Въпроси на читатели

Кога приключва призоваването на християните с небесна надежда?

Библията не дава точен отговор на този въпрос. Знаем обаче, че помазването на учениците на Исус, при което те придобили надеждата да получат своето небесно наследство, започнало през 33 г. (Деяния 2:1–4) Знаем също, че след смъртта на апостолите „житото“, или истинските помазани християни, започнало ‘да расте заедно’ с „плевелите“, или фалшивите християни. (Матей 13:24–30) В края на XIX век обаче помазаните християни възобновили своята дейност. През 1919 г. започна ‘жетвата на земята’, която включва събирането на последните от помазаните християни. (Откровение 14:15, 16)

От края на XIX век до 1931 г. главната цел на проповедната дейност беше събирането на останалите членове на тялото на Христос. През 1931 г. Изследователите на Библията приеха основаното на Писанието име Свидетели на Йехова. В броя на „Стражева кула“ от 15 ноември 1933 г. (англ.) беше изразена мисълта, че това уникално име било „динарият“, за който говорил Исус в притчата, записана в Матей 20:1–16. За дванайсетте часа, споменати в притчата, се смяташе, че съответстват на дванайсетте години в периода от 1919 до 1931 г. В продължение на много години след това се смяташе, че небесното призоваване е приключило през 1931 г. и че онези, които са призовани за сънаследници с Христос през 1930 и 1931 г., са били „последните“ призовани. (Матей 20:6–8) Но през 1966 г. беше представено по–ново разбиране на тази притча и стана ясно, че предишното разбиране няма връзка с приключването на призоваването на помазаните.

През 1935 г. беше разбрано, че „голямото множество“ от Откровение 7:9–15 се състои от „другите овце“, тоест християните със земна надежда, които ще се появят на световната сцена през „последните дни“ и които като група ще преживеят Армагедон. (Йоан 10:16; 2 Тимотей 3:1; Откровение 21:3, 4) След тази година целта на дейността по правене на ученици беше насочена към събирането на „голямото множество“. Затова особено след 1966 г. се смяташе, че небесното призоваване е приключило през 1935 г. И изглеждаше,  че това се потвърждава от факта, че почти всички, които бяха покръстени след 1935 г., чувстваха, че имат земна надежда. Така за всеки, получил небесна надежда, се смяташе, че заема мястото на някой помазан християнин, който се е оказал неверен.

Без съмнение, ако един помазан християнин отпадне от вярата поради неразкайваща се нагласа, Йехова наистина призовава друга личност на негово място. (Римляни 11:17–22) Но вероятно броят на истинските помазани християни, които не са останали верни, не е много голям. От друга страна, с течение на времето някои християни, покръстени след 1935 г., са получили свидетелство от светия дух, че имат небесна надежда. (Римляни 8:16, 17) Следователно изглежда, че не можем да определим конкретна дата за това кога приключва призоваването на християните с небесна надежда.

Как трябва да гледаме на човек, който решава в сърцето си, че е помазан и започва да взема от символите на Възпоменанието? Не бива да го съдим. Въпросът е между него и Йехова. (Римляни 14:12) Истинските помазани християни обаче не изискват от другите по–особено внимание. Те не смятат, че помазването им дава някакво специално прозрение, което надхвърля дори това на някои опитни членове на „голямото множество“. Те не смятат, че непременно притежават повече свети дух, отколкото техните събратя от „другите овце“. Нито пък очакват специално отношение и не мислят, че вземането от символите ги поставя над назначените старейшини в сбора. Те смирено помнят, че през първи век някои помазани мъже не са отговаряли на изискванията да служат като старейшини или помощник–служители. (1 Тимотей 3:1–10, 12, 13; Тит 1:5–9; Яков 3:1) Някои помазани християни били дори духовно слаби. (1 Солунци 5:14) А сестрите, въпреки че били помазани, не поучавали в сбора. (1 Тимотей 2:11, 12)

Следователно помазаните християни заедно със своите съобщници от „другите овце“ се стремят да останат духовно силни, като развиват плодовете на духа и допринасят за мира в сбора. Всички християни, независимо дали са от помазаните или от „другите овце“, усърдно проповядват добрата новина и правят ученици, следвайки напътствията на Ръководното тяло. Помазаните християни с радост правят това, докато е волята на Йехова те да останат на земята като негови служители.