„Без притчи не им говореше“

„Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше.“ — МАТЕЙ 13:34.

1, 2. (а) Защо въздействащите словесни илюстрации не се забравят лесно? (б) Какви видове словесни илюстрации използвал Исус, и какви въпроси възникват относно това, че използвал притчи? (Виж също бележката под линия.)

МОЖЕШ ли да си спомниш някоя словесна илюстрация, която може би си чул на публичен доклад преди много години? Въздействащите словесни илюстрации не се забравят бързо. Един автор отбелязва, че те „превръщат чутото в нещо, което може да се види, и позволяват на слушателите да мислят с картини в съзнанието си“. Тъй като често мислим най–добре в образи, словесните илюстрации могат да направят идеите по–лесни за разбиране. Те могат да вдъхнат на думите живот, като ни дават уроци, които се запечатват в паметта ни.

² Никой учител на земята не е бил по–умел в използването на словесни илюстрации от Исус Христос. Многобройните притчи * на Исус се припомнят лесно почти две хиляди години след като са били изречени. Защо Исус до голяма степен разчитал точно на този метод на поучаване? И какво правело притчите му толкова резултатни?

Защо Исус поучавал чрез словесни илюстрации

3. (а) Според Матей 13:34, 35 коя е една от причините Исус да използва притчи? (б) Какво показва, че Йехова би трябвало да цени този метод на поучаване?

³ Библията посочва две причини, които си струва да отбележим относно това защо Исус използвал словесни илюстрации. Първо, по този начин той изпълнявал пророчествата.  Апостол Матей пише: „Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ (Матей 13:34, 35) ‘Пророкът’, цитиран от Матей, бил писателят на Псалм 78:2. Този псалмист писал под вдъхновението на божия дух векове преди раждането на Исус. Не е ли забележително, че стотици години предварително Йехова решил, че Синът му ще поучава чрез притчи? Несъмнено Йехова би трябвало да цени много този метод на поучаване!

4. Как Исус обяснил защо използва притчи?

⁴ Второ, самият Исус обяснил, че използва притчи, за да отдели тези, които са с невъзприемчиви сърца. След като той разказал притчата за сеяча пред „народа“, учениците му попитали: „Защо им говориш с притчи?“ Исус отговорил: „Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. ... Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят, а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло.“ — Матей 13:2, 10, 11, 13–15; Исаия 6:9, 10.

5. Как притчите на Исус отделяли смирените от високомерните слушатели?

⁵ Как притчите на Исус отделяли хората? Понякога слушателите му трябвало да изследват внимателно, за да разберат пълното значение на думите му. Смирените хора били подбудени да търсят повече информация. (Матей 13:36; Марко 4:34) Така че притчите на Исус разкривали истината на тези, чиито сърца жадували за нея, а в същото време скривали истината за онези, които били с горделиви сърца. Какъв забележителен учител бил Исус! Сега нека разгледаме някои от факторите, които направили словесните му илюстрации толкова резултатни.

Внимателен подбор на детайлите

6–8. (а) Какво предимство все още нямали слушателите на Исус от първи век? (б) Кои примери показват, че Исус внимателно подбирал детайлите?

⁶ Дали в ума ти е възниквал въпросът как са се справяли учениците от първи век, които директно били чули Исус да поучава? Въпреки че имали привилегията да чуят гласа на Исус, те все още нямали предимството да правят справки в записано повествование, което да им напомня за нещата, казани от него. Вместо това трябвало да носят думите на Исус в умовете и сърцата си. Чрез умелото използване на притчи Исус им помогнал да запомнят по–лесно поученията му. Как направил това?

⁷ Исус подбирал внимателно детайлите. Когато конкретни неща били важни за разказа или били необходими, за да се подчертае нещо, той се погрижил да ги осигури. Затова казал точно колко овце изоставил собственикът, докато търсел заблудилата се овца, колко часа работниците се трудили на лозето и колко таланта били поверени на слугите. — Матей 18:12–14; 20:1–16; 25:14–30.

