Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Подражаваш ли на Йехова, като проявяваш загриженост към другите?

Подражаваш ли на Йехова, като проявяваш загриженост към другите?

Подражаваш ли на Йехова, като проявяваш загриженост към другите?

„ПРЕХВЪРЛЕТЕ всички свои тревоги на [Бога], защото той е загрижен за вас.“ (1 Петър 5:7) Каква любеща покана! Йехова Бог лично е загрижен за хората от своя народ, затова можем да се чувстваме сигурни в неговите ръце.

Ние трябва да развиваме същата любеща загриженост към другите и да я проявяваме. Но тъй като сме несъвършени, трябва да внимаваме за някои опасности, когато проявяваме личен интерес към другите. Преди да обсъдим някои от тези опасности, нека разгледаме по какви начини Йехова се грижи за своя народ.

Сравнявайки го с пастир, Давид описал как Йехова проявява загрижеността си: „Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; при тихи води ме завежда. Освежава душата ми ... Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене.“ (Псалм 23:1–4)

Самият Давид бил пастир и знаел какво означава да се грижиш за едно стадо. Пастирът защитава своите овце от хищници, например лъвове, вълци или мечки. Той се грижи стадото да не се разпръсне, търси изгубените овце, носи уморените агънца в гънките на горната си дреха и се грижи за болните и ранените. Всеки ден той пои стадото си. Това не означава, че пастирът контролира всяко движение на овцете. Те могат да се движат свободно, но са защитени.

Йехова се грижи за своя народ по същия начин. Апостол Павел обяснил: „[Вие] сте закриляни от Божията сила.“ Тук думата „закриляни“ буквално означава „под наблюдение“. (1 Петър 1:5) Тъй като изпитва искрена загриженост, Йехова непрекъснато бди над нас, като винаги е готов да ни окаже помощ, когато го молим за това. Но Йехова ни е създал като хора със свободна воля и не се намесва във всички наши действия и решения. Как можем да му подражаваме в това отношение?

Подражавай на Йехова, като си загрижен за децата си

„Наследство от Господа са чадата.“ Затова родителите трябва да защитават и да се грижат за своите деца. (Псалм 127:3) Един от начините е като ги предразполагат да изразяват своите мисли и чувства, след което да се съобразяват с нещата, които децата са им споделили. Ако родителите се опитват да контролират всяка стъпка на децата си, като напълно пренебрегват желанията им, това би било като пастир, който се опитва да води овцете си на каишка. Никой пастир не би се грижил за стадото си по този начин. Самият Йехова не постъпва така с нас.

Марико * признава: „Години наред непрекъснато казвах на децата си ‘правете това’ или ‘не правете онова’. Смятах, че така изпълнявам задълженията си като родител. Никога не ги хвалех, нито общувах истински с тях.“ Макар че дъщерята на Марико говорела с часове с приятелите си по телефона, разговорите с майка ѝ не били особено дълги. Марико казва: „Тогава забелязах разликата — когато дъщеря ми говореше с приятелите си, тя използваше изрази, които показват разбиране, като ‘да, съгласна съм’ или ‘аз също’. Започнах да използвам подобни изрази, за да предразположа дъщеря си да изразява чувствата си, и не след дълго разговорите ни станаха по–дълги и по–приятни.“ Този пример подчертава колко е важно доброто общуване, което обикновено е взаимно, а не едностранно.

Родителите трябва да предразполагат децата си да изразяват своите чувства и желания, но децата трябва да разбират защо загрижеността на родителите им е защита за тях. Библията съветва децата да се подчиняват на родителите си и посочва причината за това: „За да ти е добре и да живееш дълго време на земята.“ (Ефесяни 6:1, 3) За децата, които са дълбоко убедени в ползата от проявяването на послушание, е по–лесно да се подчиняват на своите родители.

