1. а) Какво общо имало между съдията Йефтай и Анна? (Виж илюстрацията в началото.) б) На кои въпроси ще отговорим в тази статия?

ТОЙ бил безстрашен предводител, а тя — покорна съпруга. Той бил храбър воин, тя — смирена домакиня. Освен че се покланяли на един и същи Бог, какво друго общо можело да има между съдията Йефтай и жената на Елкана, Анна? И двамата дали обет на Бога и вярно го изпълнили. Те са чудесен пример за мъжете и жените днес, които дават обет на Йехова. Възникват обаче някои важни въпроси: Какво е обет? Колко сериозно е даването на обет на Бога? Какво можем да научим от Йефтай и Анна?

2, 3. а) Какво е обет? б) Какво се казва в Писанието за обетите пред Бога?

² В Библията обетът е тържествено обещание, което се дава на Бога. Човек обещава да извърши някакво действие, да даде дар, да изпълнява определен вид служба или да се въздържа от дадени неща. Обетите са доброволни. Но за Бога те са свещени и задължаващи, защото имат силата на клетва, с която човек обещава да прави или да не прави определено нещо. (Бит. 14:22, 23; Евр. 6:16, 17) Колко сериозно е даването на обет на Бога според Писанието?

³ Моисеевият закон постановявал: „Ако някой мъж даде обет пред Йехова или изрече клетва, с която обвързва  душата си с обет ..., той не бива да престъпва думата си. Трябва да постъпи точно така, както е казал.“ (Чис. 30:2) По–късно Соломон бил вдъхновен от Йехова да напише: „Когато дадеш обет пред Бога, не се бави да го изпълниш, защото безразсъдните не са приятни за никого. Изпълни това, за което си дал обет.“ (Екл. 5:4) Исус потвърдил колко е сериозно даването на обет с думите: „Било казано на хората в древността: ‘Недей да даваш клетва, без да я изпълниш, но трябва да изпълниш всичко, което си обещал на Йехова.’“ (Мат. 5:33)

4. а) Колко сериозно е даването на обет на Бога? б) Какво искаме да разберем за Йефтай и Анна?

⁴ Ясно е тогава, че да дадеш обещание на Бога, е много сериозен въпрос. Начинът, по който гледаме на обещанията си, засяга отношенията ни с Йехова. Давид писал: „Кой може да се изкачи на планината на Йехова и кой може да стигне до святото му място? ... Всеки, който не е използвал по недостоен начин моето име [тоест на Йехова], нито е давал лъжлива клетва.“ (Пс. 24:3, 4, виж и бел. под линия) Какви обети дали Йефтай и Анна и било ли им лесно да ги изпълнят?

5. Какво обещал Йефтай и какъв бил резултатът?

⁵ Йефтай вярно спазил обещанието, което дал на Йехова, тръгвайки на война срещу амонците, които потискали Божия народ. (Съд. 10:7–9) Той силно желаел да победи и обещал: „Ако предадеш синовете на Амон в ръцете ми, тогава онзи, който излезе от вратата на дома ми, за да ме посрещне, когато се върна с мир от войната срещу синовете на Амон, ще принадлежи на Йехова!“ Какво станало? Амонците били покорени, а скъпата дъщеря на Йефтай била тази, която излязла да го посрещне при победоносното му завръщане. Именно тя щяла да „принадлежи на Йехова“. (Съд. 11:30–34) Какво щяло да означава това за нея?

6. а) Лесно ли било на Йефтай и дъщеря му да изпълнят обета, който той дал? б) Какво научаваме за обетите пред Бога от Второзаконие 23:21, 23 и Псалм 15:4?

⁶ За да изпълни обета на баща си, дъщерята на Йефтай трябвало да се посвети на служба за Йехова в светилището му. Необмислен ли бил обетът на Йефтай? Не, защото той навярно знаел, че е възможно точно дъщеря му да излезе от дома му да го посрещне. Въпреки това ситуацията била мъчителна и за двамата — те трябвало да направят голяма жертва. Когато видял дъщеря си, Йефтай „раздрал дрехите си“ и казал, че е съкрушен. Тя, от своя страна, отишла „да оплаче девствеността си“. Защо? Йефтай нямал син, а единствената му дъщеря нямало да може да се омъжи и да му роди внуци. Нямало да има кой да продължи името му и да го наследи. Това обаче не било най–важното. Йефтай казал: „Дадох обет пред Йехова и не мога да се отрека от него!“ А дъщеря му отговорила: „Постъпи с мене според онова, което си обещал!“ (Съд. 11:35–39) Двамата били лоялни хора, които не биха и помислили да нарушат обет, даден на Всевишния Бог, независимо какво ще им струва това. (Прочети Второзаконие 23:21, 23; Псалм 15:4.)

7. а) Какво обещала Анна и защо, и как се развили нещата? б) Какво означавал за Самуил обетът на Анна? (Виж бел. под линия.)

