„Твоето слово е истина.“ (ЙОАН 17:17)

1. Посочи една основна разлика между Свидетелите на Йехова и други религии, която ти е направила впечатление.

КАКВО си спомняш от първия си задълбочен разговор с някого от Свидетелите на Йехова? Мнозина казват, че най–голямо впечатление им е направило, че Свидетелите отговорили на всичките им въпроси с помощта на Библията. Колко се радвахме, като разбрахме какво е Божието намерение за земята, какво става с нас, когато умрем, и каква надежда има за починалите ни близки.

2. Кои са някои от причините, поради които цениш Библията?

² Като продължихме да изучаваме, видяхме, че Библията не само отговаря на въпросите ни относно живота, смъртта и бъдещето, но и е най–практичната книга в целия свят. Съветите ѝ са непреходни и онези, които внимателно ги спазват, ще имат успешен и щастлив живот. (Прочети Псалм 1:1–3.) Истинските християни винаги са приемали Библията „не като човешко слово, а като такова, каквото е наистина — словото на Бога“. (1 Сол. 2:13) Един кратък исторически преглед ще разкрие разликата между онези, които уважават Божието Слово, и онези, които не го уважават.

РЕШЕН Е ТРУДЕН ВЪПРОС

3. Какъв въпрос застрашил единството на християнския сбор през първи век, и каква опасност съществувала?

³ Тринайсет години след помазването на първия необрязан езичник, Корнилий, възникнал въпрос, който застрашил единството в християнския сбор. Все повече езичници приемали християнската вяра. Затова въпросът бил: Трябва ли преди покръстването си мъжете да бъдат обрязани според юдейския обичай? Един юдей трудно можел да даде  отговор. Юдеите, които спазвали Закона, дори не влизали в дома на езичник, камо ли да имат приятелски отношения с него. Християните от юдейски произход вече били жестоко преследвани, заради това че изоставили предишната си религия. Ако приемели необрязаните езичници в сбора, пропастта между тях и спазващите Закона юдеи щяла да се разшири още повече и те щели да се сблъскат с още по–голямо преследване. (Гал. 2:11–14)

4. Кой трябвало да вземе решение по въпроса за обрязването, и какви въпроси можело да възникнат?

⁴ През 49 г. апостолите и старейшините в Йерусалим, които били обрязани юдеи, се събрали, „за да разгледат този въпрос“. (Деян. 15:6) Не последвали отегчителни теологични дебати върху незначителни подробности, а оживено обсъждане на важна доктрина. От двете страни на спора били изложени силни доводи. Дали личните предпочитания или предразсъдъците щели да повлияят върху решението? Дали отговорните старейшини щели да забавят решението, докато религиозната обстановка в Израил не стане по–благоприятна за тях? Дали и двете страни щели да направят компромис, за да постигнат съгласие?

5. По какво се различавало събранието в Йерусалим през 49 г. от църковните събори в по–късно време?

⁵ Компромисите и лобизмът са нещо обичайно за църковните събори днес. Но на това събрание в Йерусалим не бил направен компромис, нито имало лобиране на гласове. Нещо повече, било взето единодушно решение. Как било възможно това? Въпреки че всеки участник в обсъждането имал своя гледна точка, всички присъстващи уважавали Божието Слово. Затова ключова роля в решаването на спора изиграло Свещеното писание. (Прочети Псалм 119:97–101.)

6, 7. Каква била ролята на Писанието за решаването на въпроса за обрязването?

⁶ За решаването на въпроса помогнали думите от Амос 9:11, 12. Както са цитирани в Деяния 15:16, 17, те гласят: „‘Ще се върна и ще вдигна отново съборения шатър на Давид, ще построя отново развалините му и ще го издигна отново, та онези, които са останали от този народ, да търсят усърдно Йехова, заедно с хора от всички народи, хора, наречени с моето име’ — казва Йехова, който прави тези неща.“

⁷ Някой може да възрази, че в този откъс не се казва, че повярвалите езичници не трябва да се обрязват. Това е вярно, но християните от юдейски произход разбрали значението на тези думи. Те не смятали обрязаните езичници за ‘хора от народите’, а за братя. (Из. 12:48, 49) Например според превода „Септуагинта“ на Багстър в Естир 8:17 се казва: „Много от езичниците бяха обрязани и станаха юдеи.“ Следователно бил намерен ясен отговор в пророчеството от Писанието — останалите от дома на Израил (юдеите и обрязаните юдейски прозелити) заедно с „хора от всички народи“ (необрязаните езичници) щели да станат един народ, наречен с Божието име. Обрязването не трябвало да бъде изискване за езичниците, които искали да станат християни.

8. Защо се изисквала смелост, за да бъде взето решението?

