Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как християнството се разпространило в Мала Азия

Как християнството се разпространило в Мала Азия

Как християнството се разпространило в Мала Азия

ПРЕЗ първи век в Мала Азия (главно днешна Турция) процъфтявали много християнски сборове. Голям брой юдеи и хора от други народи откликнали положително на посланието, което носели християните. Един библейски речник казва: „Като изключим Сирия и Палестина, в Мала Азия християнството се развило най–рано и в най–голяма степен.“

Можем да добием по–пълна представа за разпространението на християнството в Мала Азия, като съберем данни от различни източници. Нека да разберем каква полза можем да извлечем от разглеждането на информацията, която е на разположение.

Първите християни в Мала Азия

Първото значимо събитие в разпространението на християнството в Мала Азия се състояло на Петдесетница през 33 г. Тогава множество хора, говорещи на различни езици, включително юдеи, които живеели извън Палестина, и юдейски прозелити, се събрали в Йерусалим. Исусовите апостоли проповядвали добрата новина на тези посетители. От историческото повествование разбираме, че имало хора от Кападокия, Понт, Азия *, Фригия и Памфилия — области, които заемали голяма част от Мала Азия. Около три хиляди души, които чули посланието, което предали християните, били покръстени. Когато по–късно се върнали по местата, където живеели, те взели своята нова вяра със себе си. (Деяния 2:5–11, 41)

Допълнителна информация намираме в библейските повествования за мисионерските пътувания на апостол Павел в Мала Азия. По време на първото си пътуване през около 47–48 г. Павел и неговите другари пътували с кораб от Кипър до Мала Азия, като слезли в град Перга в областта Памфилия. След това в град Антиохия в областта Писидия добрите резултати, които постигнали в проповедната служба, предизвикали ревност и противопоставяне от страна на юдеите. Когато Павел отишъл на югоизток в град Икония, други юдеи направили заговор и се отнесли безочливо с пътуващите проповедници. В съседна Листра първоначално развълнуваните местни жители обявили Павел за бог, но след като дошли юдеи от Антиохия и Икония, които били противници на Павел, тълпата започнала да хвърля камъни по него, след което го оставила, мислейки, че е мъртъв. След това преживяване Павел и Варнава продължили към град Дервия в Римската провинция Галатия, където се говорел ликаонски език. Там били организирани сборове и били назначени старейшини. Става ясно, че около 15 години след Петдесетница през 33 г. християнството вече било здраво установено в Мала Азия. (Деяния 13:13 — 14:26)

По време на второто си мисионерско пътуване през около 49–52 г. Павел и неговите другари пътували по суша до град Листра, като най–вероятно минали през родното място на Павел — град Тарс в областта Киликия. След като повторно посетил братята в Листра, Павел продължил на север, като се опитал да ‘говори словото’ в областите Витиния и Азия, но светият дух не му позволил това. В тези области щяло да бъде проповядвано по–късно. Вместо това Бог насочил Павел към крайбрежния град Троада в северозападната част на Мала Азия. След това чрез едно видение Бог посочил на Павел, че трябва да проповядва добрата новина в Европа. (Деяния 16:1–12; 22:3)

Третото мисионерско пътуване на Павел през около 52–56 г. отново било в Мала Азия, като този път той стигнал до Ефес, важен пристанищен град в областта Азия. Той вече бил спирал в този град, когато се връщал от второто си мисионерско пътуване. В Ефес имало група дейни християни и Павел и другарите му останали при тях около три години. Това бил период, изпълнен с много трудности и опасни ситуации. Една такава опасност се оказало вълнението, което възникнало сред ефеските майстори на сребърни изделия, които искали да защитят доходната си търговия с религиозни изображения. (Деяния 18:19–26; 19:1, 8–41; 20:31)

Явно мисионерската дейност в Ефес дала добри резултати, защото от Деяния 19:10 научаваме, че ‘всички жители на Азия — както юдеи, така и гърци — чули словото на Господаря’.

Напредък в Мала Азия

Към края на престоя си в Ефес Павел писал на коринтяните: „Сборовете в Азия ви изпращат своите поздрави.“ (1 Коринтяни 16:19) Кои сборове имал предвид Павел? Той може би говорел за сборовете в Колоса, Лаодикия и Йерапол. (Колосяни 4:12–16) Книгата „Историята на Павел“ отбелязва: „Логично е формирането на общностите в Смирна, Пергам, Сардис и Филаделфия да се дължи на мисионерската дейност, ръководена от Ефес. ... Всички тези градове били в радиус от 120 мили (192 км) от Ефес и били свързани помежду си с добре поддържани пътища.“

Така че около двайсет години след Петдесетница през 33 г. вече имало известен брой християнски сборове в южната и в западната част на Мала Азия. А какво било положението в другите части на областта?

