Чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.“ (Римляни 5:18)

Можем да сме сигурни, че в определеното от Бога време на планетата Земя повече няма да има страдания или смърт. Вместо това ще царят условията, предсказани в книгата Откровение: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ (Откровение 21:3, 4) Може да мислиш, че няма да доживееш това време. Истината е обаче, че е възможно да го доживееш. Но дори да умреш, Бог може да те възкреси. (Йоан 5:28, 29) Това е целта на Бога за нас и той ще я изпълни. Само колко далече от истината е твърдението, че Бог не е загрижен за хората!

„Приближавайте се при Бога“

Утешително е да знаем, че Бог взел мерки за окончателното премахване на човешкото страдание. Но какво да кажем за настоящето? Какво да направим, ако наш близък умре или детето ни се разболее? Все още не е дошло определеното от Бога време да премахне болестите и смъртта. Библията посочва, че трябва да чакаме известен период, докато това се случи. Бог обаче не ни е оставил без помощ. Ученикът Яков казва: „Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас.“ (Яков 4:8) Да, нашият Създател ни кани да развием близки лични взаимоотношения с него, в резултат на което винаги ще чувстваме неговата подкрепа, дори в най–трудните ситуации.

Как можем да се приближаваме до Бога? Преди около три хилядолетия цар Давид задал подобен въпрос: „Господи, ... кой ще живее в Твоя свят хълм?“ (Псалм 15:1) Давид сам отговорил на въпроса си, като продължил с думите: „Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, и който говори истина от сърцето си; който не одумва с езика си, нито струва зло на приятеля си.“ (Псалм 15:2, 3) С други думи Йехова приема хората, които следват пътя, отхвърлен от Адам и Ева. Той се приближава до всеки, който върши волята му. (Второзаконие 6:24, 25; 1 Йоан 5:3)

Как можем да вършим Божията воля? Трябва да научим какво е „добро и благоприятно пред Бога, нашият Спасител“, и след това да изберем да действаме съгласно него. (1 Тимотей 2:3) Това означава да приемаме точно познание от Божието Слово, Библията. (Йоан 17:3; 2 Тимотей 3:16, 17) Не е достатъчно просто да четем Библията. Трябва да подражаваме на юдеите от град Берия, които през първи век чули проповедите на Павел. За тях четем: „[Те] приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.“ (Деяния 17:11)

Подобно и ние днес засилваме вярата си в Бога и можем да изградим близки взаимоотношения с него, когато старателно изследваме Библията. (Евреи 11:6) Така също можем да разберем правилно как Йехова се отнася към хората — не само за тяхна краткотрайна полза, а най–вече за вечното добруване на всеки с правилна нагласа.

Обърни внимание на изказванията на няколко християни, които имат близки взаимоотношения с Бога. „Толкова много обичам Йехова и съм му благодарна за  толкова много неща — казва шестнайсетгодишната Даниела. — Той ми даде любещи родители, които искрено го обичат и ме възпитават в съгласие със Словото му.“ Един християнин от Унгария пише: „Сърцето ми прелива от признателност и съм подтикнат да благодаря на Йехова за неговата незаслужена милост и за приятелството му.“ Бог приема дори малките деца. Седемгодишната Габриела казва: „Обичам Бога повече от всичко на света! Имам си своя Библия. Обичам да уча за Бога и за неговия Син.“

Днес милиони хора по целия свят са напълно съгласни с псалмиста, който казва: „За мене е добре да се приближа при Бога.“ (Псалм 73:28) Те получават помощ да се справят с проблемите, с които се сблъскват днес, и имат сигурна надежда да живеят вечно в рай на земята. (1 Тимотей 4:8) Защо не си поставиш за цел да се ‘приближиш при Бога’? Наистина, ние сме уверени в следното: ‘Той не е далеч от всеки един от нас.’ (Деяния 17:27) Да, Бог наистина е загрижен за нас!

[Снимки на страница 5]

Виждаме много доказателства, че Йехова е загрижен за нас

[Снимка на страница 7]

Дори малките деца могат да се приближат до Бога

[Снимки на страница 7]

Днес Йехова ни помага да издържим. В определеното време той ще премахне болестите и смъртта