Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали наистина е нечестно?

Дали наистина е нечестно?

Дали наистина е нечестно?

„Промени малко протокола за катастрофата и всичко ще бъде наред.“

„Не е необходимо данъчните да знаят всичко.“

„Най–важното е да не те хванат.“

„Защо да плащаш, когато можеш да го получиш безплатно?“

ВЕРОЯТНО си чувал подобни изказвания, когато си търсел съвети по финансови въпроси. Някои хора изглежда имат „умни решения“ за всяка ситуация. Но дали начинът, по който ти предлагат да постъпиш, наистина е честен?

Нечестността е толкова разпространена днес, че мнозина гледат на лъжата, измамата и кражбата като на лесен начин да избегнат наказание, да спечелят пари или да преуспеят. Често видните членове на обществото дават лош пример по отношение на честността. В една европейска страна в периода между 2005 и 2006 г. случаите на измама и финансовите злоупотреби се увеличиха с над 85 процента, като това не включва многото по–малки прояви на нечестност. Не е изненадващо, че известни личности от бизнеса и политиката в тази страна бяха замесени в скандал, вследствие на който стана ясно, че са подправили дипломите си, за да подпомогнат своята кариера.

Въпреки че нечестността е често срещана днес, много хора искат да вършат това, което е правилно. Вероятно ти си един от тях и поради любовта си към Бога искаш да вършиш онова, което е правилно в неговите очи. (1 Йоан 5:3) Сигурно се чувстваш като апостол Павел, който писал: „Уверени сме, че имаме чиста съвест, понеже искаме да постъпваме честно във всичко.“ (Евреи 13:18) Затова те насърчаваме да разгледаш някои ситуации, в които решимостта на един човек да постъпва „честно във всичко“ може да бъде поставена на изпитание. Освен това ще обсъдим библейски принципи, които могат да ни помогнат в подобни обстоятелства.

Кой трябва да плати щетите при катастрофа?

Един ден докато шофира, една млада жена на име Лиса, * допуска грешка и блъска друг автомобил. Никой не е пострадал, но и на двете превозни средства са нанесени щети. В страната, в която живее Лиса, младите шофьори плащат големи вноски за автомобилна застраховка, като след всяко произшествие вноските стават по–високи. Тъй като по–големият братовчед на Лиса, Грегор, е с нея, един техен приятел им предлага да кажат, че Грегор е карал автомобила. По този начин Лиса ще избегне плащането на по–високи вноски за застраховка. Този съвет изглежда добър. Как трябва да постъпи Лиса?

Застрахователните компании използват вноските, които получават от притежателите на застрахователни полици, за да изплащат обезщетения, и съответно вдигат тези вноски, за да покрият загубите си. Ако Лиса послуша съвета на своя приятел, тогава средствата за покриването на щетите по катастрофата, предизвикана от нея, ще бъдат взети от другите притежатели на застраховки. Така Лиса не само че ще даде невярна информация, но и ще извърши кражба. Същото може да се каже и когато някой дава невярна информация, за да получи по–голяма сума от застрахователната си компания.

Наказанията, определени от закона, може да разубедят някого да постъпи по такъв нечестен начин. Но в Божието Слово намираме друга по–важна причина да избягваме нечестността. Една от Десетте Божи заповеди гласи: „Не кради!“ (Изход 20:15) Апостол Павел повторил за християните тази заповед, като казал: „Който е крал, нека не краде повече.“ (Ефесяни 4:28) Като прилагаме принципите от Божието Слово във връзка със застрахователните въпроси, няма да извършим нещо, което Бог не одобрява. Освен това по този начин показваме любовта и уважението си към Божия закон и към своите ближни. (Псалм 119:97)

„Плащайте на императора онова, което е на императора“

Питър е бизнесмен. Неговият счетоводител му предлага да поиска данъчно облекчение за „покупката“ на скъпа компютърна техника за неговия бизнес. Вероятността за проверка от страна на властите е много малка. Данъчното облекчение ще спести на Питър значителна сума пари. Как трябва да постъпи той? Какво може да го ръководи при вземането на решение?

Апостол Павел казал на християните по негово време: „Нека всяка душа се подчинява на висшестоящите власти. ... Отдавайте на всички каквото им се дължи: на когото данък — данъка, на когото налог — налога.“ (Римляни 13:1, 7) Хората, които искат да придобият Божието одобрение, плащат всички данъци, изисквани от властите. От друга страна, ако законите на страната предвиждат данъчни облекчения за определени личности или за извършването на определени дейности, няма да е погрешно някой да се възползва от тях, стига да отговаря на изискванията.

Да разгледаме една друга ситуация, свързана с плащането на данъци. Дейвид работи като дърводелец в една фирма. Но негови приятели и съседи го молят да направи някои мебели за тях в извънработно време. Те му предлагат по–голямо възнаграждение от това, което получава във фирмата, и му казват, че няма да искат фактура. Така никой няма да знае за извършената работа и Дейвид няма да плаща данъци. За много хора в това няма да има нищо лошо, тъй като и двете страни ще са доволни. Дейвид обаче иска да е угоден на Бога. Тогава как трябва да гледа на предложението на своите приятели и съседи?