Загриженост за стадото на Йехова

Любещата загриженост на Йехова се вижда и в християнския сбор. Исус Христос, като глава на сбора, напътства старейшините как да се грижат за неговото стадо. (Йоан 21:15–17) Гръцката дума за надзорник е подобна на един глагол, който означава „да наблюдавам внимателно“. Обяснявайки как трябва да правят това, Петър казва на старейшините: „Грижете се за Божието стадо, което ви е поверено, не по принуда, а охотно, нито от любов към нечестната печалба, а с усърдие, не и като че господарувате над онези, които са Божие наследство, но като станете пример за стадото.“ (1 Петър 5:2, 3)

Наистина, задълженията на старейшините са подобни на тези на пастира. Християнските старейшини трябва да се грижат за духовно болните и да ги поправят, така че те да отразяват праведните стандарти в живота си. Старейшините имат отговорността да организират дейностите на сбора, като уреждат събранията и поддържат реда в сбора. (1 Коринтяни 14:33)

Думите на Петър, споменати по–горе, насочват вниманието ни към една опасност — старейшините да ‘господаруват’ над сбора. Един възможен показател за това е когато един старейшина започне да налага ненужни правила. Подтикван от силно чувство на отговорност да защити стадото, той може да стигне до крайности. В един сбор в една източна страна старейшините създали правила за това как братята и сестрите да се поздравяват в Залата на Царството, като например кой трябва да започне да говори пръв. Те смятали, че следването на тези правила ще допринесе за мира в сбора. Макар че имали добри подбуди, дали тези старейшини подражавали на Йехова в грижите му за неговия народ? Важно е да отбележим, че Павел изразил своята умствена нагласа с думите: „Това не означава, че сме господари на вярата ви, но съдействаме на вашата радост, защото вие устоявате благодарение на вярата си.“ (2 Коринтяни 1:24) Йехова се доверява на своя народ.

Освен като избягват да налагат правила, които не са основани на Писанието, любещите старейшини показват искрената си загриженост, като не разкриват лична информация. Те помнят заповедта на Бога: „Не откривай чужди тайни.“ (Притчи 25:9)

Апостол Павел сравнил сбора от помазани християни с човешкото тяло: „Бог е съставил тялото, ... така че да няма разделение в тялото, но неговите части да се грижат еднакво една за друга.“ (1 Коринтяни 12:12, 24–26) Гръцкият израз „да се грижат еднакво една за друга“ буквално означава „да се безпокоят една за друга“. Членовете на християнския сбор трябва да са силно загрижени един за друг. (Филипяни 2:4)

Как могат истинските християни да покажат, че ‘се безпокоят един за друг’? Те могат да проявят загрижеността си към другите членове на сбора, като се молят за тях и предлагат практическа помощ на онези, които са в нужда. Това помага на другите да проявяват най–добрите си качества. Да разгледаме примера на Тадатака, към когото била проявена любеща загриженост. Когато бил покръстен на седемнайсет години, само той служел на Йехова в своето семейство. Той разказва: „Едно семейство в сбора често ме канеше в дома си на обяд или на вечеря, или на различни събирания. Почти всяка сутрин се отбивах в дома им на път за училище, за да обсъдим заедно стиха за деня. Даваха ми съвети как да се справям с проблемите в училище и се молехме заедно за тези проблеми. От това семейство се научих да проявявам дух на даване.“ Сега Тадатака прилага онова, което е научил, като служи в един от клоновете на Свидетелите на Йехова.

Апостол Павел предупредил за една опасност, свързана с проявяването на интерес към другите. Той споменал някои жени, които ‘клюкарствали и се бъркали в чуждите работи, като говорели за неща, за които не бивало да говорят’. (1 Тимотей 5:13) Макар че е подходящо да се интересуваме от другите, трябва да внимаваме да не стигаме дотам да се месим в личния им живот. Може да проявим неуместен интерес към другите, като ‘говорим за неща, за които не бива да говорим’, например като правим критични забележки.

Трябва да помним, че християните може да се различават по отношение на личните решения, които вземат — какво да ядат или какво подходящо развлечение да изберат. В рамките на границите, определени от библейските принципи, всеки е свободен да взема лични решения. Павел съветвал християните в Рим: „Нека никой от нас вече не съди другия ... Нека се стремим към онова, което допринася за мира и за взаимното изграждане.“ (Римляни 14:13, 19) Трябва да проявяваме своята искрена загриженост един към друг в сбора, но не като се месим в работите на другите, а като винаги сме готови да помогнем. Когато сме загрижени един за друг по този начин, любовта и единството ще процъфтяват в семейството и в сбора.

[Бележка под линия]

^ абз. 9 Някои имена са променени.

[Снимка на страница 19]

Ако хвалиш децата си и проявяваш разбиране към тях, те ще изразяват мислите и чувствата си