⁸ Словото на Бога и неговият дух помогнали на тези искрени християни да вземат „единодушно“ решение. (Деян. 15:25) Въпреки че най–вероятно щяло да доведе до по–голямо преследване на християните от юдейски произход, това основано на Библията решение било подкрепено напълно от верните служители на Бога. (Деян. 16:4, 5)

 ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА РАЗЛИКА

9. Каква важна причина довела до покваряването на истинското поклонение, и коя доктрина била изопачена?

⁹ Апостол Павел предсказал, че след смъртта на апостолите християнската вяра ще бъде покварена от лъжливи учения. (Прочети 2 Солунци 2:3, 7.) Дори хора на отговорни позиции в сбора нямало да търпят „здравото учение“. (2 Тим. 4:3) Павел предупредил старейшините по негово време: „Измежду самите вас ще се появят мъже, които ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си.“ (Деян. 20:30) В „Нова британска енциклопедия“ се посочва една важна причина, довела до изопачено мислене: „Християните, които изучавали гръцка философия, започнали да смятат, че трябва да обясняват вярата си с философски понятия, както за собствено удовлетворение, така и за да привлекат образовани езичници към християнството.“ Например християнска доктрина, която била изопачена според езически идеи, е учението за това кой е Исус Христос. Библията го нарича Божия син, а поддръжниците на гръцката философия настоявали, че е Бог.

10. Как можел да бъде решен въпросът за това кой е Христос?

¹⁰ Въпросът бил обсъден на няколко църковни събора. Ако присъстващите уважавали Писанието, той лесно щял да бъде решен, но за повечето Библията не била толкова важна. Всъщност те били взели решение, преди да дойдат на събора, и когато си тръгвали, били убедени повече от всякога в своята правота. В каноните и решенията, приети на тези събори, църковните водачи не се позовавали на Свещеното писание.

11. Как се гледало на т.нар. отци на църквата, и защо?

¹¹ Защо не се обръщало по–голямо внимание на Писанието? Според учения Ч. Фриман онези, които вярвали, че Исус е Бог, „не можели да опровергаят многото изказвания на Исус, показващи, че той е подчинен на Бога, Бащата“. Затова църковните традиции и мнението на видни личности били смятани за по–важни от евангелията. До ден днешен много духовници придават по–голямо значение на думите на т.нар. отци на църквата, отколкото на вдъхновеното от Бога Слово. Ако си разисквал доктрината за Троицата с някой богослов, вероятно си забелязал това.

12. Какво влияние оказвал императорът?

¹² Характерно за обсъжданията на църковните събори било силното влияние на римския император. Професор Р. Рубенщайн написал следното относно Никейския събор: „Константин покровителствал и облагодетелствал [епископите] дори повече, отколкото очаквали. За по–малко от година новият император им върнал или построил отново всичките им църкви, възстановил ги на предишната им длъжност и им дал титлите, които им били отнети ... Той удостоил християнските духовници с привилегии, с които преди се ползвали езическите жреци.“ В резултат на това „Константин можел не само да влияе върху хода на събитията в Никея, но дори и да ги диктува“. Ученият Ч. Фриман потвърдил това: „При този случай бил създаден прецедент императорът да има правото да се намесва не само за да засили властта на Църквата, но и да влияе върху доктрините ѝ.“ (Прочети Яков 4:4.)

13. Какво според тебе накарало църковните водачи от по–късно време да пренебрегнат ясните учения на Библията?

¹³ Докато на църковните водачи им било трудно да определят кой в действителност е Исус Христос, това не било проблем за много от обикновените хора. Тъй като не се интересували от  получаването на материални облаги от императора и от израстване в църковната йерархия, те гледали на въпроса по–обективно, в светлината на Писанието. Теологът Григорий Нисийски, живял по онова време, с ирония казал следното относно обикновените хора: „Търговци на дрехи, обменители на пари и продавачи — всички са теолози. Ако попиташ за стойността на парите ти, някой си философ ти обяснява по какво се различава Синът от Бащата. Ако искаш да знаеш каква е цената на хляба, ти казват, че Бащата е по–велик от Сина. Ако ти е необходимо да знаеш дали банята е подготвена, чуваш, че Синът е създаден от нищото.“ За разлика от църковните водачи голяма част от обикновените хора използвали Божието Слово, за да подкрепят своите разбирания. Щяло да бъде добре Григорий и останалите духовници да се вслушат в техните думи!

„ЖИТОТО“ И „ПЛЕВЕЛИТЕ“ РАСТАТ ЗАЕДНО

14. Защо можем да кажем, че от първи век насам на земята винаги е имало истински помазани с духа християни?