⁷ Анна също вярно изпълнила обета си пред Йехова. Тя го дала в момент на голямо  безпокойство и мъка поради своето безплодие и постоянните обиди, които понасяла. (1 Царе 1:4–7, 10, 16) Анна изляла душата си пред Бога и обещала: „О, Йехова, Боже на небесните войнства, ако обърнеш очите си към болката на своята робиня и си спомниш за мене, ако не забравиш робинята си и дадеш мъжко дете на робинята си, аз ще го дам на тебе, Йехова, за всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине върху главата му.“ * (1 Царе 1:11) Молбата на Анна била чута и тя родила първородния си син. Щастието ѝ сигурно било безкрайно! Но тя не забравила обета си пред Бога. Когато родила сина си, тя заявила: „От Йехова го измолих.“ (1 Царе 1:20)

8. а) Лесно ли било на Анна да изпълни обета си? б) Как думите на Давид в 61 псалм напомнят за образцовата нагласа на Анна?

⁸ Щом отбила малкия Самуил, когато бил около 3–годишен, Анна направила точно каквото обещала на Бога, дори не помислила да постъпи иначе. Тя завела Самуил при първосвещеника Илий в светия шатър в Сило и казала: „Молех се на Йехова да изпълни молбата, която отправих към него във връзка с това момче. Затова сега го давам на Йехова. Нека то бъде посветено на Йехова през всичките дни на живота си.“ (1 Царе 1:24–28) Там момчето Самуил продължавало „да расте в благоволението на Йехова“. (1 Царе 2:21) Какво да кажем за Анна? Тя много обичала малкия си син, но вече нямало да може да е всеки ден с него. Представи си колко искала да го гушка, да си играе с него, да го възпитава — да запази скъпи спомени от детството му, както желае всяка любяща майка. И все пак Анна не съжалявала, че удържала на думата си. Сърцето ѝ ликувало заради Йехова. (1 Царе 2:1, 2; прочети Псалм 61:1, 5, 8)

9. Кои други въпроси ще обсъдим?

⁹ След като разбрахме колко е сериозно да дадем обет на Бога, да обсъдим следните въпроси: Какви обети можем да дадем като християни? И колко решени трябва да сме да ги изпълним?

10. Кой е най–важният обет на един християнин и какво включва той?

¹⁰ Най–важният обет на един християнин е обетът, с който той отдава живота си на Йехова. Защо? Защото в лична молитва той тържествено обещава на Йехова, че ще му служи завинаги и при всякакви обстоятелства. Както казал Исус, по този начин човек „се отрича от себе си“ и обещава да поставя Божията воля над всичко останало в живота си. (Мат. 16:24) От този ден нататък той „принадлежи на Йехова“. (Рим. 14:8) Всеки, който дава такъв обет, трябва да гледа много сериозно на него като псалмиста, който казал за своите обети пред Бога: „Как ще се отблагодаря на Йехова за всичките му добри дела към мене? Ще изпълня своите обети пред Йехова, пред целия му народ.“ (Пс. 116:12, 14)

11. Какво си направил в деня на покръстването си?

¹¹ Отдал ли си живота си на Йехова и символизирал ли си отдаването си чрез покръстване във вода? Ако е така, това е чудесно! Припомни си, че в деня на  покръстването ти са те попитали пред свидетели дали си се отдал на Йехова и дали разбираш, че „твоето отдаване и покръстване те идентифицират като Свидетел на Йехова в единство с Божията, ръководена от духа организация“. С положителните си отговори ти си направил изявление пред всички на своето безрезервно отдаване и си показал, че отговаряш на изискванията да бъдеш покръстен и назначен като служител на Йехова. Несъмнено Йехова много се е зарадвал!

12. а) Кои въпроси е добре да си зададем? б) Към какво ни насърчил Петър да се стремим?

¹² Покръстването обаче е само началото. Ние искаме да продължаваме да живеем според отдаването си, като служим вярно на Бога. Затова може да се запитаме: „Как съм се развил духовно след покръстването си? Продължавам ли да служа всеотдайно на Йехова? (Кол. 3:23) Моля ли се, чета ли Божието Слово, присъствам ли на събранията на сбора и участвам ли в службата колкото е възможно по–често? Или съм намалил  тези духовни дейности?“ Апостол Петър обяснил, че ако добавяме на вярата си познание, издръжливост и преданост към Бога, няма да станем неактивни в службата си. (Прочети 2 Петър 1:5–8.)

13. Какво трябва да съзнава отдаденият и покръстен християнин?

¹³ Не е възможно да отменим обета си, да се отметнем от думата си. Ако някой вече не иска да служи на Йехова или да живее като християнин, той не може да твърди, че не е бил истински отдаден на Бога и че покръстването му е невалидно. * Та нали той се е представил пред всички като напълно отдаден на Бога човек? Ако извърши някакъв сериозен грях, ще отговаря пред Йехова и сбора. (Рим. 14:12) Дано за нас никога не се отнасят думите: „Изостави любовта, която изпитваше в началото.“ Вместо това искаме Исус да може да каже за нас: „Познавам делата ти, твоята любов, вяра, служба и издръжливост, и знам, че последните ти дела са повече от предишните.“ (Откр. 2:4, 19) Нека за радост на Йехова пламенно да изпълняваме обета си да му служим.