⁸ В същото време Исус изпускал несъществените подробности, които могат да ни попречат да схванем значението на словесната илюстрация. Например, в притчата за немилостивия слуга не е дадено никакво обяснение за това как слугата е успял да натрупа дълг от 10 000 таланта. Исус наблягал на нуждата да бъдем прощаващи. От значение било не как слугата задлъжнял, а как му простили дълга и как той, на свой ред, се отнесъл с друг слуга, който му дължал сравнително малко пари. (Матей 18:23–35) По подобен начин в притчата за блудния син Исус не обяснил защо по–младият син поискал наследството си и защо го пропилял. Но Исус описал подробно как се почувствал бащата и как откликнал, когато синът му променил нагласата си и се върнал вкъщи. Тези подробности относно отклика на бащата били съществени за мисълта на Исус, че Йехова прощава „щедро“. — Исаия 55:7; Лука 15:11–32.

9, 10. (а) Върху какво се съсредоточавал Исус, когато описвал персонажите в притчите си? (б) Как Исус улеснил слушателите си и другите хора да си припомнят илюстрациите му?

 ⁹ Исус бил внимателен и относно начина, по който описвал персонажите в притчите си. Вместо да дава подробно описание на външния им вид, той често се съсредоточавал върху това, което правели, или върху начина, по който откликвали на събитията, за които разказвал. Затова Исус не описал как изглежда добрият самарянин, а разказал нещо много по–важно — как той се притекъл състрадателно на помощ на ранен юдей, лежащ на пътя. Исус осигурил подробностите, необходими, за да даде урок, че любовта към ближния не трябва да е ограничена само до тези, които са от нашата раса или националност. — Лука 10:29, 33–37.

¹⁰ Това, че Исус внимателно подбирал подробностите, не претрупвало словесните му илюстрации и ги поддържало кратки. По този начин той улеснил слушателите си от първи век — и много други, които по–късно щели да четат вдъхновените евангелия — да си припомнят притчите му и техните ценни уроци.

Свързани с ежедневието

11. Дай примери за това как притчите на Исус отразявали неща, които той несъмнено наблюдавал, докато растял в Галилея.

¹¹ Исус бил майстор в използването на притчи, които били свързани с живота на хората. Много от притчите му отразявали неща, които несъмнено бил наблюдавал, докато растял в Галилея. Помисли за момент за ранния му живот. Колко ли често е виждал майка си да приготвя заквасен хляб, като взема малко заквасено тесто, запазено от последния път, когато е пекла хляб, и го използва за закваска? (Матей 13:33) Колко ли много пъти е гледал как рибарите спускат мрежите си в чистите сини води на Галилейското езеро? (Матей 13:47) Колко ли често е наблюдавал деца, които играят на пазара? (Матей 11:16) Исус вероятно е обръщал внимание и на други обикновени неща, които намерили своето място в притчите му — засаждане на семена, радостни сватбени празненства и ниви с жито, узряващо под слънчевите лъчи. — Матей 13:3–8; 25:1–12; Марко 4:26–29.

12, 13. Как притчата на Исус за житото и плевелите показва, че той бил добре запознат с местните условия?

¹² Тогава не е изненадващо, че многобройните словесни илюстрации на Исус са изпъстрени с обстоятелства и ситуации от  ежедневието. Затова, за да разберем по–пълно умението на Исус да използва този метод на поучаване, ще бъде от полза да разгледаме какво означавали думите му за неговите юдейски слушатели. Нека видим два примера.

¹³ Първо, в притчата за житото и плевелите Исус разказал за мъж, който засял добро семе на нивата си, но „неприятел“ нахлул в нивата и засял плевели сред житото. Защо Исус избрал точно това враждебно действие? Помни, че той разказвал притчата близо до Галилейското езеро, а основното занимание на хората в Галилея очевидно било земеделието. Какво би могло да нанесе по–големи щети на един земеделец от това някой враг тайно да влезе в нивата му и да я засее с вредни семена? Светските закони от това време показват, че са се случвали такива нападения. Не е ли очевидно, че Исус използвал ситуация, която слушателите да могат да разберат? — Матей 13:1, 2, 24–30.