¹⁴ В една притча Исус посочил, че след първи век на земята винаги ще има истински помазани с духа християни. Той ги сравнил с „жито“, което расте сред „плевели“. (Мат. 13:30) Разбира се, не можем да кажем със сигурност кои личности или групи принадлежали към класа на помазаните, „житото“. Но можем да потвърдим, че винаги е имало хора, които смело са защитавали Божието Слово и са изобличавали небиблейските църковни учения. Нека разгледаме някои примери.

15, 16. Посочи някои от хората в миналото, които уважавали Божието Слово.

¹⁵ Архиепископ Агобард (779–840) от Лион (Франция) бил против поклонението на изображения, църквите, посветени на светци, и небиблейските литургии и обичаи. Епископ Клавдий, живял по същото време, не приемал църковните традиции, молитвите към светци и почитането на реликви. През XI век архидякон Беренгарий от Тур (Франция) бил отлъчен от църквата, тъй като отхвърлил католическото учение за транссубстанциацията, или пресъществяването. Той смятал, че Библията има по–голям авторитет от църковните традиции.

¹⁶ През XII век се появили двама пламенни защитници на библейската истина — Петер от Бруис и Анри от Лозана. Петер се отказал от свещеническата си служба, защото не могъл да намери библейски основания за католическите учения относно покръстването на бебета, транссубстанциацията, молитвите за мъртви и поклонението на кръста. През 1140 г. Петер платил за своите  убеждения с живота си. Анри, известен още като Анри Монаха, се обявил против неморалните практики в църквата и небиблейското съдържание на литургията. Той бил арестуван през 1148 г. и прекарал остатъка от живота си в затвора.

17. Какви важни стъпки предприели Валдо и последователите му?

¹⁷ Приблизително по същото време, когато Петер от Бруис бил изгорен жив, заради това че дръзнал да критикува църквата, бил роден един човек, който по–късно щял да изиграе важна роля за разпространението на библейската истина. Фамилното му име било Валдес, или Валдо. * За разлика от Петер от Бруис и Анри от Лозана той бил мирянин. Той ценял Божието Слово толкова много, че се отказал от материалните си притежания и искал части от Библията да бъдат преведени на езика на обикновените хора в югоизточна Франция. Някои били силно развълнувани да чуят библейското послание на своя език, затова също се отказали от притежанията си и посветили живота си на известяването на библейската истина. Църквата обаче била силно обезпокоена от това. През 1184 г. тези пламенни мъже и жени, наречени по–късно валденси, били отлъчени от църквата по нареждане на папата и пропъдени от домовете си от епископа. Така библейското послание било разпространено в други области. След време в много части на Европа можело да се срещнат последователи на Валдо, Петер от Бруис и Анри от Лозана, както и други хора, обявили се против църквата. През следващите векове живели още някои защитници на библейската истина — Джон Уиклиф (ок. 1330–1384), Уилям Тиндъл (ок. 1494–1536), Хенри Грю (1781–1862) и Джордж Сторс (1796–1879).

„СЛОВОТО НА БОГА НЕ Е ОКОВАНО“

18. Обясни как някои искрени изследователи на Библията през XIX век изучавали Божието Слово. Защо този метод бил резултатен?

¹⁸ Въпреки всичките си опити противниците не успели да попречат на разпространението на библейската истина. Във 2 Тимотей 2:9 се казва: „Словото на Бога не е оковано.“ През 1870 г. няколко искрени изследователи на Библията започнали да търсят истината. Какъв метод използвали те? Някой задавал въпрос и после го обсъждали. Те прочитали всички свързани с въпроса стихове и когато постигали съгласие относно общия им смисъл, правели заключение и го записвали. Не се ли чувстваш насърчен, знаейки, че подобно на апостолите и старейшините през първи век тези верни мъже, духовните ни предци от края на XIX век, се стремели да основават вярванията си изцяло на Божието Слово?

19. Какъв е годишният текст за 2012 г., и защо е подходящ?

¹⁹ В днешно време Библията е основата, върху която изграждаме вярванията си. Имайки предвид това, Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова избра за годишен текст за 2012 г. увереното изказване на Исус: „Твоето слово е истина.“ (Йоан 17:17) Всеки, който иска да се радва на Божието одобрение, трябва да постъпва според истината. Тогава нека се стремим да бъдем ръководени от Божието Слово!

[Бележка под линия]

[Въпроси]

[Текст в блока на страница 8]

Годишен текст за 2012 г.: „Твоето слово е истина.“ (Йоан 17:17)

[Снимка на страница 7]

Валдо

[Снимка на страница 7]

Уиклиф

[Снимка на страница 7]

Тиндъл

[Снимка на страница 7]

Грю

[Снимка на страница 7]

Сторс