14. Кой е вторият по важност обет, който човек може да даде, и защо?

¹⁴ Вторият най–важен обет, който човек може да даде, е брачният обет. Това е така, защото бракът е свещен. Булката и младоженецът се вричат пред Бога и пред свидетели. Те обикновено обещават, че ще се обичат, ценят и уважават „през целия [си] съвместен живот на тази земя ... според брачната уредба на Бога“. Други може да не използват същите думи, но пак дават обет пред Бога. Те биват обявени за съпруг и съпруга и идеята е бракът им да бъде за цял живот. (Бит. 2:24; 1 Кор. 7:39) Затова, както казал Исус, „нека никой човек не разделя онова, което Бог е впрегнал в общ ярем“ — нито мъжът, нито жената, нито който и да било друг. Следователно двойките, които се женят, не бива да са с нагласата, че ако бракът им не потръгне, винаги могат да се разведат. (Мар. 10:9)

15. Защо християните не бива да възприемат светския пренебрежителен възглед за брака?

¹⁵ Разбира се, няма съвършен брак, тъй като всеки брачен съюз е между двама несъвършени души. Затова Библията казва, че женените понякога „ще изпитват затруднения“. (1 Кор. 7:28) За съжаление, много хора в този свят гледат лековато на брака. Когато отношенията станат много обтегнати, те просто се отказват и изоставят брачния си партньор. Един християнин обаче не постъпва така. Ако наруши брачния си обет, човек все едно лъже Бога, а Бог мрази лъжците! (Лев. 19:12; Пр. 6:16–19) Апостол Павел писал: „Обвързан ли си с жена? Недей да търсиш освобождаване.“ (1 Кор. 7:27) Той можел да каже това, защото знаел, че Йехова също не одобрява развода с коварни подбуди. (Мал. 2:13–16)

16. Какво казва Библията за развода и раздялата?

¹⁶ Исус учил, че единственото библейско основание за разтрогване на брака е невинният партньор да реши да не прости на изневерилия. (Мат. 19:9; Евр. 13:4) А какво да кажем за раздялата? Библията е ясна и по  този въпрос. (Прочети 1 Коринтяни 7:10, 11.) Тя не дава основания за раздяла. Но някои женени християни смятат определени ситуации за причина да се разделят с партньора си, като например сериозна заплаха за живота или духовността заради физическо насилие или отстъпничество. *

17. Как християнските двойки могат да направят брака си траен?

¹⁷ Когато някой отиде при старейшините на сбора за съвет относно брачни проблеми, е добре те да го попитат дали двамата с партньора му наскоро са гледали филма „Какво е истинска любов?“ и дали са изучавали заедно брошурата „Можеш да имаш щастливо семейство“. Защо? Тези инструменти наблягат на Божиите принципи, които помагат на мнозина да заздравят брака си. Една двойка споделила: „Откакто изучаваме тази брошура, бракът ни е по–щастлив от всякога.“ Една съпруга казва за 22–годишния си брак, който бил на път да се разпадне: „И двамата сме покръстени, но се бяхме отчуждили. Филмът излезе точно навреме! Сега нещата са много по–добре.“ Ако си женен, непременно прилагай принципите на Йехова в брака си. Това ще ти помогне да си щастлив, изпълнявайки брачния си обет.

18, 19. а) Какво правят много християнски родители? б) Какво може да се каже за специалните целодневни служители?

¹⁸ Забеляза ли какво друго общо имали Йефтай и Анна? Вследствие на обетите им дъщерята на Йефтай и синът на Анна били посветени на специална, свята служба в светия шатър. Те имали истински удовлетворяващ живот. Днес много християнски родители насърчават децата си да започнат целодневна служба и да съсредоточават живота си върху службата си за Бога. Онези, които правят това, заслужават искрена похвала. (Съд. 11:40; Пс. 110:3)

¹⁹ Понастоящем Световният орден на специалните целодневни служители на Свидетелите на Йехова има около 67 000 членове. Някои работят в Бетел или на строежи или участват в пътуваща служба. Други са преподаватели, специални пионери, мисионери, служители на конгресна зала или служители на комплекс за библейски училища. Те са дали „Обет за послушание и бедност“, с който се съгласяват да вършат всяка възложена им работа в подкрепа на интересите на Царството, да живеят просто и да не работят светска работа без разрешение. Не хората, а назначенията им са смятани за специални. Те съзнават колко е важно смирено да изпълняват своето тържествено обещание, докато са специални целодневни служители.

20. Какво трябва да правим „ден след ден“ и защо?

²⁰ Колко от обетите, които обсъдихме, си дал пред Бога — един, два или и трите? Несъмнено осъзнаваш, че не бива да гледаш лековато на тях. (Пр. 20:25) Неспазването на обещанията ни към Йехова може да има сериозни последствия. (Екл. 5:6) Затова нека бъдем като псалмиста, който казал на Бога: „Аз винаги ще възхвалявам името ти с песен, за да изпълнявам обетите си ден след ден.“ (Пс. 61:8)