Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Дали в своята молитва–образец Исус имал предвид, че волята на Бога била извършена на небето, макар че злите ангели все още не били изгонени оттам?

Според записаното в Матей 6:10 Исус казал: „Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“ Тази молба може да бъде разбрана по два начина. Първо, като молба волята на Бога да бъде извършена на земята, както вече е била извършена на небето, или второ, като молба волята му да бъде извършена напълно и на небето, и на земята. Значението на предходните думи на Исус „да дойде Твоето царство“ показват, че вторият възглед е в по–голямо съгласие с Библията. Той отразява положението, когато Исус бил на земята и дългия период след това. По какъв начин?

В книгата Откровение се посочват две отделни последствия от установяването на Божието Царство в небето. Първото се отнася за самото небе, а второто — за земята. В Откровение 12:7–9, 12 се казва: „Стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва̀ заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. Затова, веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.“

Изгонването на Сатан и демоните от небето през 1914 г. изчистило тази област от всички духовни бунтовници и донесло много радост на лоялните ангелски синове на Йехова, които представляват по–голямата част от духовното му творение. (Йов 1:6–12; 2:1–7; Откровение 12:10) Така молбата в Исусовата молитва–образец била изпълнена по отношение на небето. Всички, които останали в тази небесна област, били лоялни на Йехова и напълно послушни на неговото върховенство.

Трябва да подчертаем, че и преди това, когато все още имали достъп до небесата, злите ангели били отхвърлени от Божието семейство и им били наложени определени ограничения. Например в Юда 6 се показва, че още през първи век те ‘били държани под мрак във вечни връзки за съда на великия ден’. Подобно на това във 2 Петър 2:4 се казва: „Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най–дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд.“ a

Докато все още обитавали в небето, злите ангели имали голяма власт над земята, което било в ярък контраст с положението им на отхвърлени. Всъщност Божието Слово нарича Сатан „княза на този свят“, а демоните — „световните владетели на тъмнината“ (НС). (Йоан 12:31; Ефесяни 6:11, 12; 1 Йоан 5:19) Тъй като притежавал власт, Дяволът могъл да предложи на Исус „всичките царства на света и тяхната слава“ в замяна на един акт на поклонение. (Матей 4:8, 9) Тогава е ясно, че когато „дойде“ Божието Царство, ще настъпят големи промени по отношение на земята.

Тук на земята ‘идването’ на Божието Царство ще доведе до една напълно нова система. Царството ще унищожи всяко човешко управление и ще стане единственото правителство, което ще управлява земята. В същото време неговите боящи се от Бога човешки поданици ще образуват една „нова земя“. (2 Петър 3:13; Даниил 2:44) Царството ще премахне също греха от послушното човечество и с течение на времето ще превърне земята в целосветски рай, като по този начин ще заличи всяка следа от управлението на Сатан. (Римляни 8:20, 21; Откровение 19:17–21)

В края на Хилядолетието, когато месианското Царство ще е извършило Божията воля, „сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все“. (1 Коринтяни 15:28) Тогава ще има едно последно изпитание, след което Сатан, демоните му и всички заблудени човешки бунтовници ще бъдат премахнати завинаги при „втората смърт“. (Откровение 20:7–15) След това през вечността всички разумни творения на небето и на земята с радост ще се подчиняват на любещото върховенство на Йехова. Това ще бъде цялостното изпълнение на думите от Исусовата молитва–образец във всяко едно отношение. (1 Йоан 4:8)

[Бележки под линия]

a Апостол Петър сравнил тази духовна изолация с ‘тъмница’. Той обаче нямал предвид бъдещата ‘бездна’, в която демоните ще бъдат хвърлени за хиляда години. (1 Петър 3:19, 20; Лука 8:30, 31; Откровение 20:1–3)