Никога не забравяй братята и сестрите си

„В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на десет години бяхме заслепени от блясъка на света на бизнеса и се радвахме на охолство. Макар че израснахме в истината, ние се бяхме отдалечили твърде много от нея и нямахме духовни сили да се върнем“ — разказват Ярослав и съпругата му Беата. a

Друг брат на име Марек си спомня: „Поради социалните и политическите промени в Полша губех работа след работа. Бях обезсърчен. Страхувах се да отворя собствена фирма, защото нямах опит в бизнеса. Но в крайна сметка го направих, мислейки си, че така ще мога да се грижа по–добре за материалните нужди на семейството си, без това да се отрази отрицателно на духовността ми. След време разбрах колко съм се заблуждавал.“

В свят, в който цените постоянно нарастват и безработицата се увеличава, някои хора изпитват отчаяние и впоследствие вземат неразумни решения. Много братя решават да приемат работа с удължено работно време, да започнат допълнителна работа или да се заемат със собствен бизнес, въпреки че нямат опит. Те предполагат, че допълнителните доходи ще помогнат на семейството им и няма да им навредят духовно. Непредвидените обстоятелства и нестабилната икономика обаче  могат да провалят дори добре обмислените планове. В резултат на това някои попадат в капана на алчността и жертват духовните интереси за сметка на материалните. (Екл. 9:11, 12)

Някои братя и сестри са толкова погълнати от светски стремежи, че вече нямат време за лично изучаване, събрания или служба. Ясно е, че това вреди на духовността им и на техните взаимоотношения с Йехова. Те може да пренебрегнат и други важни взаимоотношения — с ‘братята им по вяра’. (Гал. 6:10) Някои постепенно се отдалечават от християнското братство. Помисли сериозно върху този проблем.

Нашето задължение към братята и сестрите ни

Тъй като сме братя и сестри, имаме много възможности да проявяваме любов един към друг. (Рим. 13:8) В твоя сбор вероятно можеш да забележиш хора, които са ‘угнетени и викат за помощ’. (Йов 29:12) На някои може да им липсват най–необходимите неща за живота. Апостол Йоан ни припомнил каква възможност ни предоставя това, като казал: „Ако някой притежава необходимите средства за живот и вижда, че брат му е в нужда, а отказва да прояви нежно състрадание спрямо него, как любовта към Бога остава в него?“ (1 Йоан 3:17)

Можеш да откликнеш на подобни нужди и да предложиш щедро помощ на другите. Но ние не се грижим за събратята си само в материално отношение. Някои може ‘да викат за помощ’, тъй като са самотни или обезсърчени. Може да се чувстват недостойни да служат на Йехова, да страдат от сериозно заболяване или да са загубили близък човек в смъртта. Един начин, по който можем да ги насърчаваме, е като ги изслушваме и разговаряме с тях, проявявайки разбиране спрямо емоционалните и духовните им нужди. (1 Сол. 5:14) Това често допълнително заздравява връзката на любов с нашите братя.

Особено духовните пастири могат да изслушват другите със съчувствие, да проявяват разбиране и да осигуряват любещ библейски съвет. (Деян. 20:28) По този начин надзорниците подражават на апостол Павел, който изпитвал „нежна привързаност“ към духовните си братя и сестри. (1 Сол. 2:7, 8)

Какво става обаче със задължението, което имат християните, отдалечаващи се от стадото, към събратята им? Дори надзорниците не са предпазени от изкушението да следват материалистични стремежи. Какво ще се случи, ако някой християнин се поддаде на подобно изкушение?

Потиснати поради безпокойствата в живота

Както беше отбелязано, осигуряването на основните физически потребности на семейството често донася безпокойства и  може да намали признателността ни за духовните неща. (Мат. 13:22) Марек, който беше споменат по–рано, обяснява: „Когато бизнесът ми се провали, реших да си намеря добре платена работа в чужбина. Отидох само за три месеца, след това за още три и така продължавах, като се връщах вкъщи само за кратко. Съпругата ми, която не е в истината, страдаше емоционално от това.“

Тази ситуация не засегнала само семейния му живот. Марек продължава: „В допълнение на многото часове работа в знойната жега бях заобиколен от вулгарни хора, които се опитваха да експлоатират другите. Те постъпваха като истински обирджии. Чувствах се потиснат и използван. Тъй като нямах време да се погрижа дори за себе си, започнах да се съмнявам в способността си да служа на другите.“

Тъжните последствия от решението на Марек трябва да ни подтикнат да се замислим. Дори да изглежда, че ще реши финансовите затруднения, нима работата в чужбина няма да създаде други проблеми? Например какво би станало с духовното и емоционалното добруване на нашето семейство? Възможно ли е да прекъснем връзките си със сбора? Нима тази работа няма да попречи на привилегията ни да служим на братята и сестрите си? (1 Тим. 3:2–5)

