Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как да се справяме с несправедливостта

Как да се справяме с несправедливостта

 Как да се справяме с несправедливостта

КОЙ от нас не е понасял някаква несправедливост през живота си? Понякога може само да си мислим, че нещо е несправедливо, но има случаи, когато това наистина е така.

Когато се сблъскваме с несправедливост, ние изпитваме емоционална болка и това може да засегне дори духовността ни. Вероятно имаме силно желание да поправим ситуацията. Защо изпитваме такова желание? Една от причините е това, че нашият Създател, Йехова Бог, в когото „няма неправда [несправедливост — НС]“, е внедрил в хората силно чувство за справедливост. (Второзаконие 32:4; Битие 1:26) Въпреки това може да се сблъскваме със ситуации, в които виждаме, че се постъпва несправедливо. Един мъдър човек веднъж заявил: „Като изново размишлявах всичките угнетения, които стават под слънцето, и видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител.“ (Еклисиаст 4:1) Тогава как можем да се справяме с несправедливостта?

Какво всъщност представлява несправедливостта?

Несправедливостта може да е ситуация или действие, в които се нарушават стандартите за справедливост. Какви трябва да са тези стандарти за хората? Ясно е, че нашият праведен Създател, който не се променя, има правото да определя стандартите за това какво е справедливо и какво не е. От негова гледна точка ходенето в „повеленията на живота“ включва това човек да „не върши неправда“. (Езекиил 33:15) Затова, когато Йехова създал първия човек, той вложил в него съвест — вътрешен глас, който да му помага да различава правилното от погрешното. (Римляни 2:14, 15) Освен това в своето Слово, Библията, Йехова изложил стандартите си за справедливост.

Но как да постъпим, ако смятаме, че сме станали жертва на несправедливост? Ще бъде добре да обмислим нещата реалистично, за да преценим дали действително са постъпили несправедливо спрямо нас. Да разгледаме например ситуацията, в която се оказал еврейският пророк Йона. Йехова му дал задачата да предупреди жителите на Ниневия за наближаващото бедствие. Първоначално Йона избягал, без да изпълни задачата си. Но впоследствие той отишъл в Ниневия и предупредил всички за предстоящото изпълнение на Божията присъда. Но тъй като ниневийците се разкаяли, Йехова решил да не унищожава града и жителите му. Как се почувствал Йона тогава? „Това раздразни Йона много лошо и той се разсърди.“ (Йона 4:1, Ве–2000) Той сметнал, че Йехова проявил груба несправедливост.

Тъй като Йехова може да вижда в сърцата на хората и „обича правда и правосъдие“, е ясно, че той не е постъпил погрешно. (Псалм 33:5) Йона просто трябвало да разбере, че решението, което Йехова взел, било в  хармония със съвършената справедливост. Когато смятаме, че са постъпили несправедливо с нас, може да се запитаме: „Дали Йехова не гледа на нещата по по–различен начин от мене?“

Когато се сблъскаме с несправедливост

В Библията четем за много хора, които са страдали поради някаква несправедливост. Ние можем да извлечем поука, като размишляваме върху това как те се справили с трудните проблеми. Да разгледаме примера на Йосиф, който бил продаден като роб в Египет от своите завистливи братя. В Египет жената на неговия господар се опитала да го съблазни и когато той отказал, тя го обвинила, че ѝ правел неморални предложения. Заради това Йосиф бил хвърлен в затвора. Но вярата му била по–силна от железните вериги, с които бил окован. Той не позволил тази несправедливост да повлияе на духовността му, нито да отслаби доверието му в Йехова. (Битие 37:18–28; 39:4–20; Псалм 105:17–19)

Един друг мъж, към когото се отнесли несправедливо, бил Навутей. Той станал жертва на жестоката измама на Йезавел, жената на израилския цар Ахаав. Царят много искал да притежава наследствената земя на Навутей, която се намирала близо до двореца. Израилтяните не бивало да отстъпват за постоянно наследствените си притежания и затова Навутей отхвърлил предложението на царя да купи земята. (Левит 25:23) Тогава злата жена на Ахаав уредила нещата така, че лъжливи свидетели да обвинят Навутей, че е хулел Бога и царя. Накрая Навутей и синовете му били убити. Представи си как се е чувствал той, когато хората се навеждали да вземат камъни, за да го убият! (3 Царе 21:1–14; 4 Царе 9:26)

Но нито един от тези случаи не може да се сравни с несправедливите действия, които трябвало да понесе Христос Исус. Той бил осъден на смърт, като срещу него били използвани лъжи и незаконен процес. Римският управител, седнал на съдийския престол, не могъл да отстои онова, което смятал за правилно. (Йоан 18:38–40) Наистина, Христос Исус изпитал най–голямата  несправедливост, която му била причинена от Сатана!

