Прескочи към материала

Какво е духовност? Мога ли да съм духовен човек, без да принадлежа към някоя религия?

Какво е духовност? Мога ли да съм духовен човек, без да принадлежа към някоя религия?

Отговорът на Библията

 В Библията думата „духовност“ означава дълбоко желание да имаш одобрението на Бога и да придобиеш неговия начин на мислене. Духовният човек се стреми да живее според Божиите ценности и да следва ръководството на светия дух на Бога. * (Римляни 8:5; Ефесяни 5:1)

 Библията често обяснява духовността, използвайки контрасти. Например за разлика от духовния човек, „плътският човек не приема нещата, които са от Божия дух“, или Божиите учения. (1 Коринтяни 2:14-16) Той е склонен към „завист и разпри“, а не към щедрост и мир. (1 Коринтяни 3:1-3) Онези, които с речта си клеветят и разделят близки приятели, са наречени „плътски, лишени от духовност“. (Юда 19; Притчи 16:28) *

В тази статия

 Откъде идва духовността?

 Ние имаме способността да станем духовни хора, защото сме създадени по Божия образ. (Битие 1:27) Не е изненадващо тогава, че повечето хора ценят нематериалните неща и искат да знаят повече за тях.

 Имаме вродена способност да проявяваме качествата на Йехова * Бог като мир, милост и безпристрастност. (Яков 3:17) Освен това Бог засилва духовността на онези, които се стараят да спазват заповедите му. (Деяния 5:32)

 Защо е важна духовността?

 Духовността носи „живот и мир“. (Римляни 8:6) Това са безценни дарове от Бога.

  •   Живот: Бог обещава да даде на духовните хора вечен живот. (Йоан 17:3; Галатяни 6:8)

  •   Мир: Това е мир с Бога. Хората, които мислят единствено за физическите си нужди, са врагове на Бога. (Римляни 8:7) Бог обаче възнаграждава тези, които се стремят да станат духовни хора, с „мира от Бога, който превъзхожда всяка мисъл“. (Филипяни 4:6, 7) Благодарение на този вътрешен мир те са щастливи. (Матей 5:3)

 Как мога да стана духовен човек?

  •   Научи Божиите заповеди и ги спазвай. За тази цел може да четеш Библията, която съдържа Божиите мисли, записани от мъже, които били „водени от светия дух“. (2 Петър 1:21) Наученото ще ти помогне да се покланяш на Бога „с дух и истина“, тоест да му се покланяш, воден от светия дух и по начина, по който той иска. (Йоан 4:24)

  •   Моли се за Божията помощ. (Лука 11:13) Бог ще ти помогне да проявяваш качествата, които притежава един духовен човек. (Галатяни 5:22, 23) Така ще имаш и нужната мъдрост да се справяш с трудностите в живота. (Яков 1:5)

  •  Общувай с духовни хора. Те ще те насърчават да развиваш духовността си. (Римляни 1:11, 12) И обратното, приятелството с хора, чието мислене е в противоречие с Божието, може да подкопае духовността ти. (Яков 4:4)

 Трябва ли да принадлежа към някоя религия, за да съм духовен човек?

 Да си част от някоя религия, само по себе си не те прави духовен човек. В Библията пише: „Ако някой смята, че се покланя на Бога по правилен начин, и въпреки това не обуздава езика си, но заблуждава сърцето си, то поклонението на този човек е напразно.“ (Яков 1:26)

 Все пак Библията показва, че духовните хора се покланят на Бога по начин, който той одобрява. Те признават, че има само „един дух“ — Божия свети дух. Този дух ги подбужда да се покланят на Бога като „едно тяло“, организирана група, която пази „единството на духа в обединяващата връзка на мира“. (Ефесяни 4:1-4)

 Погрешни схващания за духовността

 Погрешно схващане: Духовността включва всичко, което ти носи чувство на лично удовлетворение или че си достигнал пълния си потенциал.

 Факт: Библията учи, че духовността е начин на живот, ръководен от Божието мислене. Тя не ни насърчава да се стараем да станем добри без помощта на Бога. Духовните хора изпитват удовлетворение, понеже приемат Йехова за свой Създател и живеят в хармония с неговото намерение. (Псалм 100:3)

 Погрешно схващане: Човек може да стане духовен чрез крайни лишения или като си причинява болка.

 Факт: Суровото отношение към собственото тяло е вид „своеволно поклонение“ и проява на плътско мислене. (Колосяни 2:18, 23) Библията не свързва духовността с болка, а с радост. (Притчи 10:22)

 Погрешно схващане: Всяка връзка с духовния свят, включително спиритизмът, те прави духовен човек.

 Факт: Спиритизмът е вярването, че духовете на мъртвите могат да общуват с живите. Библията обаче учи, че мъртвите са в безсъзнание. (Еклисиаст 9:5) Хората, които се занимават със спиритизъм, всъщност общуват с духовните създания, които са Божии врагове. Това разгневява Бога и пречи на човек да е духовен. (Левит 20:6; Второзаконие 18:11, 12)

 Погрешно схващане: Във всички живи същества е заложено нещо духовно.

 Факт: Всичко, което Бог е създал, му носи слава. (Псалм 145:10; Римляни 1:20) Но единствено интелигентните му създания притежават духовност. За разлика от тях животните се ръководят от инстинктите си и не могат да развият приятелство с Бога. Действията им са продиктувани главно от физическите им нужди. (2 Петър 2:12) Затова Библията противопоставя духовността с „животинския“, или плътския, начин на мислене и поведение. (Яков 3:15, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.; Юда 19)

^ абз. 1 Основното значение на думите в библейския текст на оригинала, преведени като „дух“, е „дъх“. В по-широк смисъл те се използват за нещо, което е невидимо, но е действаща сила. Библията описва Бога като Най-висшата духовна личност. Духовният човек избира да живее според волята на Бога и да бъде ръководен от неговия свети дух.

^ абз. 2 В Библията думата „плътски“, когато е употребена за хора, се отнася за онези, чието мислене и действия се ръководят основно от физическите им нужди и не са съобразени с Божиите стандарти.

^ абз. 4 Според Библията Йехова е името на Бога. (Псалм 83:18)