„И накрая, братя, мислете за това, което е истинно, което заслужава сериозно внимание, което е праведно, което е целомъдрено, което е достойно за обич, за което се говори добре, което е добродетелно и което заслужава похвала.“ (Филипяни 4:8, „Превод на новия свят“)

 „Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, — само за него мислете.“ (Филипяни 4:8, „Синодално издание на Библията“)

 Бог се интересува от мислите на хората, особено като се има предвид, че мислите водят до действия. (Псалм 19:14; Марко 7:20-23) Затова тези, които искат да са угодни на Бога, отхвърлят мисли, които са лоши в неговите очи, и се съсредоточават върху неща, които той одобрява.

 В този стих са изброени осем добри неща, за които християните трябва да си създадат навика да мислят.

•   „Истинно.“ Тази дума описва неща, които са праведни и достойни за доверие като записаното в Божието Слово, Библията. (1 Тимотей 6:20)

•   „Заслужава сериозно внимание.“ Изразът се отнася за неща, които са истински важни, а не повърхностни, празни и маловажни. Те засилват решимостта на християнина да постъпва правилно. (Тит 2:6-8)

•   „Праведно.“ Отнася се за намерения и действия, които се основават на Божиите стандарти за правилно и погрешно, а не на ограничената човешка мъдрост. (Притчи 3:5, 6; 14:12)

•   „Целомъдрено.“ Тази дума носи смисъла на чисти мисли и подбуди не само от гледна точка на сексуалния морал, но и във всяка сфера на живота. (2 Коринтяни 11:3)

•   „Достойно за обич.“ Изразът се отнася за приятни неща, които събуждат любов, а не омраза, злоба и раздори. (1 Петър 4:8)

•   „За което се говори добре.“ Става въпрос за неща, които градят добра репутация и които хората, почитащи Бога, биха одобрили. (Притчи 22:1)

•   „Добродетелно.“ Тази дума се отнася за високонравствени неща според Божиите стандарти, за добри във всяко отношение неща. (2 Петър 1:5, 9)

•   „Заслужава похвала.“ Тоест нещо похвално особено в Божиите очи. Тук се включват и достойните за възхвала дела на Бога, за които хората е важно да размишляват. (Псалм 78:4)

 Когато писал до християните във Филипи, апостол Павел бил под домашен арест в Рим. Въпреки това библейските учени наричат писмото му „радостно писмо“ заради ведрия тон и топлите думи и изрази на любов. (Филипяни 1:3, 4, 7, 8, 18; 3:1; 4:1, 4, 10)

 Павел обичал духовните си братя и сестри във Филипи и искал да изпитват същата радост и мир, каквито той изпитвал. (Филипяни 2:17, 18) Затова в последната част на писмото той ги насърчил да бъдат радостни и разумни, винаги да се молят на Бога и да насочват мислите си към неща, които допринасят за вътрешен мир и мир с Бога. (Филипяни 4:4-9)

 Гледай този кратък видеоклип за обобщение на Писмото до филипяните.