14. Защо е важно, че в притчата за добрия самарянин Исус използвал пътя ‘от Йерусалим към Йерихон’, за да изрази мисълта си?

¹⁴ Второ, спомни си притчата за добрия самарянин. Исус започнал, като казал: „Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.“ (Лука 10:30) Важно е, че Исус използвал пътя ‘от Йерусалим към Йерихон’, за да изрази мисълта си. Когато разказвал тази притча, той бил в Юдея, недалече от Йерусалим, така че слушателите му вероятно познавали въпросния път. Знаело се, че този път е опасен, особено за някой, който пътува сам. Той лъкатушел през усамотени места, като така осигурявал много скривалища за крадците.

15. Защо никой не може с право да оправдае безразличието на свещеника и левита в притчата за добрия самарянин?

¹⁵ Още нещо заслужава вниманието ни относно това, че Исус споменал пътя, който слиза * ‘от Йерусалим към Йерихон’. Според притчата първо свещеник, а после и левит също пътували по този път, въпреки че нито един от тях не спрял, за да помогне на пострадалия. (Лука 10:31, 32) Свещениците служели в храма в Йерусалим, а левитите им помагали. Много свещеници и левити живеели в Йерихон, когато не работели в храма, тъй като Йерихон бил само на 23 километра от Йерусалим. Затова те несъмнено имали повод да пътуват по  пътя. Забележи също, че свещеникът и левитът вървели „от Йерусалим“, като така се отдалечавали от храма. Така че никой не може с право да оправдае безразличието на тези мъже, казвайки: „Те избегнали ранения мъж, тъй като той изглеждал мъртъв, а докосването на труп щяло да ги направи временно негодни за служба в храма.“ (Левит 21:1; Числа 19:11, 16) Не е ли ясно, че притчата на Исус отразявала неща, които били познати на слушателите му?

Свързани с творенията

16. Защо не е чудно, че Исус бил запознат отблизо с творенията?

¹⁶ Много от словесните илюстрации и притчи на Исус разкриват, че той познава растенията, животните и природните стихии. (Матей 6:26, 28–30; 16:2, 3) Откъде придобил това познание? Докато растял в Галилея, той несъмнено имал достатъчно възможности да наблюдава творенията на Йехова. Още повече, че Исус бил „първороден преди всяко създание“ и Йехова го използвал като „майсторски работник“ в създаването на всички неща. (Колосяни 1:15, 16; Притчи 8:30, 31) Чудно ли е тогава, че Исус бил запознат отблизо с творенията? Нека да видим как той използвал умело това познание в поученията си.

17, 18. (а) Как думите на Исус, записани в Йоан, 10 глава, показват, че той е познавал особеностите на овцете? (б) Какво са наблюдавали посетителите в библейските земи относно връзката между овчарите и овцете им?

¹⁷ Сред изпълнените с най–нежни чувства притчи на Исус е тази, която е записана в Йоан, 10 глава. Там той оприличава близките си взаимоотношения със своите последователи на връзката между един овчар и неговите овце. Думите на Исус разкриват, че той познавал много добре особеностите на овцете. Той посочил, че овцете позволяват да бъдат водени и че вярно следват своя пастир. (Йоан 10:2–4) Посетителите в библейските земи са наблюдавали уникалната връзка между овчарите и овцете. През деветнайсети век естествоизпитателят Х. Б. Тристрам отбелязал: „Веднъж наблюдавах как един овчар играе със стадото си. Той се престори, че бяга, а овцете го догониха и наобиколиха. ... Най–накрая цялото стадо направи кръг, като овцете подскачаха около овчаря.“

