Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Животът в библейски времена: Земеделецът

Животът в библейски времена: Земеделецът

Животът в библейски времена:

Земеделецът

„[Исус] каза на учениците си: ‘Наистина, жетвата е голяма, но работниците са малко. Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници за жетвата си.’“ (МАТЕЙ 9:37, 38)

ИСУС често използвал примери от земеделието, за да обяснява важни учения. (Матей 11:28–30; Марко 4:3–9; Лука 13:6–9) Той правел това, защото живеел в земеделско общество. Много от слушателите му следвали непроменени от векове земеделски традиции. Те разбирали примерите, взети от ежедневието им. Исус познавал добре живота на хората и неговите учения им оказвали силно влияние. (Матей 7:28)

Ние може да разбираме по–добре словесните илюстрации на Исус и библейските разкази, ако знаем повече за земеделците през първи век — какви култури садели, какви инструменти използвали и с какви трудности се сблъсквали.

Да разгледаме каква работа вършел един земеделец. Прочети посочените стихове и помисли какво научаваш.

Време за засаждане

Закривайки очите си от лъчите на изгряващото слънце, земеделецът стои на прага на дома си и вдишва влажния въздух. Спечената от слънцето почва е омекнала от дъждовете. Дошло е време за оран. Той вдига на рамо леко дървено рало и се отправя към полето.

Там земеделецът събира биковете *, впряга ги заедно и ги побутва с остена, за да тръгнат напред. Железният връх на ралото се забива в каменистата почва. Ралото не обръща пръстта, а я разравя, като прокарва плитка бразда (1). Земеделецът се накланя ту наляво, ту надясно, с цел да поддържа браздите прави, но никога не поглежда назад, иначе ралото ще тръгне настрани. (Лука 9:62) Той трябва да остане в границите на своята нива и да използва най–пълноценно малкото си парче земя.

Браздите са вече прокарани и е време за сеитба. Земеделецът държи с една ръка торба с ечемик, а с другата разпръсква скъпоценното семе наляво и надясно (2). Той внимава семето да не попадне върху утъпкана пътека, а само върху „добра почва“. (Лука 8:5, 8)

След сеитбата идва време за брануване. Земеделецът завързва клони за биковете и обикаля с тях полето. Ята птици кряскат и кълват семената, преди пръстта да ги е покрила. По–късно той използва търнокоп (3), за да разрохка почвата и да махне плевелите, които може да задушат посевите. (Матей 13:7)

Време за жетва

Валят дъждове и месеците минават. Класовете вече зрял ечемик се полюшват, огрени от слънцето, което ги прави да изглеждат бели. (Йоан 4:35)

По време на жетвата земеделецът и семейството му имат много работа. Жетварят хваща по няколко класа с лявата си ръка и замахва с железен сърп с дясната (4). Други събират стъблата и ги връзват на снопи (5), след което ги товарят на магарета или каруци (6), с които ги отнасят до хармана в селото.

По пладне слънцето припича силно от яркото синьо небе. Семейството си почива за малко под сянката на една смокиня. Всички се смеят и разговарят и набързо хапват малко хляб, печено зърно, маслини, сушени смокини и стафиди. Накрая завършват с няколко глътки изворна вода. (Второзаконие 8:7)

В съседната нива хора събират останалото зърно (7), тъй като са бедни и нямат собствена земя. (Второзаконие 24:19–21)

По–късно в селото земеделецът разпръсква снопите на леко издигнатата и добре утъпкана повърхност на хармана. Биковете теглят в кръг тежка диканя (8). (Второзаконие 25:4) Отдолу на диканята са забити остри камъни и метални парчета, които нарязват класовете.

Земеделецът изчаква да задуха вечерният вятър. (Рут 3:2) В здрача той загребва овършаните класове с дървена вила или „лопата за веене“ (9) и ги хвърля във въздуха. (Матей 3:12) Тежкото зърно пада на земята, а леката плява бива отнесена от вятъра. Земеделецът загребва отново и отново с вилата, докато не отвее цялото зърно.

На разсъмване съпругата и децата му започват пресяването (10). Те тръскат сита, пълни със зърно и ситен чакъл. Ечемикът пада в кошници, а отпадъците се хвърлят настрани. Жетвата е изобилна. Работниците запазват част от зърното в делви (11). Останалото се изсипва в хранилища, изкопани в земята.

Застанал на хармана, земеделецът изправя гръб, протяга уморените си ръце и спира погледа си върху нивите около селото. Той поглежда с удовлетворение жълтеникавите стърнища, свидетелстващи за дните тежък труд. Той наблюдава работниците, които се грижат за лозята, маслините, наровете и смокините. Наблизо му маха един от съседите, който копае в малката си градина. Земята ще роди краставици, леща, боб, праз, нахут и лук. Земеделецът спира за момент, поглежда към небето и отправя кратка, искрена молитва към Бога, благодарейки му за добрите дарове. (Псалм 65:9–11)

[Бележка под линия]

^ абз. 8 Макар че за укротяване на биковете с цел да бъдат използвани като впрегатни животни обикновено се прилага кастрация, явно израилтяните не прибягвали до нея, тъй като осакатеното животно не било подходящо за жертва. Предполага се, че те използвали порода бикове с мек нрав.

[Снимки на страници 28–30]

(Виж печатното издание)