Както вероятно разбираш обаче, не е нужно човек да работи в друга страна, за да бъде изцяло погълнат от светската си работа. Помисли за случилото се с Ярослав и Беата. Той казва: „Всичко започна съвсем невинно. Малко след като се оженихме, отворихме будка за хот–дог на добро място. Увеличаващите се печалби ни насърчиха да разширим бизнеса си. Но ни оставаше много малко време и пропускахме християнските събрания. Не след дълго престанах да служа като пионер и като помощник–служител. Развълнувани от печалбите, които трупахме, отворихме голям магазин и станахме съдружници с един невярващ. Скоро пътувах извън страната, за да подписвам договори за милиони долари! Рядко си бях вкъщи и взаимоотношенията със съпругата ми и дъщеря ми се влошиха. Накрая поради процъфтяващия бизнес престанахме да служим на Йехова. Откъснати от сбора, дори не се сещахме за своите братя и сестри.“

Какво можем да научим от това? Желанието да си създадат собствен „рай“ може да завладее християните и да ги направи самодоволни — те дори могат да загубят „горната си дреха“, тоест християнската си идентичност. (Откр. 16:15) Това би могло да ни откъсне от братята, на които преди сме имали възможност да помагаме.

Прецени нещата правилно

Склонни сме да си мислим: „Това няма да се случи с мене!“ Но ще бъде добре да преценим от какво наистина се нуждаем в живота. Павел писал: „Не сме донесли нищо на света, нито можем да изнесем нещо от него. Така че като имаме храна, облекло и покрив над главата си, ще се задоволяваме с тези неща.“ (1 Тим. 6:7, 8) Разбира се, стандартът на живот не е еднакъв в различните страни. Онова, което се смята за праг на бедността в една развита страна, може да се смята за лукс в много други страни.

Независимо какъв е стандартът там, където живеем, нека разгледаме следните думи на Павел: „Онези, които са решили да станат богати, попадат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни желания, които водят хората към унищожение и гибел.“ (1 Тим. 6:9) Примката е невидима за жертвата. Тя е замислена да хване жертвата ненадейно. Как можем да избегнем примката на ‘вредните желания’?

Определянето на приоритети може да ни подтикне да отделяме повече време за интересите на Царството, включително и за лично изучаване. Изучаването, съчетано с молитва, може да помогне на всеки християнин „да бъде напълно способен, изцяло подготвен“ да оказва подкрепа на другите. (2 Тим. 2:15; 3:17)

 В продължение на няколко години любещите старейшини помагали на Ярослав и го насърчавали. Той бил подтикнат да направи коренни промени. Ярослав казва: „При един решаващ разговор старейшините посочиха библейския пример на богатия млад човек, който искал да живее вечно, но не бил готов да се откаже от материалните си притежания. Тогава те тактично ме попитаха дали тази информация не би могла да се приложи в моя случай. Това наистина ми отвори очите!“ (Пр. 11:28; Мар. 10:17–22)

Ярослав преценил ситуацията си правилно и решил да прекрати участието си в големия бизнес. В рамките на две години той и семейството му отново възстановили духовното си здраве. Сега той служи на братята си като старейшина. Ярослав казва: „Когато братята станат толкова погълнати от бизнеса си, че пренебрегват духовността си, използвам собствения си пример, за да покажа колко е неразумно да се впрягаме в един ярем с невярващите. Не е лесно да устояваме на изкушаващите предложения и да стоим далеч от нечестните действия.“ (2 Кор. 6:14)

От своя горчив опит Марек също си извлякъл поука. Макар че добре платената му работа в чужбина помагала на семейството му във финансово отношение, взаимоотношенията му с Бога и събратята му страдали. По–късно той преосмислил приоритетите си. Марек казва: „След години ситуацията ми приличаше на ситуацията на Варух от древността, който ‘търсел големи неща за себе си’. В крайна сметка излях сърцето си пред Йехова, споделяйки безпокойствата си, и сега чувствам, че съм възстановил духовното си равновесие.“ (Йер. 45:1–5) Днес Марек се стреми към ‘доброто дело’ на надзорник в сбора. (1 Тим. 3:1)

Той отправя следното предупреждение към онези, които смятат да заминат в чужбина, за да търсят по–добре платена работа: „Когато си в чужбина, много лесно можеш да попаднеш в капаните на този зъл свят. Малкото познание за местния език пречи на общуването с другите. Възможно е да се върнеш вкъщи с пари, но си получил духовни рани, за които може да е необходимо много време, докато заздравеят.“

Запазването на равновесието между светската работа и задължението ни към нашите братя и сестри ще ни помага да радваме Йехова. И можем да бъдем жив пример, който да подтикне другите да вземат мъдро решение. Онези, които са потиснати, се нуждаят от подкрепа, от съчувствие и от добрия пример на своите братя и сестри. Старейшините в сбора и други зрели християни могат да помогнат на останалите да запазят равновесието си и да не бъдат погълнати от безпокойствата в живота. (Евр. 13:7)

Да, нека никога не забравяме братята и сестрите си, като сме прекалено заети със светската си работа. (Флп. 1:10) Вместо това нека бъдем ‘богати в Божиите очи’, като поставяме интересите на Царството на първо място в живота си. (Лука 12:21)

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 21]

Дали светската ти работа ти пречи да посещаваш събранията?

[Снимки на страница 23]

Цениш ли възможностите, които имаш, да помагаш на духовните си братя и сестри?