Животът в библейски времена:

Земеделецът

„[Исус] каза на учениците си: ‘Наистина, жетвата е голяма, но работниците са малко. Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници за жетвата си.’“ (МАТЕЙ 9:37, 38)

ИСУС често използвал примери от земеделието, за да обяснява важни учения. (Матей 11:28–30; Марко 4:3–9; Лука 13:6–9) Той правел това, защото живеел в земеделско общество. Много от слушателите му следвали непроменени от векове земеделски традиции. Те разбирали примерите, взети от ежедневието им. Исус познавал добре живота на хората и неговите учения им оказвали силно влияние. (Матей 7:28)

Ние може да разбираме по–добре словесните илюстрации на Исус и библейските разкази, ако знаем повече за земеделците през първи век — какви култури садели, какви инструменти използвали и с какви трудности се сблъсквали.

Да разгледаме каква работа вършел един земеделец. Прочети посочените стихове и помисли какво научаваш.

Време за засаждане

Закривайки очите си от лъчите на изгряващото слънце, земеделецът стои на прага на дома си и вдишва влажния въздух. Спечената от слънцето почва е омекнала от дъждовете. Дошло е време за оран. Той вдига на рамо леко дървено рало и се отправя към полето.

 Там земеделецът събира биковете *, впряга ги заедно и ги побутва с остена, за да тръгнат напред. Железният връх на ралото се забива в каменистата почва. Ралото не обръща пръстта, а я разравя, като прокарва плитка бразда (1). Земеделецът се накланя ту наляво, ту надясно, с цел да поддържа браздите прави, но никога не поглежда назад, иначе ралото ще тръгне настрани. (Лука 9:62) Той трябва да остане в границите на своята нива и да използва най–пълноценно малкото си парче земя.

Браздите са вече прокарани и е време за сеитба. Земеделецът държи с една ръка торба с ечемик, а с другата разпръсква скъпоценното семе наляво и надясно (2). Той внимава семето да не попадне върху утъпкана пътека, а само върху „добра почва“. (Лука 8:5, 8)

След сеитбата идва време за брануване. Земеделецът завързва клони за биковете и обикаля с тях полето. Ята птици кряскат и кълват семената, преди пръстта да ги е покрила. По–късно той използва търнокоп (3), за да разрохка почвата и да махне плевелите, които може да задушат посевите. (Матей 13:7)

Време за жетва

Валят дъждове и месеците минават. Класовете вече зрял ечемик се полюшват, огрени от слънцето, което ги прави да изглеждат бели. (Йоан 4:35)

По време на жетвата земеделецът и семейството му имат много работа. Жетварят хваща по няколко класа с лявата си ръка и замахва с железен сърп с дясната (4). Други събират стъблата и ги връзват на снопи (5), след което ги товарят на магарета или каруци (6), с които ги отнасят до хармана в селото.

По пладне слънцето припича силно от яркото синьо небе. Семейството си почива за малко под сянката на една смокиня. Всички се смеят и разговарят и набързо хапват малко хляб, печено зърно, маслини, сушени смокини и стафиди. Накрая завършват  с няколко глътки изворна вода. (Второзаконие 8:7)

В съседната нива хора събират останалото зърно (7), тъй като са бедни и нямат собствена земя. (Второзаконие 24:19–21)

По–късно в селото земеделецът разпръсква снопите на леко издигнатата и добре утъпкана повърхност на хармана. Биковете теглят в кръг тежка диканя (8). (Второзаконие 25:4) Отдолу на диканята са забити остри камъни и метални парчета, които нарязват класовете.

Земеделецът изчаква да задуха вечерният вятър. (Рут 3:2) В здрача той загребва овършаните класове с дървена вила или „лопата за веене“ (9) и ги хвърля във въздуха. (Матей 3:12) Тежкото зърно пада на земята, а леката плява бива отнесена от вятъра. Земеделецът загребва отново и отново с вилата, докато не отвее цялото зърно.

На разсъмване съпругата и децата му започват пресяването (10). Те тръскат сита, пълни със зърно и ситен чакъл. Ечемикът пада в кошници, а отпадъците се хвърлят настрани. Жетвата е изобилна. Работниците запазват част от зърното в делви (11). Останалото се изсипва в хранилища, изкопани в земята.

Застанал на хармана, земеделецът изправя гръб, протяга уморените си ръце и спира погледа си върху нивите около селото. Той поглежда с удовлетворение жълтеникавите стърнища, свидетелстващи за дните тежък труд. Той наблюдава работниците, които се грижат за лозята, маслините, наровете и смокините. Наблизо му маха един от съседите, който копае в малката си градина. Земята ще роди краставици, леща, боб, праз, нахут и лук. Земеделецът спира за момент, поглежда към небето и отправя кратка, искрена молитва към Бога, благодарейки му за добрите дарове. (Псалм 65:9–11)

[Бележка под линия]

[Снимки на страници 28–30]

(Виж печатното издание)