Вярно е, че ако някой постъпи по такъв начин, може да не бъде разкрит, но този човек не плаща данъците, които правителството има право да получи. Исус заповядал: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Матей 22:17–21) Той казал това, за да поправи мисленето на своите слушатели във връзка с плащането на данъци. Правителствените власти, които Исус нарекъл „императора“, смятат получаването на данъци за свое право. Затова последователите на Христос гледат на плащането на всички данъци като на свое библейско задължение.

Преписване на изпити

Марта, една ученичка от гимназията, се подготвя за последните си изпити. Тъй като знае, че от оценките, които ще получи, зависи дали ще намери добра работа, тя прекарва много часове в учене. Някои от нейните съученици също се подготвят за изпитите, но по по–различен начин. Те смятат да използват пейджъри, препрограмирани калкулатори и мобилни телефони, за да получат по–високи оценки. Дали Марта ще постъпи като всички останали, за да е сигурна, че ще получи високи оценки на изпитите?

Преписването на изпити е широко разпространено, затова мнозина не виждат в това нищо лошо. Те мислят: „Най–важното е да не те хванат.“ Но такъв начин на мислене не е приемлив за истинските християни. Въпреки че учителите може да не забележат онези, които преписват, има една личност, която забелязва всичко. Йехова Бог вижда какво вършим и ще ни потърси сметка за действията ни. Павел писал: „Няма създание, което да е скрито от погледа на онзи, на когото ще даваме сметка.“ (Евреи 4:13) Нима като знаем, че Бог ни наблюдава, тъй като се интересува дали постъпваме правилно, не сме подтикнати да сме честни по време на изпити?

Как ще постъпиш?

Лиса, Грегор, Питър, Дейвид и Марта разбирали пред какво сериозно предизвикателство били изправени. Те решили да постъпят честно и така да имат чиста съвест и да останат неопетнени пред Бога. Как ще постъпиш ти, ако попаднеш в подобна ситуация?

Твоите колеги, съученици и съседи може да смятат за нещо нормално лъжата, измамата и кражбата. Всъщност те може да използват подигравки, за да те накарат да постъпиш като тях. Какво може да ти помогне да вземеш правилно решение, когато си под натиск да постъпиш нечестно?

Помни, че ако постъпваш в съгласие с Божията воля, ще имаш чиста съвест и ще се радваш на Божието одобрение. Цар Давид писал: „О, Йехова, кой може да е гост в твоя шатър? Кой може да живее на твоята свята планина? Онзи, който живее безгрешно, постъпва праведно и говори истината в сърцето си. ... Нищо няма да поклати онзи, който постъпва така.“ (Псалм 15:1–5) Да имаш чиста съвест и да се радваш на приятелството с небесния Бог е много по–ценно от всяка материална придобивка, спечелена по нечестен начин!

[Бележка под линия]

^ абз. 10 Някои имена са променени.

[Текст в блока на страница 12]

„Който е крал, нека не краде повече.“

Уважението към Божия закон и любовта към нашите ближни ни подтикват да сме честни във връзка със застрахователните въпроси

[Текст в блока на страница 12]

„Отдавайте на всички каквото им се дължи: на когото данък — данъка.“

За да се радваме на Божието одобрение, ние плащаме всички данъци, изисквани от закона

[Текст в блока на страница 13]

‘Всичко е открито пред очите на онзи, на когото ще даваме сметка.’

Учителите може да не ни хванат, че преписваме, но ние искаме да постъпваме честно заради Бога

[Блок/Снимки на страница 14]

„Невидима“ кражба

Един от твоите приятели си е купил последната версия на компютърна програма, която много искаш да имаш. Той ти предлага да ти спести пари, като ти направи копие на програмата. Дали това е честно?

Когато някой купува компютърна програма, той се съгласява да спазва условията, посочени в договора за лиценз. Според този договор на купувача може да е позволено да инсталира и използва програмата само на един компютър. В такъв случай копирането на програмата за някого другиго нарушава договора за лиценз и е незаконно. (Римляни 13:4) Това се равнява на кражба, защото лишава притежателя на авторското право от доход, който му се полага. (Ефесяни 4:28)

Мнозина си мислят: „Но нали никой няма да разбере.“ Това може да е така, но трябва да помним думите на Исус: „Както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях.“ (Матей 7:12) Всеки от нас се радва да получи съответното заплащане за своята работа и иска другите да се отнасят към собствеността му с уважение. Тогава трябва да постъпваме така и спрямо другите. Ние избягваме „невидимата“ кражба, като например вземането на интелектуална собственост *, която не ни принадлежи. (Изход 22:7–9)

[Бележка под линия]

^ абз. 40 Интелектуалната собственост включва материали, защитени с авторско право, като например музика, книги, компютърни програми, независимо дали са напечатани на хартия, или се съхраняват в електронна форма. Търговските марки, патентите, търговските тайни и правата за публикуване също попадат в тази категория.