Получателите на писмата на Петър

Апостол Петър написал първото си вдъхновено от Бога писмо няколко години по–късно, през около 62–64 г. То било предназначено за християните в Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния. От писмото на Петър става ясно, че в тези места вече имало християнски сборове, тъй като техните старейшини били призовани да ‘се грижат за Божието стадо’. Кога били основани тези сборове? (1 Петър 1:1; 5:1–3)

Павел бил проповядвал в някои от областите, в които живеели получателите на писмото на Петър, като Азия и Галатия, но той не бил стигнал до Кападокия и Витиния. Библията не ни казва как християнството се разпространило по тези земи, но е възможно това да е станало с помощта на юдеи и прозелити, които присъствали на Петдесетница през 33 г. и след това се върнали у дома. Какъвто и да бил случаят, става ясно, че когато Петър писал писмото си, около трийсет години след Петдесетница, имало сборове „пръснати из цяла Мала Азия“, както се изразил един учен.

Седемте сбора от книгата Откровение

Бунтът на юдеите срещу римляните довел до унищожението на Йерусалим през 70 г. Вероятно тогава някои юдейски християни отишли в Мала Азия. *

Към края на първи век Исус Христос изпратил послания до седем сбора в Мала Азия чрез апостол Йоан. Тези сборове се намирали в Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. От посланията става ясно, че християните в тези части на Мала Азия били изправени пред различни опасности, като неморалност, сектантство и отстъпничество. (Откровение 1:9, 11; 2:14, 15, 20)

Скромна и всеотдайна служба

Без съмнение разпространението на християнството през първи век включва много повече от това, което научаваме от книгата Деяния на апостолите. Добре познатите апостоли Петър и Павел участвали в събитията, описани в книгата Деяния, но голям брой други християни проповядвали на други места. Растежът в Мала Азия потвърждава, че ранните християни приели присърце заповедта на Исус: „Идете и правете ученици сред всички народи.“ (Матей 28:19, 20)

По подобен начин днес сравнително малък брой от изпълнените с вяра дела на Свидетелите на Йехова по целия свят стават известни на международното братство. Както било и през първи век, имената на по–голямата част от верните проповедници днес не са известни на останалите християни. Въпреки това, те се радват на един живот, изпълнен с удовлетворяващи дейности, и изпитват дълбоко задоволство от факта, че послушно дават от себе си в тази животоспасяваща служба. (1 Тимотей 2:3–6)

[Бележки под линия]

^ абз. 5 В Християнските гръцки писания и в тази статия думата Азия се отнася за римската провинция, която заемала западната част на Мала Азия, а не за континента Азия.

^ абз. 17 Според историка Евсевий (260–340 г.) малко преди 66 г. „апостолите, които били в непрекъсната опасност поради заговори за тяхното убийство, били изведени от Юдея. Но за да поучават своето послание, те пътували във всеки край със силата на Христос“.

[Блок на страница 11]

РАННИТЕ ХРИСТИЯНИ ВЪВ ВИТИНИЯ И ПОНТ

Провинцията, обхващаща областите Витиния и Понт, била разположена в Мала Азия по крайбрежието на Черно море. За ежедневието на хората в тази област можем да научим много от това, което Плиний Млади, един от управителите на провинцията, писал на римския император Траян.

Около петдесет години след като писмата на Петър били четени в сборовете от тази област, Плиний поискал съвет от Траян как да се справи с християните. „Никога не съм присъствал на разпит на християни. Не съм запознат с естеството на наказанията, които обикновено им биват налагани“, пише Плиний. „Много хора от всякаква възраст и с всякакво положение, мъже и жени, биват довеждани в съда и това продължава. Не само градовете, но съседните села и области също са заразени с това отвратително учение.“

[Диаграма/Карта на страница 9]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ПЪТУВАНИЯТА НА ПАВЕЛ

Първо мисионерско пътуване

КИПЪР

ПАМФИЛИЯ

Перга

Антиохия (писидийска)

Икония

Листра

Дервия

Второ мисионерско пътуване

КИЛИКИЯ

Тарс

Дервия

Листра

Икония

Антиохия (писидийска)

ФРИГИЯ

ГАЛАТИЯ

Троада

Трето мисионерско пътуване

КИЛИКИЯ

Тарс

Дервия

Листра

Икония

Антиохия (писидийска)

Ефес

АЗИЯ

Троада

[Седемте сбора]

Пергам

Тиатир

Сардис

Смирна

Ефес

Филаделфия

Лаодикия

[Други места]

Йерапол

Колоса

ЛИКИЯ

ВИТИНИЯ

ПОНТ

КАПАДОКИЯ

[Снимка на страница 9]

Антиохия

[Снимка на страница 9]

Троада

[Източник]

© 2003 BiblePlaces.com

[Снимка на страница 10]

Театър в Ефес (Деяния 19:29)

[Снимка на страница 10]

Основа на олтара на Зевс в Пергам. Християните в този град живеели там, където бил „престолът на Сатана“ (Откровение 2:13)

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.