¹⁸ Защо овцете следват пастира си? „Защото познават гласа му“ — казва Исус. (Йоан 10:4) Наистина ли овцете познават гласа на овчаря си? От лични наблюдения Джордж А. Смит пише в книгата си „Историческа география на Светата земя“: „Понякога се наслаждавахме на обедната си почивка до един от тези юдейски кладенци,  при които идват по трима или четирима овчари със стадата си. Стадата се смесваха помежду си и ние се чудехме как всеки овчар ще възстанови стадото си. Но след като водопоят и играта свършваха, овчарите, един по един, отиваха на различни краища на долината и всеки извикваше по свой собствен начин. Овцете на всеки се отделяха от множеството към своя овчар и стадата си отиваха в такъв ред, в какъвто бяха дошли.“ Едва ли Исус би намерил по–добър начин да изрази мисълта си. Ако признаваме и се подчиняваме на ученията му и ако следваме неговото водачество, тогава можем да изпитаме нежната и любеща грижа на ‘добрия пастир’. — Йоан 10:11.

Свързани със събития, познати на слушателите му

19. Как Исус се позовал по въздействащ начин на една местна трагедия, за да отхвърли погрешно схващане?

¹⁹ Резултатните словесни илюстрации могат да се състоят от преживявания и примери, от които може да се извлече поука. При един случай Исус използвал неотдавнашно събитие, за да отхвърли погрешната представа, че нещастията сполетяват тези, които ги заслужават. Той казал: ‘Или мислите ли, че ония осемнайсет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички човеци, които живеят в Йерусалим?’ (Лука 13:4, Ве) Исус красноречиво оспорвал фаталистичния начин на разсъждаване. Тези осемнайсет души не загинали поради някакъв грях, който предизвикал божественото недоволство. По–скоро трагичната им смърт била в резултат на случайността и непредвидените обстоятелства. (Еклисиаст 9:11) По този начин Исус опровергал погрешното учение, като се позовал на събитие, което било добре известно на слушателите му.

20, 21. (а) Защо фарисеите порицали Исусовите ученици? (б) Кое библейско повествование използвал Исус, за да покаже, че Йехова никога не е имал за цел някакво закостеняло приложение на закона за сабат? (в) Какво ще бъде обсъдено в следващата статия?

²⁰ В поученията си Исус използвал и примери от Писанията. Спомни си за случая, когато фарисеите порицали учениците му за това, че скубели жито и го ядели на сабат. Всъщност учениците нарушили не божия Закон, а строгото тълкувание на фарисеите относно това какво не е позволено на сабат. За да покаже, че Бог никога не е имал за цел такова твърде строго приложение на закона за сабат, Исус използвал събитие, записано в 1 Царе 21:3–6. Когато Давид и воините му били гладни, те се отбили в скинията и яли от хлябовете на представянето, които вече били подменени. Старите хлябове обикновено били пазени за храна на свещениците. Но предвид обстоятелствата, Давид и воините му не били порицани за това, че ги изяли. Забележително е, че този разказ е единственият записан случай в Библията относно използването на старите хлябове от хора, които не били свещеници. Исус знаел точно коя случка да използва и юдейските му слушатели несъмнено били запознати с нея. — Матей 12:1–8.

²¹ Наистина Исус бил велик учител! Не можем да не се възхитим на несравнимата му способност да предава важни истини, така че да достигне до слушателите си. Но как можем да му подражаваме в нашето поучаване? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Защо Исус поучавал с притчи?

• Кои примери показват, че Исус използвал притчи, които слушателите му от първи век можели да разберат?

• Как Исус използвал умело познанието си за творенията в своите словесни илюстрации?

• По какви начини Исус използвал събития, които били познати на слушателите му?

[Въпроси]

[Снимки на страница 15]

Исус разказал за един слуга, който отказал да опрости сравнително малък дълг, и за баща, който простил на сина си, пропилял цялото си наследство

[Снимка на страница 16]

Какъв бил смисълът на притчата на Исус за добрия самарянин?

[Снимка на страница 17]

Наистина ли овцете разпознават гласа на овчаря си?