Дали тези случаи показват, че Йехова е безразличен към несправедливостта? В никакъв случай! Йехова не възприемал тези ситуации от гледната точка на един обикновен човек. (Исаия 55:8, 9) Йосиф могъл да спаси семейството си, благодарение на това, че бил продаден в робство. Той станал управител на хранителните запаси на Египет, преди да настане голям глад там, където живеело семейството му. Но помисли — ако Йехова не беше допуснал тази несправедливост, Йосиф нямаше да попадне в затвора. Точно там той успял да разтълкува сънищата на други двама затворници, единият от които по–късно разказал на фараона за това, благодарение на което Йосиф станал управител на хранителните запаси. (Битие 40:1; 41:9–14; 45:4–8)

Какво да кажем за Навутей? Отново се опитай да погледнеш на нещата от гледната точка на Йехова. Макар тогава Навутей да лежал мъртъв на земята, той бил жив в ума на Бога, който може да възкресява мъртвите. (3 Царе 21:19; Лука 20:37, 38) Навутей трябва да изчака момента, в който Йехова ще го върне отново към живот, и за него ще е минал сякаш само миг, защото „мъртвите не знаят нищо“. (Еклисиаст 9:5) Освен това Йехова отплатил за смъртта на Навутей, като изпълнил присъда над Ахаав и над дома му. (4 Царе 9:21, 24, 26, 35, 36; 10:1–11; Йоан 5:28, 29)

Що се отнася до Исус, той умрял. Но Бог го възкресил и го възвеличил „далеч над всяко правителство, власт, сила и господство и над всяко име“. (Ефесяни 1:20, 21) Несправедливостта, която Сатана причинил на Христос Исус, не попречила на Йехова да възнагради своя Син. Исус бил уверен, че Йехова можел веднага да поправи несправедливостта от незаконното му задържане, ако такава била волята му. Но Христос знаел също, че Йехова е определил време за изпълнение на Писанието и за поправяне на всяка несправедливост.

Сатана и служителите му може да са действали несправедливо спрямо праведните хора, но в крайна сметка Йехова е поправял нещата и напълно е премахвал лошите последствия или ще го направи в бъдеще. Затова трябва да разчитаме на Бога да поправя несправедливостите. (Второзаконие 25:16; Римляни 12:17–19)

Защо Йехова може да допусне несправедлива ситуация?

Възможно е Йехова да има причини да не поправя дадена ситуация. Той може да допуска да понасяме някаква несправедливост, като част от нашето християнско обучение. Разбира се, ‘Бог не изпитва никого със зло’. (Яков 1:13) Но той може да позволи ситуацията да продължава, без да се намесва, като укрепва онези, които откликват на това обучение. Библията ни уверява: „И след като сте страдали малко време, Богът на цялата незаслужена милост ... сам ще завърши вашето обучение, ще ви направи непоколебими, ще ви направи силни.“ (1 Петър 5:10)

Освен това, когато Йехова позволява определена несправедливост, той може да дава възможност на онези, които я причиняват, да се разкаят. Само няколко седмици след като Исус бил убит, наставленията на Петър ‘пронизали сърцата’ на някои юдеи, които го слушали. Те ‘приели Божието слово от все сърце и били покръстени’. (Деяния 2:36–42)

Разбира се, не всички, които вършат несправедливи дела, ще се разкаят. Някои дори може да стигнат дотам, че да вършат още по–лоши неща. Въпреки това в Притчи 29:1 се казва: „Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще се съкруши, и то без поправление.“ Наистина, в крайна сметка Йехова ще се намеси и ще унищожи всички онези, които упорито не променят злото си поведение. (Еклисиаст 8:11–13)

Независимо колко време може да ни е нужно да се възстановим от проявената спрямо нас несправедливост, ние сме уверени, че Йехова знае как да ни помогне. Без съмнение той ще поправи всяка несправедливост, която може да сме понесли в тази зла система. Освен това той ни е обещал накрая да ни възнагради с вечен живот в новия свят, в който „ще живее праведност“. (2 Петър 3:13)

[Снимка на страници 16, 17]

Как мислиш, че се е чувствал Навутей, когато станал жертва на груба несправедливост?